Туховища

Ту̀ховища (варианти на името Тувѝща или Ду̀ховища) е село в Югозападна България, част от община Сатовча, Област Благоевград.

География

Село Туховища се намира в югозападните Родопи и е част от историко-географската област Чеч. Намира се на близо 2 километра от границата с Гърция. Надморското равнище на селото е 700-999 метра, а площта на землището му е 17,151 km². Селото граничи със землищата на следните села: на изток, където минава границата с Гърция, със землищата на обезлюдените села Борен и Манастир, на запад със землищата на Слащен и Вълкосел, на юг със землището на Годешево и на север със землището на Жижево. Намира се на 20 km южно от Сатовча.

Релеф

Туховища е разположена в Дъбрашкият рид, ето защо релефът е предимно планински и полупланински, който във високите части минава в хълмист или хълмисто-планински, а на места е силно пресечен. В геоложно отношение землището е представено преди всичко от скали, гранити, риолити и пясъчници. Преобладават кафяви горски и песъкливо-глинести почви. Като цяло релефът е изключително разнообразен. Самото село е разположено на кръстопът между няколко малки ридове. В землището има равнинни местности (Широки поляни, Долния Зйелень), скали, голи върхове и крайречен пролом. Над Туховища са разположени два от най-високите върхове в района - Чуката (местно име Митницата) на североизток с надморска височина 1010 m и първенецът в района връх Дикилиташ, по-известен сред местните като Побит камък, с височина 1100 m. Връх Дикилиташ е разположен между Туховища и Вълкосел. През късна есен и късна пролет, когато над селото и околните пада слана, то над Дикилиташ валежите са от сняг.

Зимна гледка към Туховища

Климат

Климатът е преходно-континентален (субтропичен) с подчертано планинско влияние във високите части (Чуката и Дикилиташ). Средна годишна температура е 10ºC, през зимата се образуват температурни инверсии. Средната януарска температура се движи според надморската височина между 0ºC до 7ºC. Лятото е топло и слънчево. Средната годишна максимална температура по долината на река Места е 32-36ºC, а в среднопланинската част 23-32ºC. Преобладават есенно-зимните и пролетно-летните валежи. Сезоните са ясно изразени – лятото топло, а зимата – умерено студена.

Флора и фауна

Горският фонд е богат на иглолистни и широколистни видове - бор, смърч, бук, ела, дъб, бреза, върба и други. Тъй като, Туховища се намира на преход от полупланинска в планинска област може да се отбележе, че иглолистната растителност, дървесна или храстова, превъзхожда широколистната няколко пъти. От животинските видове се срещат мечка, заек, вълк, лисица, белка, сърна, глиган и много други. Често срещани през лятото са смок мишкар, пепелянка, в сенчестите места усойница, от влечугите срещат се още гущери, дъждовник, и много други.

Хидрографската мрежа включва река Места, Доспат и множество по-малки реки и извори. Налице са множество микроязовири, които се използват за напояване, риболов и други.

Геология

Поглед от Туховища към Почански Скали, познати и като "Момини Скали" сред местните

Вълкосел-Туховишкото неогенско понижение (басейн) е разположено в долната част на южния склон на Западните Родопи и североизточно от коритото на р. Места. То е в землищата на селата Вълкосел, Слащен, Туховища и Годешево.

Като се говори за развитието във времето на грабеновите неогенски басейни в Туховишката свита, според Милорад Вацев в „Нови данни за стратиграфията на неогенските скали от Югозападните Родопи в България”, след свиващите напрежения от края на олигоцена и началото на ранния миоцен, дъното на Вълкосел-Туховишкото понижение се е понижило и е била формирана ниска равна палеодолина, в която са се развивали латеритови почви и изветрителна кора. При последвалото след ранната щирийска фаза по-ново относително разширение, е било проявено по-съществено понижение с активизиране на разломно-блоковите денивелации и утайконатрупване в грабеновите понижения. Изхождайки от карпофлората на понижението и данните за проявените геоложки събития, може да се посочи, че най-младите седименти от Туховишкия член са вероятно с ранно-средно сарматска възраст.

