Екваториална Гвинея

Република Екваториална Гвинея
на испански: República de Guinea Ecuatorial
	Република Екваториална Гвинея на испански: República de Guinea Ecuatorial
	Знаме Герб
	Девиз: Unidad, Paz, Justicia; Единство, мир и правосъдие
	Химн: Caminemos pisando las sendas de nuestra inmensa felicidad
	Местоположение на Екваториална Гвинея
География и население
Площ	28 051 km²; (на 152-ро място)
Столица	Малабо
Най-голям град	Бата
Официален език	испански, френски и португалски
Население (2012)	622,000; (на 150-то място)
Гъстота на нас.	45,2 души/km²
Управление
Форма	Президентска република
Президент	Теодоро Нгема
Министър-председател	Франсиско Асуе
История
Независимост; от Испания	12 октомври 1968
Икономика
БВП (ППС, 2010)	10 413 милиона; (на 112-то място)
БВП на човек (ППС)	15 401
ИЧР	0,642 (среден); (на 127-мо място)
Валута	CFA франк (CFA)
Други данни
Часова зона	WAT (UTC+1)
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	.gq
Телефонен код	+240
ITU префикс	GNE
Официален сайт	www.guineaecuatorialpress.com
	Екваториална Гвинея в Общомедия

Екваториална Гвинея (на испански: República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, край Гвинейския залив. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и други. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28 хил. км². Екваториална Гвинея е с население от 504 000 души. (прогноза, юли 2005 г.)

География

Малката страна Екваториална Гвинея се състои от континенталната част Мбини (бивша – Рио Муни) и пет острова. На най-големия от тях – Биоко, се намира столицата Малабо, в която живеят около 30 000 души. Държавата Екваториална Гвинея на север граничи с република Камерун, а на изток и юг с република Габон, на запад има излаз на Атлантически океан.

Континенталната част на страната има предимно нисък релеф – крайбрежна низина и хълмисто плато във вътрешността, с височина 600 – 900 м. По-голямата част на площта (28 051 кв.км) е покрита с гъсти влажни екваториални гори, с много ценни дървесни видове като черно и червено дърво и други. Животинският свят е много разнообразен (горили, шимпанзета, леопарди, крокодили и др.), но е силно застрашен от безконтролния лов.

Релефът на вулканичния остров Биоко е планински, осеян с голям брой кратерни езера и конуси на угаснали вулкани. Върхът на вулкана Пико де Базиле е най-високата точка на страната – 3008 м.

История

Основна статия: История на Екваториална Гвинея

През 90-те години на XIX век испанците започнали да колонизират Екваториална Гвинея. Първо е колонизиран остров Фернандо По. Испанците провеждали расистка политика спрямо коренното население. През 1959 година Фернандо По и Рио Муни са обявени за задморски провинции на Испания. През 1963 година Испанска Гвинея представлява вътрешна автономия. Под действието на освободителното движение на 12 октомври 1968 година страната получава независимост. Президент става Масиас Нгема Бийого. През 1970 година всички партии са обединени в Единна национална партия на трудещите се. Отношенията с Испания и САЩ са влошени и страната се преориентира към социализма. От 1972 година Бийого има право да заема поста президент до края на живота си. На следващата година е приета и нова Конституция, по която Екваториална Гвинея става независима държава. На 3 август 1979 е извършен военен преврат от Теодоро Обианг Нгуема Мбасого, Масиас Нгема Бийого е разстрелян. Скоро след това са възобновени отношенията с Испания и САЩ. В Гвинейския залив започва добива на нефт. През 90-те години на XX век е проведен масов арест на опозиционни лидери.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Екваториална Гвинея

Изпълнителна власт

Начело на държавата стои президентът – Теодоро Обианг Нгуема Мбасого.

Министър-председател е Рикардо Манге Обама Нфубеа (Ricardo Mangue OBAMA NFUBEA) – на този пост от 14 август 2006 година.

Законодателна власт

Законодателната власт на Републиката се изпълнява от еднокамарния парламент на страната, който се състои от 100 депутати, избирани за срок от 5 години.