Чикаго (тежък крайцер, 1930)

„Чикаго“ USS Chicago (CA-29)
„Чикаго“ без ход, с диферент към кърмата след боя про о. Ринел
Флаг	САЩ
Клас и тип	Тежък крайцер от типа „Нортхамптън“
Производител	Mare Island Naval Shipyard във Валехо, САЩ.
Служба
Поръчан	18 декември 1924 г.
Заложен	10 септември 1928 г.
Спуснат на вода	10 април 1930 г.
Влиза в строй	9 март 1931 г.
Потънал	потопен на 30 януари 1943 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номер	Номер на борда: CL-29; от 1 юли 1931 г.: CA-29
Водоизместимост	9400 t (стандартна) 12 350 t (пълна)
Дължина	183,0 m
Дължина по водолинията	177,4 m
Ширина	20,1 m
Газене	5,1 m
Броня	пояс: 76 – 95 mm; траверси: 63,5 – 38 mm; палуба: 25 – 51 mm; барбети: 38 mm; кули: 63,5 – 19 mm; бойна рубка: 32 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 8 водотръбни котли White-Forster
Мощност	107 000 к.с. (79,8 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	32,5 възела (60,2 km/h)
Далечина на плаване	10 000 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1400 t
Екипаж	621 души (като флагман – 734)
Радиолокационни станции (РЛС)	CXAM (от 1940 г.)
Кръстен в чест на	град Чикаго в щата Илинойс, САЩ
Награди:	3 × Бойни звезди
Въоръжение
Артилерия	3x3 203 mm;
Зенитна артилерия	8x1 127 mm; 4x4 28 mm
Торпедно въоръжение	2x3 533 mm ТА
Самолети	2 катапулта; 4 хидросамолета
„Чикаго“ в Общомедия

Чикаго (на английски: USS Chicago (CA-29)) е тежък крайцер на ВМС на САЩ от типа „Нортхамптън“, спуснат на вода на 10 април 1930 г. от военноморската корабостроителница Мар Айлънд (Калифорния), кръстен от мис Е. Бритен. Влиза в строй на 9 март [1931 г. с командир кептън (капитан 1-ви ранг) Саймънс (на английски: M. H. Simons).

Модернизациите в довоенния период включват допълнителни 28 mm зенитни автомати, поставянето на радар CXAM и сваляне на всички торпедни апарати.

История на службата

Предвоенна служба

След тренировъчен поход в Хонолулу, на Таити и Американско Самоа, „Чикаго“ отплава от Мар Айлънд на 27 юли 1931 г., и прави преход към източното крайбрежие, пристигайки в залива Форт Понд (щата Ню Йорк) на 16 август. Там става флагмански кораб на Командващия Разузнавателния отряд крайцери. Действа като такъв до 1940 г.

През февруари 1932 г. „Чикаго“ с останалите кораби на отряда провежда учебни стрелби за подготовка към ежегодното учение на флота при бреговете на Калифорния. След това отряда се базира на западното крайбрежие, и до 1934 г. действа в Тихия океан, от Аляска до Зоната Панамски канал и Хавай. През 1934 г. ежегодното учение се провежда в Карибско море, през май, след него, последва президентския преглед в Нюйоркския залив. Отрядът действа при източното крайбрежие и на Карибите до октомври, а след това се връща в своята база в Сан Педро, Калифорния.

„Чикаго“ се базира в Сан Педро до 29 септември 1940 г., след което отплава за Пърл Харбър.

В течение на следващите 14 месеца крайцера се базира в Пърл Харбър, упражнявайки се с разнородни и крайцерски съединения, отработва тактиката и съвместно плаване, и има походи до Австралия и западното крайбрежие.