Средномиоценските седиментни скали от Сатовча-Любчанския и Вълкосел-Туховишкия грабенови басейни и последователните комплекси, които те изграждат, маркират нов етап в развитието на Югозападните Родопи. След свиващите напрежения в Родопския масив в края на олигоценската и през ранномиоценската епоха, свързани със савската и раннощирийската орогенна фаза, е била прекратена вулканската дейност, а палеогенските скали са били високо издигнати.

История

Римски бронзов пръстен намерен в Туховища

В селото има открит средновековен некропол.

Общ изглед на разкопките

В местността Оградето край с. Туховища, през 1975 г. при селскостопанска работа случайно беше открит некропол. Комплексните проучвания на некропола предоставят на българската наука нови данни за населението на Родопско-Пиринската област и за неговата материална и духовна култура от периода на Първата българска държава.

Изследваните 146 гроба на некропола представляват гробни ями с правоъгълна или трапецовидна форма - по-тясна откъм краката. Градени са от каменни плочи, поставени отвесно само на едната им страна. Отгоре са покрити също с каменни плочи - стара езическа традиция, която била разпространена и останала да живее и след приемането на християнството предимно в Родопите, Пиринската област и Черноморието.

В погребалния обред са налице елементи на славянски и прабългарски езически погребални традиции, какъвто е трупоизгарянето, изразено в присъствието на огън в отделни гробове от некропола. В голяма част от изследваните се проследяват някои отклонения от канона на приетата в IX в. официална християнска религия главно по отношение на ръцете. За разлика от християнските погребения, където ръцете са скръстени винаги върху гърдите или коремната област, в некропола при с. Туховища тяхното положение в редица гробове е различно: едната ръка на корема, на гърдите или свита в лакътя под остър ъгъл е поставена към устата или рамото на погребания, а другата е опъната покрай тялото; или двете ръце са спуснати по стар езически обичай покрай тялото на мъртвеца.

Гроб номер 20 - ампутиране на лявото ходило на мъртвеца.

В некропола се забелязват черти на погребалния обред, характерен за езическите погребения на прабългарите от Североизточна България: слагане на жертвени съдове с храна при погребаните, послесмъртно ампутиране на крайници (мутилация), частично цялостно послесмъртно ритуално разрушаване на трупа на покойника, привързване на краката и поставяне на камъни върху сърцето и части на тялото на погребания, с цел да не вампиряса.

В устата или в една от ръцете на някои от погребаните са били поставени монети, т. нар. „Харонов обол", за да може покойникът да заплати за лодката, която ще го откара в отвъдния свят. Тази антична традиция, проникнала от юг, била запазена до късно всред българското население.

В сравнително големия брой жертвени съдове, намерени в некропола, се забелязва значително разнообразие от форми, техники и декорация, сред които преобладават славянски керамични традиции. Глинените съдове са обикновено малки и средни по размери, без дръжки, принадлежащи към славянския тип гърнета с украса от вълнисти и хоризонтални, успоредно врязани линии, характерни за всички раннобългарски средновековни обекти, открити на територията на България. Върху дъната на едни съдове са отпечатани релефни знаци, а върху други се забелязват кръгли вдлъбнатини, получени при формуването на оста на колелото, която се е подавала над кръга.

Всред керамичните съдове се срещат с хибридни форми, очевидно дължащи се на досега между местната византийска култура и културата на заселниците - славяни, от една страна, и от друга, влияние на прабългарската култура след включване на западнородопската област в границите на българската държава в началото на IX в.

Жертвен съд, намерен в некропола.

