Охридско съзаклятие: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
Съзаклятието е разкрито през пролетта на 1881 година и властите арестуват много българи от Охрид и охридските села [[Велмей]], [[Лактине]], [[Годиве (община Дебърца)|Годиве]], [[Брежани (община Дебърца)|Брежани]], [[Върбяни (община Дебърца)|Върбяни]], [[Мраморец]], [[Плаке]], [[Лешани]] и [[Речица (община Охрид)|Речица]], както и от Битоля и Битолската и Кичевска каза. В Охрид са арестувани 12 души, както и срещу избягалия зет на доктор [[Константин Ангелов Робев (XIX век)|Константин Робев]] [[Иван Паунчев]], на 8 юни 1881 година започва публичен процес. Присъстват над 500 души заедно с управителя на Охрид [[Мехмед Еюп паша]], духовни лидери и драгоманите на европейските консулства в Битоля. Подсъдими са: |
Съзаклятието е разкрито през пролетта на 1881 година и властите арестуват много българи от Охрид и охридските села [[Велмей]], [[Лактине]], [[Годиве (община Дебърца)|Годиве]], [[Брежани (община Дебърца)|Брежани]], [[Върбяни (община Дебърца)|Върбяни]], [[Мраморец]], [[Плаке]], [[Лешани]] и [[Речица (община Охрид)|Речица]], както и от Битоля и Битолската и Кичевска каза. В Охрид са арестувани 12 души, както и срещу избягалия зет на доктор [[Константин Ангелов Робев (XIX век)|Константин Робев]] [[Иван Паунчев]], на 8 юни 1881 година започва публичен процес. Присъстват над 500 души заедно с управителя на Охрид [[Мехмед Еюп паша]], духовни лидери и драгоманите на европейските консулства в Битоля. Подсъдими са: |
||
* [[Константин Ангелов Робев|Константин Робев]], лекар от Охрид |
* [[Константин Ангелов Робев (XIX век)|Константин Робев]], лекар от Охрид |
||
* [[Зафир Белев]], член на [[Охридска българска община|българската община в Охрид]] |
* [[Зафир Белев]], член на [[Охридска българска община|българската община в Охрид]] |
||
* [[Златан Бойкикев]], брат на Натанаил Охридски |
* [[Златан Бойкикев]], брат на Натанаил Охридски |
||
Версия от 20:11, 25 август 2018
Охридското съзаклятие е българска конспиративна организация, целяща вдигане на въстание на българите в Западна Македония, съществувала през 1880-1881 година.
История
Съзаклятието е създадено след Берлинския конгрес, който оставя Македония под властта на Османската империя и неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 година. В основата на съзаклятието е организаторът на Кресненско-Разложкото въстание митрополит Натанаил Охридски, който пребивава в България и ръководи Охридската епархия чрез митрополитския протосингел архимандрит Дионисий.
Съзаклятието е разкрито през пролетта на 1881 година и властите арестуват много българи от Охрид и охридските села Велмей, Лактине, Годиве, Брежани, Върбяни, Мраморец, Плаке, Лешани и Речица, както и от Битоля и Битолската и Кичевска каза. В Охрид са арестувани 12 души, както и срещу избягалия зет на доктор Константин Робев Иван Паунчев, на 8 юни 1881 година започва публичен процес. Присъстват над 500 души заедно с управителя на Охрид Мехмед Еюп паша, духовни лидери и драгоманите на европейските консулства в Битоля. Подсъдими са:
- Константин Робев, лекар от Охрид
- Зафир Белев, член на българската община в Охрид
- Златан Бойкикев, брат на Натанаил Охридски
- Коста Лимончев, член на българската община в Охрид
- Наум Филев, взаимен учител от Охрид
- Коста Манулов, църковен настоятел от Охрид
- Ангел Спространов, скотовъдец от Охрид, баща на Евтим Спространов
- Петър Спространов, скотовъдец от Охрид
- Христо Томиров, търговец от Охрид
- Коста Писинов, търговец от Охрид
- Кръстан Блажев, опинчар от Охрид
- Яне П. Х. Атанасов, самарджия от Охрид
- Христо Попов от Годиве
- Велян Стефов от Велмей
- Спас Ангелов от село Спростране, Демир Хисар
- Христо Боюкли от Сливово
- Яни Кочабаши от Брежани
- Атанас Блажев от Старо Велмей
Обвинителният акт твърди, че те са поддържали връзка с Натанаил Охридски с цел вдигане на въстание в Македония при една предстояща гръцко-турска война. От Илино, Кичевско идва капитан Илия с прокламация на български, който престоява в Охрид три дни и контактува с Константин Робев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и братя Спространови. Подсъдимите съставят прошение, подпечатано с печата на Охридската българска община и 24 селски печата от Охридско, което Белев, Лимончев, Бойкикев и Попов подават до руския вицеконсул в Битоля с молба да им се дадат очакваните пушки. Подсъдимите заявяват, че показанията им са взети след побой.
На 11 юни Зафир Белев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и Христо Попов са осъдени на доживотно заточение в крепост, други са осъдени на 5 години заточение в крепост, а Константин Робев, Яне Атанасов, Христо Боюкли и Атанас Блажев са признати за невинни. Коста Лимончев, Коста Манулов, Наум Филев и Петър Манулов умират в заточение.[1] Кръстан (Кръстю, ? - 1921) и Иван Блажеви или Блажови (1856 - 1927) оцеляват.[1][2]
Вследствие на разкритията много охридски българи емигрират в Княжеството и Източна Румелия.[3]
Литература
- Църнушанов, Коста. „Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1966, стр. 187.
Бележки
- ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.
- ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 2016-04-08.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 468 - 475.
