Шопи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия (Поморавието и Западните покрайнини) и в Североизточна Република Македония (Кумановско и Паланечко). В Сърбия и Република Македония някои от шопите имат сръбско и македонско национално съзнание. Областта, която населяват шопите се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Шоплукът няма ясно определени по географски път граници и се дефинира според наличието или отсъствието на съзнание за принадлежност към общността на шопите.

Съдържание 1 Етнографски граници 1.1 Голям Шоплук 1.2 Малък Шоплук 2 Названия и самоназвания 3 Говор 4 Опити за обособяване 5 Фолклор 6 Външни препратки

[редактиране] Етнографски граници

Етнографите делят общността Голям и Малък Шоплук, според други общността се разделя на Бял и Черен Шоплук.

[редактиране] Голям Шоплук

Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на Искър, продължава на юг през Ботевградско, обхваща от югоизток Софийското поле, Ихтиманско, Самоковско, Дупнишко, Кюстендилско, след което преминава в Република Македония и обхваща Паланечко и Кумановско, после се отправя на север по река Южна Морава към Сърбия и обхваща Вранско, Лесковско, Пиротско, Нишко (Поморавието), Гургусовско, Зайчарско (Тимошко) и свършва при Видин на река Дунав.

В този район етнографите очертават по-малък Шоплук, често наричан и "Същински Шоплук".

[редактиране] Малък Шоплук

Малкият Шоплук обхваща Софийското поле, Елинпелинско, Самоковско, Свогенско, Годечко, Сливнишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Пернишко и Радомирско. Малкият Шоплук се характеризира със всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.

[редактиране] Названия и самоназвания

В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — полянци, в Трън и околията — знеполци, в Пернишко и Брезнишко — граовци, в Радомирско — мрачани, в Поморавието — нишавци, от двете страни на Стара планина — торлаци, в Северозападна Република Македония — шаренодрешковци.

Българите, живеещи извън София, често наричат софиянците шопи, въпреки че поради засилената урбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин и района, Костинброд и района, Владая, Мусачево, Бусманци и кварталите Симеоново, Драгалевци и Бояна.

[редактиране] Говор

В рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни диалекта на българския език. Всички те са част от западните български говори, като в западната част на Шоплука те са част от преходните говори, а в източната - на югозападните говори:

• Северозападни говори
  • Преходни говори
    • трънски говор (Трън)
    • брезнишки говор (областта Граово)
    • западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от Белоградчик, преселници между Лом и Видин)
    • годечки говор (Годеч)
    • царибродски говор (Цариброд, Пирот)
    • говорите при Куманово, Крива паланка, Кратово и Злетово, в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“
    • тетовски говор (Тетово, Гостивар)
    • косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор (нашински (Гора), Средска Жупа, Поморавие)
    • тимошко-моравски говор (Тимошко)
• Югозападни говори
  • Северна група югозападни говори
    • ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)
    • врачански говор (Враца)
    • софийски говор (в Софийско поле на запад от р. Искър)
    • елинпелински говор (в Софийско поле на изток от р. Искър)
    • ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига до Пазарджик)
    • самоковски говор (Самоков)
  • Централна група югозападни говори
    • дупнишки говор (Дупница)
    • кюстендилски говор (Кюстендилско поле)

[редактиране] Опити за обособяване

Независимо от националното съзнание на шопите в България, Сърбия и Република Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.

Шопите в Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. Обявявани са от централната власт за шопско или торлашко малцинство. В Цариброд на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления на "шопски език" - всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект.

[редактиране] Фолклор

Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия. Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия — Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "С кол е баба врата запиняла", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица — селище в полите на Витоша планина до гр.София, още се пее тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.

"От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длъбоко нема, от София по-големо нема, от шопо по-арен и убав човек нема." "Дръж се земьо - шоп те гази!"

[редактиране] Външни препратки

• Особености на шопите

	Български етнографски групи
Балканджии • Добруджанци • Капанци • Малоазийски българи • Македонци • Рупци • Северняци • Тракийци • Хърцои • Шопи Вижте още: Банатски българи • Бесарабски българи • Крашовени Гагаузи