Дук оф Йорк (линеен кораб, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Дук оф Йорк“
HMS Duke of York (17)
Линкорът „Дук оф Йорк“ съпровожда арктически конвой
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
ПроизводителJohn Brown & Company в Клайдбанк, Великобритания.
Служба
Заложен5 май 1937 г.
Спуснат на вода28 февруари 1940 г.
Влиза в строй4 ноември 1941 г.
Изведен от
експлоатация		30 април 1957 г., утилизиран през 1958 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост36 727 t (нормална)
42 751 t (пълна)
Дължина213,5 m (по КВЛ)
227,1 m (максимална)
Ширина31,4 m
(максимална)
Газене10,2 m
Броняглавен пояс: 356 – 381 mm;
носови траверси: 305 – 203 mm;
кърмови траверси: 254 – 102 mm;
палуба: 127 – 152 mm;
барбети ГК: 280 – 330 mm;
кули ГК: 149 – 324 mm;
(чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив)
барбети СК: 25 mm
кули СК: 51 – 25 mm;
бойна рубка: 76 – 114 mm (165 mm покрив)
Задвижване4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип;
4 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост28,3 възела
(52,4 km/h)
Далечина на
плаване		5400+ морски мили при 18 възела ход
Екипаж1556 души
(1945 г.)
Въоръжение
Артилерия2x4 и 1x2 356 mm;
Зенитна артилерия:
8x2 133 mm;
4x8 40 mm
Самолети1 катапулт,
2 хидросамолетa[1]
„Дук оф Йорк“ в Общомедия

Дук оф Йорк (на английски: HMS Duke of York (17)) е британски линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 5 май 1937 г. в корабостроителницата на компанията „Джон Браун“ (на английски: John Brown) в Клайдбанк. Спуснат на вода на 28 февруари 1940 г., влиза в строй на 4 ноември 1941 г[2]. Заменя в състава на Флота на метрополията отплавалият за Далечния Изток „Принс оф Уелс“.[3]

Корабния котарак Уиски си почива

В средата на декември 1941 г. още ненапълно боеготовият линкор извършва плаване през Атлантика, доставяйки в САЩ Уинстън Чърчил[4]. През февруари 1942 г. У. Чърчил озвучава идеята да се размени „Дук оф Йорк“ за 8 тежки крайцера на американския флот. Идеята е отхвърлена от Първия лорд на Адмиралтейството на основание, че за тези крайцери в Кралския флот няма подготвени екипажи[5]. Следващите 9 месеца линкора действа в състава на далечното прикритие на арктическите конвои. В периода октомври – ноември 1942 г. е флагман на съединение H[3]. От декември 1942 г. до март 1943 г. се намира в ремонт. От 8 май 1943 г. става флагмански кораб на Флота на метрополията. През юли 1943 г. извършва поход в норвежки води в хода на отвличаща операция. През октомври 1943 г. прикрива американският самолетоносач „Рейнджър“ в хода на операциите против корабоплаването в норвежки води[6]. След това отново прикрива арктическите конвои[7]. На 26 декември 1943 г., при прикритието на конвоя JW-55B, влиза в бой с немския линеен крайцер „Шарнхорст“, който се опитва да прихване този конвой[7].

Фактически боят прераства в тричасово преследване на англичаните на немския рейдер. С удачно попадение „Дук оф Йорк“ успява да повреди машинната установка на противника, след което, съвместно с леките сили, противника е настигнат. Огъня на британския линкор вади „Шарнхорст“ напълно от строя и той губи ход, немците са довършени с торпеда от крайцерите[8]. В хода на сражението „Дук оф Йорк“ изразходва 446 356-мм снаряда и 686 133-мм.[7] От 52 залпа 31 дават накритие на целта, фиксирани са не по-малко от 13 преки попадения с главния калибър[9].

В периода юли – август 1944 г. „Дук оф Йорк“ прикрива самолетоносачите, на два пъти атакуващи немският линкор „Тирпиц“[7]. От септември 1944 г. до март 1945 г. преминава пореден ремонт, съвместен с подготовката му към превеждане в Далечния Изток. На новия театър на военните действия линкора пристига едва през юли и в практически не се отличава в бойните действия, но взема участие в церемонията по подписването на капитулацията на Япония, на 2 септември 1945 г[7].

Връща се във Великобритания през юли 1946 г. и преминава нов ремонт. От декември 1946 г. до април 1949 г. се явява флагман на Флота на метрополията. След това е изведен в резерва. През ноември 1951 г. линкора е поставен на стоянка, а на 30 април 1957 г. е официално изключен от състава на флота. На 18 февруари 1958 г. „Дук оф Йорк“ е продаден за скрап[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Проектни данни. All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  2. ↑ Konstam A. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  3. ↑ а б Балакин, Дашьян 2006, с. 65.
  4. ↑ Raven A. King George the fifth class battleships. 18 с.
  5. ↑ Михайлов А. А. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). 23 с.
  6. ↑ Raven A. King George the fifth class battleships.
  7. ↑ а б в г д е Балакин, Дашьян 2006, с. 66.
  8. ↑ Михайлов А.А. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1939). 32 – 33 с.
  9. ↑ Кофман В.Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. 53 с.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Кофман В. Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. М., 1997, 72 с.
  • Кофман В. Л. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. 160 с. ISBN 978-5-699-79828-5.
  • Михайлов А. А. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). Самара, 2007. ISBN 978-5-98830-022-9.
  • Тарас А. Е. Энциклопедия броненосцев и линкоров. М., 2002. ISBN 985-13-1009-3.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. L., 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Konstam A. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  • Dumas, Robert. Warship Volume III. 1981. ISBN 978-0870219771.
  • Tarrant V. E. King George V-class battleships. London, 2000. ISBN 1854095242.
  • Chesneau Roger. Shipcraft 2 – King George V Class Battleships. 2004. ISBN 1861762119.
  • Hore P. Battleships. London, 2005. ISBN 0-7548-1407-6.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
  • Raven A. King George the fifth class battleships. London, 1972. ISBN 1-85680-002-3.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. – London: Jane's Publishing Company, Ltd., 1980. – 391 p. – ISBN 0-7106-0078-X.
  • Sandler S. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
  • Sandler S. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Duke of York (1940) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дук_оф_Йорк_(линеен_кораб,_1940)&oldid=11962152“.