Елка Константинова
Елка Константинова | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Учила в | Софийски университет |
Политика | |
Професия | литературовед |
Партия | Радикалдемократическа партия (1989 – 1993) |
Министър на културата | |
8 ноември 1991 – 30 декември 1992 | |
Народен представител | |
VII ВНС XXXVI НС |
Елка Георгиева Константинова е български литературовед и политик от партията на Радикалдемократите.[1] Между 1991 и 1992 г. е министър на културата в правителството на Филип Димитров.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Детство и образование
[редактиране | редактиране на кода]Елка Константинова е родена на 25 май 1932 г. в семейството на литературния критик-толстоист Георги Константинов. През 1956 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Георги Райчев. Живот и творчество“. През 1990 г. получава професорска титла.
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]Преподавател в Държавния библиографски институт (1966 – 67). Администратор в отдел „Критика“ във в. „Народна култура“ и сп. „Септември“ (1968). Преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен (1974 – 84), по детска литература във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (1987 – 90). Гост лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша (1979 – 82).
Член е на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969 г.).
Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература. Публикува статии в „Литературен фронт“, „Пламък“, „Септември“, „Литературна мисъл“, „Литературен форум“, „Летописи“, „Век 21“, „Литературен вестник“.
Политическа кариера (1989 – 1997)
[редактиране | редактиране на кода]През времето на прехода е член на СДС[2] и също така председател на тогава реформираната Радикалдемократическа партия (1989 – 1993). Избрана е за народен представител в VII велико народно събрание и XXXVI народно събрание (1990 – 1991). Между 1991 и 1992 г. е министър на културата в правителството на Филип Димитров. Последно тя заема длъжността културен аташе в българското посолство в Полша, в периода 1993 до 1997 г.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- През 1998 г. е наградена с наградата за фантастика „Гравитон“.
- През 2002 г. е удостоена с „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки.
- Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, получен от президента Росен Плевнелиев (2012).[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Авторски трудове
[редактиране | редактиране на кода]- „Фантастика и белетристика“ (1973)
- „Камен Калчев“ (1974)
- „Георги Караславов“ (1977)
- „Наблюдения над литературното развитие“ (1977)
- „Развитие на разказа и повестта 1944 – 1956“ (1979)
- „Самобитно и общочовешко“ (1980)
- „Априлски дъждове“ (1980)
- „Георги Райчев. Жизнен и творчески път“ (1982)
- „Силуети от вчера и днес“ (1985)
- „Фантастика и съвременност“ (1985)
- „Българският разказ от вчера и днес“ (1987)
- „Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза“ (1987)
- „Николай Лилиев“ (1988)
- „Лечебната сила на литературата“ (1992)
- „Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни критически студии и статии“ (2002)[4]
Редакторство и съставителство
[редактиране | редактиране на кода]Елка Константинова е редактор на издания на съчиненията на:
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кой кой е? Елка Константинова на сайта на Omda | Wonderland Bulgaria (кратка биографична справка), 11 февруари 2012 г.
- ↑ Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
- ↑ „Елка Константинова получи орден „Св. св. Кирил и Методий““, ЛиРа, 7 юни 2012 г.
- ↑ Раздел Биография и Произведения на авт. Елка Константинова, на сайта на Chitanka.info
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Научна литература, свързана с Елка Константинова, в Google Наука
- От и за Елка Константинова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Елка Константинова в Литернет
- Произведения на Елка Константинова в Моята библиотека
- Статии на Елка Константинова в сп. „Литературна мисъл“
- Интервюта
- „Елка Константинова: България не е държава с големи духовни чистоти“ Архив на оригинала от 2016-08-08 в Wayback Machine., интервю, obshtestvo.net, 2 август 2009
- „С финансовия министър Иван Костов се разбирахме отлично“, интервю на Марин Бодаков, в. „Култура“, бр. 20, 24 май 2001
- Статии
- „Не се гаси туй, що не гасне“ (върху Иван Вазов), в. „Литературен форум“, бр. 3 (426), 12.09. – 18.09.2000 г.
- „Битието като риск“ (рец. за „Мисия Лондон“ на Алек Попов), в. „Литературен форум“, бр. 30 (471), 25.09. – 1.10.2001 г.
- „Духът на драматургичния текст“ (за пиесите на Елин Рахнев), в. „Литературен форум“, бр. 41 (482), 11.12. – 17.12.2001 г.
|
|
|
- Български литературни критици
- Български литературни историци
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Активисти за демокрация от България
- Министри на културата на България
- Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
- Преподаватели в Шуменския университет
- Членове на СДС
- Български дипломати
- Родени в София