По своите стилови особености и техники на изработване накитите в некропола са характерни за раннобългарските некрополи предимно в Южна България. В своята цялост, особено във видовете обици, те имат славянски характер, но в някои екземпляри се забелязват елементи от прабългарски произход, например звездообразните висулки на луновидните обици. В металическите гривни с отворени краища, завършващи със змийски глави или стилизирани глави на морски кончета, и в спираловидните пръстени се долавят антични местни занаятчийски традиции. Със своите художествени качества и разнообразие накитите ни дават основание да предполагаме съществуването на високоразвита ювелирна школа, обособила се през X - XI в. в Западните Родопи под силното влияние на византийското ювелирно изкуство.

Устройството на гробовете, погребалният обред и гробният инвентар определят българската етническа принадлежност на погребаните в некропола. Нумизматичният материал дава основание некрополът да бъде поставен в едни по-широки хронологически граници – X - XI в.

Според антропологическите изследвания всред погребаните преобладават северните расови типове, характерни за славяните. По-малък е броят на грацилните медитерански и динаро-медитерански форми, присъщи за местното тракийско население. Наред с тях са налице и европеидните расови типове с монголоидни примеси, характерни за прабългарите. Това изяснява по антропологически път историята на този край. Освен славяните, които асимилирали заварените траки, в етногенезиса на населението на Туховища са влезли и прабългари.

Обици луновидни, с висулки към тях, намерени в некропола.

Наличието на тюркски черти, отразени в погребалния ритуал, а в известна степен и в материалите на некропола, показва, че в тази област твърде рано са живели тюркски етнически групи. Те биха могли да се свържат с прабългарите на Кубер, заселили се към 670 г. в Македония - в Керамисийското поле между Битоля и Солун. Според хрониката на император Константин Багренородни част от тези прабългари били преселени в края на VII в. от Юстиниан II в „Планините на Стримон и отвъд клисурите", т. е. в междуречието на Струма и Места, недалеч от днешното село Туховища.

Географската близост на с. Туховища с районите, обитавани от Куберовите прабългари, е създала възможност за сближаване, влияния и взаимно проникване на славянското население от Югозападните Родопи с прабългарски етнически групи от Беломорието и планинските райони между Струма и Места. На тези контакти между двата етноса несъмнено се дължат откритите прабългарски елементи в погребалния обред и антропологическите типове с прабългарски произход в некропола.

В османските документи селото се среща изписано Тхуища (Шаблон:Lang-ota).

Населението на село Туховища е изключително мюсюлманско, като жителите принадлежат към общността на помаците. Няма точна дата на ислямизацията, но се смята, че ислямът в Туховища датира от 16 век. В 19 век Туховища е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя.

Жетон, намерен в Туховища от XVIII век, използван за счетоводни нужди. От майстор Волф Лауфер

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Духовища (Douhovischta) е посочено като село с 36 домакинства и 90 жители помаци.

Според Стефан Веркович към края на 19 век Туховища има мюсюлманско мъжко население 120 души, което живее в 36 къщи.

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Туховища (Тувища) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 500 българи-мохамедани в 70 къщи..

През 1912 година по време на Балканската война Туховища пострадва по време на Покръстването на помаците. При покръстването цялото село се вдига на бунт и прогонва покръстителите. При повторното идване на свещениците от Пловдивската митрополия, те са придружавани от четници на ВМОРО със седалище в отчасти християнските села Сатовча и Долен, които изгарят изцяло Туховища заедно с двете джамии. Изгорени са още Жижево, Вълкосел, Абланица и още мн. други села по Чеча. По време на тези събития населението на Туховища панически бяга на юг, повличайки със себе си населението на Годешево, Избища, Витово и други села от тази част на Чеча, с намерение да стигнат до Турция. В устроеният лагер до село Папаз кьой (дн. Гърция) обаче, бежанците научават, че четниците на ВМОРО и покръстителите са оставили селата, макар и в развалини. Така голяма част от бягащите се връщат по родните си места.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.

