Направо към съдържанието

Свети Ахил (базилика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ахил.
„Свети Ахил“
Άγιος Αχίλλειος
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Преспа
Вид на храмаХристиянски
Страна Гърция
Населено мястоАхил
ВероизповеданиеБългарска православна църква
Тип на сградатабазилика
Архитектурен стилсредновековен български
ИзгражданеIX - Χ век
Реликвисв. Ахил
Статутпаметник на културата
Състояниенедействащ храм, руини
„Свети Ахил“ в Общомедия

„Свети Ахил“ (на гръцки: Άγιος Αχίλλειος) е средновековна православна базилика, разположена в преспанското село Ахил (Агиос Ахилиос), на едноименния остров в Малото Преспанско езеро, Егейска Македония, Гърция.[1]

Смята се, че професор Николаос Муцопулос открива през 1965 година останките на цар Самуил в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров.[2] Базиликата е една от най-внушителните сгради от Първата българска държава. Построена е в периода 986 – 1002 година и има обща площ от 968 m2.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е сред 7-те големи епископски храма, построени от княз Борис I след покръстването на българите[4][5][6] в 865 г., наподобява Голямата базилика в Плиска включително по архитектурен план,[5][6] в развалините ѝ са открити паметници на ранносредновековната живопис и скулптура в българската държава.[5][6] По времето на княз Борис тукашните земи, в които българите идват още в 675 г. при хан Кубер и в 837 г. от хан Пресиян са включени в държавните граници на България, в IX век играят много важна роля за утвърждаване на християнството сред местните българите в западните краища на държавата. Тук от княза е изпратен лично Св. Климент Охридски, като му е дадена власт дори над административния и военен управител на областта. Районът на Девол, където първоначално се установява видният български духовник и просветител е едва през няколко хълма от Преспа. Много е вероятно самият Свети Климент да е служил и да е проповядвал на български език в IX век в преспанската базилика.[7]

Катедралата е основно обновена и устроена като патриаршеска църква от Цар Самуил[8] в периода 986 1002 г. след превземането на град Лариса в 983[9] или 985 г. когато към 986 г.[10] Българският Цар пренася от там в столицата си Преспа мощите на Свети Ахил и ги полага в храма[11] катедралата добива името на новия закрилник на града и по нея островът в Малкото Преспанско езеро. Около 997 г., когато Самуил се провъзгласява за цар, в Преспа е седалището на българската патриаршия[12] и Царят е коронясан тук.[13] По-късно столицата е преместена в Охрид. Българският патриарх Герман, предстоятел на българската православна църква по времето на цар Самуил в края на X век, мести седалището си от Воден в Преспа и е починал тук около 1000 година.[14]

Преспа е завзета от Василий II Българоубиец в 1018 г., българската църква остава самостоятелна, но е понижена в ранг като Охридска афтокефална българска архиепископия със седалище в Охрид и базиликата Св. Ахил в град Преспа губи патриаршеския си статут, но в известните Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия е посочена като един от центровете на Охридския архиепископ.[15]

В 1040 г. Преспа е освободена от Цар Петър Делян, и е едно от последните места в които Византия повторно успява да установи господството си в 1041 г., тогава храмът е съсипан от служещите на нашественика нормани командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столицта Осло викинга Харолд Хардрад величан в сагите като „разорител на българите“.[16] Базиликата заедно с Преспа е разрушена повторно в 1073 г. заедно със Самуиловите дворци от алемани и нормани византийски наемници, когато при подавянето на въстанието на Георги Войтех боеве има единствено при Преспа където германските и френски наемници[10] разграбват града, разрушават дворците на цар Самуил и заедно с тях разграбват и разрушават базиликата Свети Ахил на острова.[17] В края на XI век Теофилакт, архиепископ на Охрид, организира тук църковен събор.[18] През XII век за базиликата няма ясни данни, но Преспа пак се споменава като регионален административен център, в 1108 г. Теофилакт, архиепископ Охридски праща писмо до архонта на Преспа.[19]

Допуска се, че храмът служи като епископски до първите десетилетия на XV век,[20] и функционира до края на века за което се съди по монети, намерени в погребения в нея, след което запустява. Въпреки многократно унищожение на храма и плячкосване от различни нашественици, местните българи го възстановяват и продължават да го използват като основен религиозен център от покръстването в IX век до края на XV век, когато след падането под османска власт базиликата е окончателно изоставена.[21]

