Направо към съдържанието

Разложки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Разложки говор
СтранаРепублика България
РегионРазлог
Говорещиоколо 13 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Рупски говори
......→Разложки говор
Официално положение
Официален в
РегулаторСекция за българска диалектология и лингвистична география

Разложкият говор е български диалект, представител на западните рупски говори.

Говори се предимно в Разложко. Гранични говори са гоцеделчевският от юг, самоковският и ихтиманският от север, бабяшкият от изток, благоевградският и петричкият от запад. Това е говорът, чрез който българският език става известен на модерната наука, защото през 1822 година създателят на съвременния сръбски език Вук Караджич издава във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнительним рjечницима свиjу jeзика и нарjeчja с особитим огледом Бугарског jeзика“, в който са поместени 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и 2 глави от евангелието, които му е написал и казал „прави бугарин из Разлога“.[1]

  • Изпаднало т при окончания за 3 л. мн. ч. сег. време: берà (берат), връвề (вървят).
  • Членна форма за мъжки род единствено число:
    • след мека съгласна : дèне (денят), кòне (конят)
    • след твърда съгласна, под ударение : плетò, брегò
    • след твърда съгласна, без ударение : двòру, стòлу
    • -йạ (йотувано полузатворено а) при прилагателни: гулềмийạ, стàрийạ.
  • Застъпници на стб. ѭ са ê (широко – при ударена сричка) и е (обикновено – при неударена сричка): спê (спя), нòсе (нося).
  • Омекчаване на съгласните н, л и к в края на думите: ден’, сол’, пак’ (път).
  • ъ вместо ъл/лъ, когато групата е в положение между две съгласни: съ̀нце (слънце), вък (вълк).