През 1949 година селото влиза в състава на Община Слащен по силата на указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г. С решение на Благоевградския окръжен народен съвет от 28 ноември 1958 г. Туховища минава към Община Сатовча. Върнато е на Община Слащен с указ 959 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965 г. По силата на указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. отново е прехвърлено към община Сатовча.

През 1970 г. жителите на селото стават жертва на Възродителния процес.

Село Туховища през 1942 г.

По време на Възродителния процес над населението е упражняван системен тормоз, който включвал забрана на изпълнение на всякакъв вид ислямски обреди - посещение на джамия, извършването на сюнет на момчетата, носенето на забрадки, шалвари, погребване по мюсюлмански обичай и т.н. Мюсюлманските имена на жителите насила били сменени с български. Много селяни намират смъртта си около българо-гръцката граница в опит нелегално да емигрират. Често явление е убиването на хора около границата с цел сплашване на населението. През 1989 година населението си възвръща мюсюлманските имена.

Населението на село Туховища по данни на преброяването към 24.08.2007 година е 874 жители и го поставя на осмо място по брой жители от четиринадесетте села, съставящи Община Сатовча. Същото осмо място заема и по големина на терена, това са 17 015 m² което е 5,11% от терена на Община Сатовча.

След падането на режима през 1989 г., района Чеч, включително и Туховища, избират Движението за права и свободи за свой представители в парламента. От този момент до 2012 г. тази партия е доминиращата. През местните избори през 2011 г., кандидати за кмет се явяват Кемал Арифов от ДПС и Венцислав Шишманов от ПП „Земеделски съюз „Александър Стамболйски“. Първо изборите са спечелени от Кемал Арифов, обаче след редица нарушения, изборите са обжалвани пред Административният съд и е обявен за недействителен избора на Кемал Арифов. В хода на делото са доказани редица нарушения на изборния закон, а при повторното преброяване на бюлетините сa установени невалидни бюлетини, зачетени като действителни в полза на Арифов. На фона на многото жалби за оспорване на изборните резултати, е обявено касиране на изборите за кмет.

Венцислав Шишманов печели местните избори в Туховища на 14-ти октовмри 2012 г.

Новите избори бяха проведени на 7-ми октомври 2012 г. а двамата кандидата пак са Кемал Арифов от ДПС и Венцислав Шишманов, но този път издигнат от ГЕРБ. Този факт променя хода на изборите, той като за първи път се явява кандидат кмет на ГЕРБ в Туховища. Изборният ден не преминава без напрежение, тъй като редица жалби са подадени за нарушения от двете страни, както ДПС така и ГЕРБ. Денят приключва със равен резултат за канидадите и е насрочена нова дата за балотажа на 14-ти октомври, а интересът към изборите в Туховища расте с всеки изминал ден.

Денят на балотажа бе отразен от повечето медии както и някой телевизии като бяха излъчени преки включвания от събитието. С рекордна избирателна активност приключиха частичните местни избори като от общо 682 избиратели, които имаха възможност да пуснат гласа си, упражнилите правото си на вот бяха 566 – повече от 80%. Жалби валяха през целия изборен ден – за агитация и притискане на избирателите със заплахи, че ще загубят работата си, а в селото имаше значително присъствие на депутати и от двете политически сили.

С 27 гласа разлика кандидатът за кмет Венцислав Шишманов категорично победи опонентът си от ДПС. Венцислав Шишманов спечели изборната битка с подкрепата на 292 гласа срещу 265 за Арифов а недействителните бюлетини бяха 9. С възгласи “победа”, “свобода” жителите на Туховища огласиха улиците на селото, след като стана ясно официално, че кандидатът на ГЕРБ Венцислав Шишманов е новият кмет на селото. Хората щастливи се прегръщаха и коментираха, че най-после дълго желаната от тях промяна е настъпила.

Население

Според преброяването на населението през 2011 г. в селото живеят 735 лица.