Мястото с руините на базиликата остава почитано и свято за местните българи, поверията им разказват че там е погребан знатен йерарх, чиито жезъл все още стои изправен и мястото е табу, където не трябва да се ходи без сериозна причина.[8] Според поверията ако там, където са били мощите на Св. Ахил, дойдат и се помолят бездетни жени, те ще се сдобият с рожба и като светеца им даде дете независимо колко далече живеят родителите идват да го кръстят тук – сред руините на старата църква. Всяка година на 15 май, когато се чества паметта на светеца, българите от околните села идвали при руините на базиликата и организирали голям събор.[22]

В притвора и около храма са открити 400 монети и 300 погребения (една трета от тях в притвора) датиращи от края на IX до края на XIII век. Местната легенда ги счита за ослепените от Василий II Българоубиец 15 000 самуилови войници.[22]

Базиликата „Св. Ахил“ на острова е средище на български не само царски, но и духовен център. Според легендата тук са съградени 12 храма, колкото е броят на апостолите, затова и до днес броя на къщите в селото според поверието трябва да е поне с една по-малко, от храмовете в една или друга степен освен Базиликата са запазени и църквите „Св. Димитър“, „12-те апостоли“, „Св. Георги“, както и манастирът „Св. Богородица Порфирна“.[22]

Архитектура

[редактиране | редактиране на кода]
План на базилика „Свети Ахил“

Базиликата е с общи размери 30 х 50 m[13][23] и има чиста застроена площ от 968 m2.[3]

Храмът е трикорабна, триапсидна епископска базилика с надлъжно развит нартекс и куполи над парабемата,[24] с тристъпален синтрон (архийереиски подиум) в централната конха, над който от двете страни на тройния сводест прозорец с червена боя са изписани 18 арки, обозначени с надписи указващи седалищата на епископските катедри принадлежащи към диоцеза на Българската Патриаршия в края на X – началото на XI век, разчетени имената на 11 епархии: Придриана, Видин, Кефалония, Верия, Ираклия, Велбъжд, Девол, Скопие, Сердика, Воден и Преспа, имената на другите 7 не са оцелели.[4] Надписите на владишките тронове в средата на които е седял българският патриарх, когато тук са провеждани йереските събори, показват функциите на базиликата като главната катедрала на Българската Патриаршия при Самуил.[25] Северният кораб е отделен от централния със 7 зидани стълба. Южният кораб, където са българските царски гробници и саркофагът с мощи на Свети Ахил[21] се намира на по-високо ниво от естествения терен, повдигнат на 3 високи стъпала над централния неф и отделен от него с портик от колони на зидан постамент, фланкиран от стълбове, колоните са от благороден зелен брешански мрамор,[26] в апсидата му, където се намира дяконионът (сакристията) под южната му арка е открит саркофаг покрит с варовикова мраморна плоча, украсена с растителни, животински и геометрични орнаменти представящи композицията „дървото на живота“ и включващи кръст, розети, чапла и камила, която може да е била и част от олтарната преграда, датирана е към X-XI век, в който в дървен ковчет в мощехранителница са били положени ръката на Св. Ахил Лариски и вероятно мощите на Св. Икумений и Св. Ригиний, пренесени тук от Цар Самуил след завладяването от българите на Лариса, Трикала и Скопелос. В западния дял е имало колонада.[26] Градежът на храма е от обработени каменни блокове, с употреба на тухли при арките и изравнителните пояси, хоросан и дъбови греди, при строежа са ползвани и сполии с античен произход, от намиращи се в областта постройки – тухли, мраморни плочи и колони и др., на много места в конструкцията са използвани дървени скари – сантрачи, в стълбовете, в малките конхи и пр.[27] Централния кораб е по-висок от страничните и почти двойно по-широк от тях. Протезисът (проскомидията) и дяконионът са оформени като кръстокуполни параклиси, северния (протезиса) е запазен до сводовете в голяма височина, параклисите са с апсиди, свързани с бемата с отвори в стените.[28] Сградата е имала характерния за този тип сгради базиликален покрив – двускатен над високия централен неф и едноскатни над по-ниските странични с дървена конструкция покрит с керемиди. Подът на централния кораб е равен без повдигнат солей (хор), на едно ниво със северния кораб. Олтарът е бил отделен от наоса на главния неф с невисока мраморна преграда – дрифракта, части от нея са струпани на пода в източната част на храма. Плоча на олтарната преграда е вградена в черквата на близкия манастир „Света Богородица Порфирна“.

