Названието Велички (Величъскъ) е част от епископската титла на Свети Климент Охридски според неговото Пространно житие, дело на архиепископа на цяла България Теофилакт Охридски (1085 - 1107/8). Същиото название по отношение на диоцеза на Свети Климент се среща и Краткото житие на Свети Кирил Философ, както и на други места. Изследователите отъждествяват Велика с много селища - Тивериопол (Струмица), Велес и Битоля, река Велика. Търсена е в огромното пространство между Авлона и Солунския залив, а според някои е дори във Великоморавия. Според някои е между Филипопоп и Филипи,[1] а в края на XX век се локализира в областта между западните Родопи и Солун.[1][3] Според Иван Микулчич центърът на епархията е бил поречката Белица, около която има серия крепости - Миткороен, Кале на Столоватец и руините на голяма църква.[4]
В средата на ΧΙΧ век Вселенската патриаршия възстановява титула Велички (Βελίτσης). Титулярният велички епископ Мелетий от 1855 до 1860 година е митрополитски наместник в Зворник.[5][6] Наследилият титлата Паисий е наместник в Самоковската епархия (1860).
Българската екзархия възстановява титлата още със самото си създаване – в 1873 година архимандрит Серафим е ръкоположен за Велечки епископ и оттогава титлата е постоянно използвана от Българската православна църква.
Македонската православна църква също започва да използва титлата Велички – на 13 март 1966 година я дава на Методий. След Третия църковно-народен събор в Охрид (17 – 19 юли 1967 г.), на който е самопровъзгласена автокефалията на Македонската православна церква, на 18 юли 1967 година с решение на Синода Методий е назначен за управляващ епископ на Величката епархия с катедра в Охрид. На 17 октомври 1968 година епархията е прекръстена на Дебърско-Кичевска митрополия.
Тази статия е за историческата и православната титулярна епархия. За римокатолическата титулярна вижте Величка епархия (Римокатолическа църква). 
.jpg)