Втора световна война

При атаката на японците, на 7 декември 1941 г., „Чикаго“ се намира в морето в състава на 12-та тактическа ескадра (TF 12). Ескадрата незабавно започва 5-дневно издирване в триъгълника Оаху-Джонстън-Палмира, опитвайки се да прихване противника. Завръща се в Пърл Харбър на 12 декември. От 14 до 27 декември кораба действа в състава на 11-та ескадра (TF 11), изпълнявайки задачи по издирване и патрулиране.

На 2 февруари 1942 г. „Чикаго“ отплава от Пърл Харбър в посока залива Сува, където се формира ново съединение на съюзниците. В течение на март и април крайцерът действа при архипелага Луизиада, прикривайки атаките над Лае и Саламауа, Нова Гвинея. Тази позиция позволява да се прехващат опитите на корабите на противника да нападат Порт Морсби, така че едновременно крайцерът осъществява и прикритие на американските войски, намиращи се в Нова Каледония.

На 1 май 1942 г. „Чикаго“ получава заповед да отплава от Нумеа в разпореждане на Командващия в Югозападния Тих океан, и на 4 май поддържа ударите на самолетоносача USS Yorktown (CV-5) по Тулаги, Соломоновите острови. На 7 май в състава на групата за поддръжка той излиза за прехващане на японските сили, насочващи се за превземането на Порт Морсби. На следващия ден групата е подложена на няколко въздушни атаки, в хода на които кораба понася загуби сред екипажа от обстрела, но продължава движението, докато не става ясно, че японците се връщат назад.

В периода юни-юли 1942 г. корабът продължава да действа в югозападната част на Тихия океан. От 7 до 9 август той поддържа първата атака над Гуадалканал и другите острови на архипелага. От тях започва стратегическото контранастъпление на американците с крайна цел пълен разгром на Япония. На 9 август корабът участва в боя при остров Саво. Получавайки попадение от торпедо, „Чикаго“ се бори с повредите, продължава да води огън до загуба на контакт с противника. След това се връща за ремонт в Нумеа, в Сидни и най-накрая в Сан Франциско, където пристига на 13 октомври.

В началото на януари 1943 г. „Чикаго“ отплава от Сан Франциско, отново насочвайки се към района на бойните действия. На 27 януари напуска Нумеа в състава на конвой за Гуадалканал. В нощта на 29 януари, когато корабите се приближават до острова, започва нападение на авиацията – началото на боя при остров Ренел. В хода на атаките два горящи японски самолета осветяват силуета на крайцера, правейки го добра цел за торпедни атаки. Две попадения в кораба предизвикват обширни наводнения и загуба на енергетиката. Към края на атаките от отличната работа на аварийните партии нарастването на крена е спряно. Крайцерът USS Louisville (CA-28) взема неподвижния кораб на буксир, а сутринта го сменя буксирът-спасител „Навахо“ (AT-64).

През втората половина на деня на 29 януари 1943 г. противникът възобновява атаките и, независимо от големите загуби, постига още четири попадения с торпеда, от които крайцера потъва в точката с координати 11°25′00″ ю. ш. 160°56′00″ и. д.11.416667° ю. ш. 160.933333° и. д.-11.416667, 160.933333.

Награди

За своята служба по време на войната „Чикаго“ е награден с три бойни звезди.

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
• Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
• Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
• Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984, 496 с. ISBN 0-87021-715-1.

Вижте също

• Списък на бойните кораби на ВМС на САЩ, загубени през Втората световна война (1—229)

Външни препратки

• NORTHAMPTON heavy cruisers (1930 – 1931) ((en))
• Dictionary of American Naval Fighting Ships: DANFS (1963) Vol. 2, pp.102 – 103. [1] ((en))
• USS Chicago CA-29 ((en))
• USS Chicago (CA-29) ((en))
• USS Chicago (CA-29, originally CL-29), 1931 – 1943 ((en))
• NavSource Online: Cruiser Photo Archive USS CHICAGO (CL/CA 29) ((en))
• Roll of Honor ((en))
• Тяжёлые крейсера типа Northampton ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Чикаго (тежък крайцер, 1930)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Chicago (CA-29) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​