Дупнишки говор: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са: |
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са: |
||
** предимно гласната '''a''' — ''маж'' (мъж), ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка), , плèтем (плета). |
** предимно гласната '''a''' — ''маж'' (мъж), ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка), , плèтем (плета). |
||
Застъпник на стб. ъ е предимно o и а: ''дож'' (дъжд), ''пèток'' (петък), ''даскà'' (дъска), ''ваздѝшам'' (въздишам) |
Застъпник на стб. ъ е предимно o и а: ''дож'' (дъжд), ''пèток'' (петък), ''даскà'' (дъска), ''ваздѝшам'' (въздишам), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжем'' (лъжа). |
||
| ⚫ | |||
** Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени: |
|||
| ⚫ | |||
** сонантен изговор: ''жл̥т'' (жълт), ''дл̥̀га'' (дълга) |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
** Подвижното ъ при сричкотворното р се изговаря винаги като ръ: бръс (бърз), дръво (дърво). |
** Подвижното ъ при сричкотворното р се изговаря винаги като ръ: бръс (бърз), дръво (дърво). |
||
** Членна форма за мъжки род единствено число -о: градò (градът), денò (денят), |
** Членна форма за мъжки род единствено число -о: градò (градът), денò (денят), кòно (конят), крàйо (краят). |
||
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица), |
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица), |
||
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен) |
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен) |
||
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт). |
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт). |
||
| ⚫ | |||
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''. |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''. |
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''. |
||
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо). |
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо). |
||
| Ред 30: | Ред 27: | ||
* [[Преходни говори]] |
* [[Преходни говори]] |
||
* [[Кюстендилски говор]] |
* [[Кюстендилски говор]] |
||
* [[Врачански |
* [[Врачански говор]] |
||
* [[Благоевградски говор]] |
* [[Благоевградски говор]] |
||
Версия от 19:48, 15 декември 2009
Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори. Говори се в района на Дупница - в котловините на Рила по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.
Характерни особености
- Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj.
- Застъпници на стб. ѫ са:
- предимно гласната a — маж (мъж), пат (път), рàка (ръка), , плèтем (плета).
Застъпник на стб. ъ е предимно o и а: дож (дъжд), пèток (петък), даскà (дъска), ваздѝшам (въздишам), зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжем (лъжа).
- изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там (гълтам), жът (жълт)
- след п или б — и наличие на преход ъ⇒у: бу̀гарин (българин), йàбука (ябълка)
- Подвижното ъ при сричкотворното р се изговаря винаги като ръ: бръс (бърз), дръво (дърво).
- Членна форма за мъжки род единствено число -о: градò (градът), денò (денят), кòно (конят), крàйо (краят).
- изговор на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица),
- изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
- Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт).
- Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време -а: òдим (ходя), плèтем (плета).
- Частица за бъдеще време че, а в по-източните краища и (сравни с книжовното ще).
- Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
- Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
- Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо).
КОДЕКС НА ШОПА
• 1. Най-мразим да мислим. Най-мразим да мислим, оти катo мислим - се грешим. • 2. Кога ми се прибачка, седaм и чекам да ойде. • 3. Кога ми се руча, не ми се бачка. Кога се наручам, ми се приспи. • 4. Питат ме що моеш да работиш? - Можем да копам. - Друго? - Епа можем и да не копам. • 5. Я че си запалим кащата, та да изгори на Вуте плевняко. • 6. Я не сакам на мене да ми е арно. Я сакам на Вуте да не му е арно. • 7. Никога не моат ми платат токо манко, коко я съм изработил. • 8. Никога нема да ме осадат токо, коко я сам крал. • 9. И по десет лева да напраат бензино, я па че си карам колата; и без пари да е - я па че го краднем. • 10. И сам у трамвайо да сам, па че се ръгам. • 11. И сам на опашка да сам, па че се пререда. • 12. Най-обичам да сам змия - ем си лежим, ем си одим. • 13. И сам да съм на острово, па че се заграда. • 14. Я не помним кръчмаро дека има да ми дава нещо. • 15. Я не помним да е имало ден дека ми се е работило и дека не ми се е кръкало. • 16. Я одим на работа да си починем. Че си го отработим дома. • 17. Коко и да се вратиш, газо ти се че е отзаде. • 18. Какви беме - какви станаме. • 19. Оти да се косим, като че ми мине. • 20. Они ми плащат коко да не умрем, ама я работим коко да не заспим. • 21. Що е законно? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него. • 22. - Каде одиш ма, Нане? - Па те, тука сам яз. Тебе фана ли те яд? • 23. - Вуте, оти копаш седнал? - Оти пробвах легнал, ама не може.
