Лагор

Лагор
Λάγουρα
— село —
Гърция
40.4253° с. ш. 21.2981° и. д.
Лагор
Западна Македония
40.4253° с. ш. 21.2981° и. д.
Лагор
Костурско
40.4253° с. ш. 21.2981° и. д.
Лагор
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Население0 души (1930-те)

Лагор или Лагур (на гръцки: Λάγουρα, Лагура) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Руините на селото се намират на 5 километра югоизточно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Бистрица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта – Грамоща, Линотопи, Въртеник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[1] Селото е възстановено в края на XVIII - началото на XIX век от власи от разрушения Москополе.[2]

Църквата „Успение Богородично“ е построена в 1860 година върху развалините на по-стар храм.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лагор има 60 жители гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лагор е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 15 къщи.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лагор има 75 власи.[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Лагор преди Балканската война има 12 гръцки къщи.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лагуръ е обозначено като гръцко селище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Поради недобрите условия на живот, селото постепенно е напуснато от жителите си, които се установяват във Витан.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 29[9] 16[9] 17[9][10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
  2. Η Παναγία Παραμυθία η Βατοπαιδινή. Η εικόνα της στη Λάγουρα Άργους Ορεστικού {μέσα του 19ου αι.} // Φως της Καστοριάς, 18 Μαρτίου 2020. Посетен на 20 март 2020 г.
  3. Παρεκλήσια // Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού. Архивиран от оригинала на 2022-01-28. Посетен на 24 август 2015. (на гръцки)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  7. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lagouri Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..