Етнически състав на населението на селото

Етнически състав на с. Туховища

НАЦИОНАЛНОСТ	БРОЙ ЛИЦА	ПРОЦЕНТ
Българи	651	91,6%
Други	51	7,2%
Неясни	8	1,1%
Отговорили	711

Разпределение на населението по възраст през 2011 г.

Файл:Age chart Tuhovishta 2011.png

Разпределение на населението на Туховища по възраст през 2011 г.

Възрастовата пирамида на населението на Туховища се явява с нередовна форма но, ако се изолират нередностите може да се забележи пирамида с регресивна структура, закръглена, подходяща за застаряващите страни, с нулев или отрицателен растеж. Това показва спад в раждаемостта през последните години, както и едно предвидимо застаряване и дори загуба на населението. Пирамидата има тесен връх, в който се забелязва, че хората на възраст между 75 и повече от 85 години са 26 от общо 735 жители. Ако се погледне дъното на пирамидата се вижда тесногръдие, тези с възраст 0-9 години, отразявайки факта, че младото население е много нисъко, но не по-ниско от остарялото. Не е така с хората между 10-25 години, които представляват нередност в пирамидата, тъй като, ако не представляваха толкова голям брой, пирамидата ще представя редовна регресивна структура. Тази нередност и причината на която се дължи може да се свърже с миграционните потоци, особено в периода 2000-2005 г., на хора на възраст между 25 и 35 години, повечето от които са млади семейства които, в решението си да емигрират, са решили да оставят децата си в родината, където те са започнали обучението си или имат намерение да го започват и в пирамидата представляват особеност. Това решение засяга емигрантът както в икономичен, тъй като разходите в издръжка на дете в чужбина биха се увеличили, така и в психологичен план, тъй като емигрантът ще живее далеч от семейството си. Този факт състой в началото на XXI-ви век едно социално явление, което ще накара емигрантът да доведе семейството си с него в чужбина, където, в много случаи, детето започва и продължава обучението си, както начално така и средно, дори и висше образование, макар че в последният случай явленията са по-редки.

В централната част на пирамидата е видимо едно разширяване в населението между 20 и 54 години, което може да се свърже с решението им да останът в родната държава по време на миграционните потоци в началото на XXI-ви век.

Динамика на населението:

Население от 1934-2011

Демографски процеси

Файл:Img 1242 82a21 17537109.jpg

Една от старите махали в Туховища

В периода на съществуването си от селото непрекъснато са се оформяли емигрантски групи, изселващи се към по-големите градове и чужбина по различни причини. Ако се върнем назад през 1876 г. можем да посочим голяма част емигрирали от селото и от региона въобще, по случай Априлското въстание което избухва на 20 април 1876 г. като негова задача е освобождение на България от Османската империя, по тази причина всички българи биват избити. 36 години по-късно, през 1912 г. избухва Балканската война, която е военен конфликт между Османската империя от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора от друга. Голяма част от населението на Туховища и останалите села бягат далече от конфликта, някои успяват да избягат, други остават, а трети минават под нож.

Няколко десетилетия по-късно започва Възродителният процес в началото на 70-те и продължава до края на 80-те. Мерките за прокарване на тази политика се състоят в смяна на арабско-турските имена с български и връщане към корените на българщината чрез забрана за използване на турски език, наложен с огън и меч в миналото на жителите на селото и целият регион, насилствено ограничаване на традиционните обичаи и ритуали и изповядването на тяхната религия. Това създава конфликт от които хората искат да избягат чрез южната съседка на България, република Гърция, към Турция. Някои от тях успяват, други са убити на границата, а трети остават в селото и търпят. Като цяло официално се констатира, че изселилите се семейства само към Турция в периода февруари 1934-февруари 1935 г. са 54. Тази бройка обаче е по-голяма, защото не се вземат в предвид изселниците преди и след тази година. Може да се каже, че в днешни дни, като най-голямо средище на изселниците от Туховища се намира в село Гьокче чакмак, област Самсун, Република Турция. Населението на това село се преселва от Туховища в споменатата 1934 г.