Базиликата вероятно е имала втори етаж над притвора и галерии над двата странични кораба. Запазени са част от стълбовете от втория ред арки в източната част на храма. В центъра на базиликата се намира каменна поставка, която вероятно е била основа на амвон, който не е запазен.

Стенописи

[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е изписвана най-малко 2 пъти – в XI и в XII век. На височина 2,5 – 3 м на стените в източната част от проф. Мицопулос е открит сграфито надпис инвокация (надпис с молитва): „Господи, помогни на твоя раб Йоан“. Малкото останки от стенописи, които са оцелели, са правени на две фази, което изглежда в съответствие със съответните ремонти на църквата през първите десетилетия на XI век, към тях принадлежи не-фигуралната декорация на апсидата, докато във втората фаза, датираща от XII век принадлежат на няколко фрески на светци войни – Св. Димитър, Св. Георги, Богородица и ангел (те са свалени при консервацията и заедно с каменните релефи от гроба на Св. Ахилий и някои фрагменти от олтарната преграда, пренесени в музея на Лерин[20]), изследователите ги считат стилово най-близки със стенописите от черквата „Св. Безсребърници Козма и Дамян“ в Костур.. Части от иконостаса, находките от разкопките и оцелелите фрагменти от стенописите са експонирани в музея в Лерин.[29]

Гробници

[редактиране | редактиране на кода]

Професор Николаос Муцопулос от Солунския университет извършва археологически разкопки тук от 1965 г. до 1975 г.[30] Професор Николаос Муцопулос започва разкопки в различни части на Гърция, а в 1969 година се смята, че открива останките на цар Самуил в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров.[2] Саркофагът, над която има аркосолий,[31] е изграден от цели мраморни плочи. В засводена гробница е положен мъж, чиито скелет при откриването е ярко пурпурен, дълъг 160 см, на възраст по време на смъртта определена от антрополозите около 70 години. Главата е положена върху възглавница от керемиди, а върху нея вероятно е имало друга от скъп плат. Под лявата и върху дясната му ръка се намират останки от плетена позлатена ризница, на гърдите и около таза са оцелели фрагменти от много скъпа златотъкана дреха – царска дивитисия (дивитисият е най-тържественото императорско облекло по това време), брокатът е изтъкан от памук и копринени нишки, обвити в сребро и злато, по нея са запазени сърмени везби на редица по-малки ромбове и големи медальони с вписани в медальоните двойки папагали, свързани с крилете си и с глави, обърнати навътре, с розети в началото на крилата,[32][33] находките и останките от багреницата са експонирани в Солунския византийски музей с означение, че са на „византийски“ аристократ погребан в Св. Ахил. Скелетът на царя е бил в лабораторията на проф. Мицопулос в Аристотелевия университет в Солун, но сега се пази от учения в Солун[34] вероятно в дома му,[34] в сейф на солунската полиция[35] или в сандък в лаболаторията на споменатия солунски музей.[3][36] Черепът е със специфичната извита кост, характерна за племенния произход,[37] находките са изследвани в Лондон и изводите на гръцкия професор са потвърдени, той предоставя гипсови копия на черепа на посланика ни в Атина проф. Николай Тодоров, заедно с три кости за археологическия музей, и на СССР за Армения, по тях са направени две реконструкции на образа на Царя – първата от проф. Галина Лебединская от Института по етнология и антропология на РАН в Москва (предишният Институт этнографии Академии наук СССР)[38] и втората от проф. Йордан Йорданов директор на Националния антропологически музей и Института по експериментална морфология и антропология на БАН в София[39] и двата образа са експонирани в НИМ. При изследването на скелета от гръцките учени е установена накриво зарастнала под ъгъл от 140 градуса фрактура от бойна рана на лявата лакътна кост, всико което заедно с данните за възрастта, ръста, царските одежди на погребания, данните на историческите извори, че българския Цар Самуил е ранен в ръката през 997 г. в битката при Сперхей и без съществени грижи на място се налага да се върне в столицата, безспорно определят че това е Цар Самуил. Царското погребение потвърждава сведенията на летописите, че след смъртта си на 6 октомври 1014 г. той е бил погребан точно в църквата „Св. Ахил“.[21]

