Направо към съдържанието

Вътрешна Дакия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вътрешна Дакия
Провинция Вътрешна Дакия в Диоцез Дакия на Балканите през 6 век
Провинция Вътрешна Дакия в Диоцез Дакия на Балканите през 6 век

Вътрешна Дакия или Дакия Медитеранея (на латински: Dacia Mediterranea; на гръцки: Επαρχία Δακίας Μεσογείου, Eparchia Dakias Mesogeiou) е римска провинция, образувана в 285 г. след разделянето на провинция Дакия Аврелиана с реформата на император Диоклециан и попадаща почти изцяло в днешна Централна Западна България.[1] Столица на провинцията е Сердика, днешна София.

С пропагандна цел името е „Дакия“, въпреки че заема територии в бившата Горна Мизия.

Диоклециан разделя Дакия Аврелиана на две нови римски провинции – Вътрешна Дакия и Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. Двете нови провинции заедно с Дардания, Горна Мизия и Превалитания са включени в диоцез Дакия, чиято столица пак е Сердика, който от своя страна е в префектура Илирик.

Титулярни епископски градове във Вътрешна Дакия (Дакия Медитеранея):



  1. Mócsy 2014, p. 274.