Ученици от ОУ с. Туховища през 1938 г.

Изменение на населението на Туховища

Година	Брой
1873	90
1880–1890	120
1900-1910	500
1989	912
2006	880
2007	874
2010	846

Религии

В село Туховища има над 800 жители мюсюлмани-помаци. В селото има две джамии - едната е в ниският район и има едно минаре с два балкона, построено през 1989 година под ръководството на строителния техник Мустафа Шукриев (Царя) и майсторите Зейнил Каларев, Алиосман Юмер, Юсуф Башов и доброволната финансова помощ на цялото население на селото, а втората се намира в високият район на селото, също така с минаре, но за разлика от другата, тази е с един балкон.

Изглед към Горната и Долната джамия, съответно.

До момента няма сведения кога е построен самият молитвен дом. Не е позната година на строежа, не е срещано в регистри, нито пък се помни в устната традиция на хората. Същото се отнася и за джамията във високият район. Единственото запазено нещо, в устната традиция на населението е, че "Горната" джамия е по-стара от "Долната". Това навежда до мисълта, че когато Туховища е била разделена на две основни части, за хората от долният район не е било удобно честото изминаване на дългия път за молитва, като може да си построят собствена джамия. Така е бил построен свой молитвен дом в близост до къщите им.

В съседство и на двете джамии са запазени малки гробища, в които са погребани местни духовници, религиозни лица или хора от знатни родове. Надгробните плочи са характерни за османско-турската култура - правоъгълни плочи изписани на османско-турски език, завършващи с тюрбан в горния край. До днес запазени такива плочи се откриват само в гробището на Горната джамия, и рядко на други места, обикновено ако са били скрити от близките на починалия, за да бъдат спасени от разрушение, по време на Възродителния процес. Плочите в гробището на Централната джамия са изцяло разрушени и прибрани по време на т.нар. "Възродителен процес" в България. Причината, те да бъдат запазени в Горната джамия е, че във въпросният период, гробището и околностите на джамията били много буренясали, и е нямало смисъл да се чисти, само за да бъдат разрушени надгробните плочи.

По план и вътрешно оформление, Централната джамия в ниският район е копие на по-старата. Разликата е в размерите на молитвеното помещение, като това в Долната джамия е по-голямо.

Джамиите се ръководят от двете джамийски настоятелства, съответно за двата района (което е обединено през 2011 г.) и по този начин е било съставена една обща организация Джамийско настоятелство - с. Туховища. То отговаря за местните религиозни въпроси, включително и поддръжка на молитвени домове, вакъфски имоти и гробищни паркове. Подчинено е съответно на районно мюфтийство - град Гоце Делчев и Главно Мюфтийство на Република България в София.

Джамията в Долната махала е освежена - направен е ремонт през 2000 година от бизнесмена Венцислав Шишманов.

Обществени институции

Файл:Снимка0126.jpg

ОУ "Св.св. Кирил и Методий"

• Кметство - Село Туховища
• ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
• Целодневна детска градина
• Читалище "Граничар"
• Библиотека
• Здравна служба

Спорт

Футболен клуб „Граничар“

„Граничар“ Туховища е регистриран през 1976 г. и е създаден по идея на местни жители, като Мизамидин Синанов, който е и първият треньор на отбора, Гошо Теменджийски, учител от град Гоце Делчев, Вълков, началник на заставата, който помага за направата на игрището, Стойчо Габровски, учител от Дупница и още много други. Името на отбора „Граничар“ е наследено от читалището в селото което също се казва „Граничар“.