Край самуиловия са открити още три саркофага, освен гробницата на Цар Самуил, атрибутирането на останалите е по косвени данни и според мнението на откривателя им – проф. Мицопулос. Според Мицопулос не е изключено другите гробни съоръжения да са на цар Иван Владислав и Гавраил Радомир.[40]

Обектът е част от културно-историческото наследство подопечно на гръцкото министерство на културата – 16 Ефория за византийска архелогия със седалище в Костур (16η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων – Еλληνικά Υπουργείου Παιδείας και Θρησκευμάτων, Πολιτισμού και Αθλητισμού)[41] и е реставриран и консервиран в 1987 г., обаче саркофазите на цар Самуил и другите български царе не се поддържат добре[42] и са в отчайващо състояние,[3] а надписът „Цар на българите“ е задраскан.[43] БНТ прави документален филм за „Св. Ахил“ с екип воден от Горан Благоев.

В 1962 година църквата е обявена за паметник на културата.[44]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Παϊσίδου, Μελίνα. Βασιλική Αγίου Αχιλλείου // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  2. ↑ а б „Проф. Николаос Муцопулос: Решението дали костите на цар Самуил ще станат обект на размяна е политическо“, www.focus-news.net
  3. ↑ а б в г Островът на цар Самуил и днес разказва... В: „Дума“, 21 юни 2012, брой 142.
  4. ↑ а б Енциклопедия „България“, I: 159 – 160
  5. ↑ а б в Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век. София, 1977, стр.232 – 237.
  6. ↑ а б в www.promacedonia.org
  7. ↑ Горан Благоев, Островът на цар Самуил, сп."Усури", бр. 2/2004, архив на оригинала от 9 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071109144244/http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=57&Itemid=47&lang=bg, посетен на 13 май 2013 
  8. ↑ а б Проф. Николаос Мицопулос: Базиликата „Св. Ахил“ е построена от цар Самуил, Новинар, 14 февруари 2007 // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2013-05-13.
  9. ↑ Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, ISBN 954-430-200-X стр.38
  10. ↑ а б Иван Микулчиќ, Средновековни градови и тврдини во Македонија, стр. 276 – 278
  11. ↑ Златарски, I/2: 630
  12. ↑ Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7 стр. 171 – 172"
  13. ↑ а б Николай Генов, Костите на цар Самуил лежат на остров Св. Ахил, Стандарт, 3 септември 2001 г., архив на оригинала от 11 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131211223239/http://paper.standartnews.com/archive/2001/09/03/history/s3118_8.htm, посетен на 13 май 2013 
  14. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 26 – 27.
  15. ↑ Йордан Иванов, Български старини от Македония, Фототипно издание, БАН, 1970, с. 590 – 591 [1]
  16. ↑ Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681 – 2001, София 2001
  17. ↑ История на България, III: 73
  18. ↑ Ралица Базайтова, Историческите паметници на остров Св. Ахилий, Арх и арт, 20 септември 2007 г., архив на оригинала от 9 май 2015, https://web.archive.org/web/20150509031650/http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=81&rub_id=rub_all&issue_id=85, посетен на 14 май 2013 
  19. ↑ [Микулчиќ, Средновековни градови и тврдини во Македонија, стр. 276 – 278]
  20. ↑ а б Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία, Florinacity, архив на оригинала от 23 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111223163011/http://www.florinacity.gr/tourist-guide/vyzantina-metavyzantina-mnimeia, посетен на 13 май 2013 
  21. ↑ а б в Николай Овчаров, Грък открива гроба на Самуил, Стандарт, 11 юли 2009, архив на оригинала от 11 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131211222537/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=285107, посетен на 14 май 2013 