Файл:Granicha rtuhovishta e9842 24126389.jpg

Граничар - Туховища

Преди село Туховища да има официален отбор добрите футболисти са взимани в селата Слащен и Вълкосел, където са тренирани и са в основата на „Граничар“. В ранните години в отбора играят войници от заставата. Най-силният етап на отбора е през началото на 80-те. Едва 5 години след създаването му, отборът бързо се изкачва на първите позиции благодарение на учителите, войниците и жителите от селото, които играят в отбора. Някои от първите футболисти са били Ахмед Кьоибашиев, Бекир Бекиров, Алиосман Котелов, Мехмед Кьоибашиев и други.

През 2000 г. отборът престава да съществува по финансови причини. През 2009 година отборът е регистриран отново, спонсориран от туховищкия емигрант Мехмед Касапов.

Президент на отбора до ден днешен е г-н Емин Мустафов Юмеров.

Първи състав на “Граничар” - Туховища

Панорамна гледка към стадиона на Туховища

• Синанов
• Цветанов
• Ичев
• Андонов
• Живко Йовчев
• Мехмед Кьойбашиев
• Али Халимов
• Бекир Бекиров
• Стойчо Габровски
• Гошо Теменджийски.
• Джемисап Топалов
• Али Дангов
• Мехмед Имамов
• Джамал Чаушев
• Алиосман Котелов

Личности

Родени в Туховища

• - Мехмед Касапов - американски бизнесмен, емигрант в САЩ
• - Доктор Абдуллах Лавчиев - лекар хирург.
• - Фелдшер Илихан Ф. Цингарев - медицински специалист

Починали в Туховища

• - Никола Маринов - първият учител в селото, назначен в ОУ Св. Св. Кирил и Методий през 1926 г.

Свързани с Туховища

• - Фаик Юсеин Селимoглу първият висшист от с.Туховища , живеещ в Турция
• - Таркан Теветоолу - дядото на известният немски певец от турски произход Таркан е от Туховища.
• - предците на турската поп-звезда Мустафа Сандал са емигранти от Туховища

Интересни факти

• През 1912 г. при опожаряването на селото от четниците на ВМРО и опитът за покръстване на туховищенци, населението се вдига от селото и тръгва в посока юго-изток с намерение да се пресели в Турция. Стига до село Папаз кьой (дн. Пападес, Гърция) в устроеният временен лагер достига веста, че четниците са разбити и селото е свободно. Така голяма част от бежанците се връщат и построяват селото отново.
• На 18 февруари 1934 се дава старт, на изселническата вълна от селото към Турция. На тази дата се изселват само 4 семейства, но в продължение на 1 година, броят на изселилите се семейства достига 54. Така селото изпада в демографски срив а властта налага строги мерки по охраняването на държавната граница. По-късно започва да се прилага интерниране на отделни семейства към централна и северна България. По настоящем потомците на тези изселници живеят около Измир, Чанаккале и Самсун. А връзката им с родния край почти прекъсната.
• През 2004 г. в Туховища се заснемат няколко сцени от българският игрален филм Откраднати очи.
• Коренът на световно-известният турски певец Таркан е от с. Туховища
• През 2012 г. за първи път от началото на демокрацията в България, в селото е избран кмет издигнат от ГЕРБ, като до момента единствено е имало кметове издигнати от ДПС.

• Снимки от Туховища
• 
  Поглед към село Туховища през 2012 г.
• Туховища-център
  Туховища-център
• Една от старите махали
  Една от старите махали
• 
  Поглед към Туховища
• 
  Площадът с "Младежкият дом"
• ОУ "Св.св.Кирил и Методий"
  ОУ "Св.св.Кирил и Методий"
• 
  Джамията в центъра
• 
  Табелата при влизане в селото

Външни препратки

• Официален сайт на Туховища в HIT.BG (отваря се с Internet Explorer)
• Официален видеоканал в YouTube.com
• Официален видеоканал в DailyMotion.com
• Официален сайт на Туховища в Dir.bg
• Албум на Туховища

Бележки

• Портал „Македония“