  22. ↑ а б в Горан Благоев, Островът на цар Самуил, сп. „Усури“, бр. 2/2004, архив на оригинала от 9 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071109144244/http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=57&Itemid=47&lang=bg, посетен на 13 май 2013 
  23. ↑ H. Овчаров сочи дължина 45 m Архив на оригинала от 2013-12-11 в Wayback Machine., Р. Байтозова – 45 х 23 m Архив на оригинала от 2015-05-09 в Wayback Machine., М. Шотлеков – 22 х 44,7 m, a в други източници ce сочат 48 x 23 m
  24. ↑ Εκκλησίες, Βυζαντινά & Μεταβυζαντινά μνημεία, Πρεσπεσ, ΄Αγιος Αχίλλειος
  25. ↑ Николаос Муцопулос, Базиликата Свети Ахилий в Преспа, Един исторически паметник – светиня, Пловдив, изд. „Вион“, 2007
  26. ↑ а б Даринка Илиева, Българи под прикритие в Беломорска Македония,24 часа, 15.05.2012
  27. ↑ Методи Шотлеков с науч. р-л Ст. Попов, Базиликата „Св. Ахил“ в Преспа и гробът на цар Самуил, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
  28. ↑ АРХИТЕКТУРА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
  29. ↑ Ралица Базайтова, Историческите паметници на остров Св. Ахилий, Арх и арт, 20 септември 2007 г., архив на оригинала от 9 май 2015, https://web.archive.org/web/20150509031650/http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=81&rub_id=rub_all&issue_id=85, посетен на 14 май 2013 
  30. ↑ Ирина Вагалинска, Самуил и слепите, сп. Тема, Исторически ракурси, рой 41 (570), 22 – 28 октомври 2012
  31. ↑ аркосолий – лат. arcosolium, от arcus – арка и solium – трон, гроб, саркофаг
  32. ↑ Иван Петрински, Били ли са папагалите в българския герб, Сега,12 май 2011
  33. ↑ Счупена ръка доказва, че гробът е на българския монарх, Стандарт, 3 септември 2001 г., архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305185428/http://paper.standartnews.com/archive/2001/09/03/history/s3118_9.htm, посетен на 13 май 2013 
  34. ↑ а б Пламен Павлов, Нека духът и костите на Цар Самуил намерят покой, Фрог нюз, 26 януари 2013
  35. ↑ Петър Добрев, Костите на цар Самуил все пак идват в Търново, E-vestnik, 29 март 2007
  36. ↑ Златина Димитрова, Ще бъдат ли върнати костите на Самуил в България, Гърция, която ги притежава, настоява за размяна с няколко древни ръкописа, Bg voice, 06.03.2013 г., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304130912/http://www.bg-voice.com/articles/view/shte_budat_li_vurnati_kostite_na_samuil_v_bulgariya/, посетен на 14 май 2013 
  37. ↑ Проф. Николаос Муцопулос: Решението дали костите на цар Самуил ще станат обект на размяна е политическо, Агенция Фокус, 14 февруари 2007
  38. ↑ [2] Архив на оригинала от 2012-05-06 в Wayback Machine.[3] Чавдар Стефанов, Образът на цар Самуил е възкресен в Москва, БНР-Радио България, Москва, 27.02.2007 г.
  39. ↑ Лилия Чалева, Последните дни на цар Самуил, Днес, 20 март 2008 /
  40. ↑ Ралица Базайтова, Историческите паметници на остров Св. Ахилий, Арх и арт, 20 септември 2007 г., архив на оригинала от 9 май 2015, https://web.archive.org/web/20150509031650/http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=81&rub_id=rub_all&issue_id=85, посетен на 14 май 2013 
  41. ↑ 16η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων – Еλληνικά Υπουργείου Παιδείας και Θρησκευμάτων, Πολιτισμού και Αθλητισμού (Τομέας Πολιτισμού) // Архивиран от оригинала на 2013-05-26. Посетен на 2013-05-13.
  42. ↑ „Гърците поддържат базиликата на остров св. Ахилий, но гробът не е в добро състояние. Има опасност арката да падне, вече се е отделила от стената“ Лука Станчев, Надежди да си върнем мощите на цар Самуил, Актуално, 10.07.2012
  43. ↑ Митналистика, в-к Култура, брой 16, 18 април 2003 г.[неработеща препратка]
  44. ↑ ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 20 юли 2020 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свети_Ахил_(базилика)&oldid=11987104“.