Ирландия

Ирландия
Знаме        Герб Герб
Девиз: -Éire go deo (Ирландия завинаги!)
География и население
Площ	70 273 km² (на 117-то място)
Столица	Дъблин
Най-голям град	Дъблин
Официален език	ирландски език английски език
Население (2007)	4 339 848 (на 121-то място)
Гъстота на нас.	73,4 души/km²
Управление
Форма	Република
Президент на Ирландия	Майкъл Хигинс
История
Независимост  -обявена	от Великобритания 6 декември 1921
Икономика
БВП (ППС, 2007)	$ 258,301 млрд (на 32-то място)
БВП на човек (ППС)	$ 59 904
Валута	евро (EUR)
Други данни
Часова зона	GMT (UTC)
Автомобилно движение	ляво
Интернет домейн	.ie
Телефонен код	353
Официален сайт	www.gov.ie
Ирландия в Общомедия

Ирландия, известна още като Ейре, (на ирландски език: Éire) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. Терминът Република Ирландия (на ирландски: Poblacht na hÉireann) е официално „описание“ на държавата, а не нейно конституционно име. Площта й е 70 831 км², от които 69 414 км² суша и 1 417 км² водна площ.

Ирландия е сред най-богатите, най-развитите и мирни държави в света, намираща се на пето място по БВП на глава от населението и пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Страната има висококачествена образователна система, а като истинска демократична държава предоставя пълна свобода на словото, политическа и икономическа свобода.

Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии. Страната участва в множество международни организации, като ЕС, ОИСР, ООН. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2.5%. Официалните езици в страната са ирландския и английския.

История

Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 година пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път. От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници, като гробниците от Нюгрейндж. След пристигането на свети Патрик и други християнски мисионери в началото на 5 век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.

Около 800 година започва продължилият около столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Пристигането на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, през 1169 година поставя началото на повече от седемвековната пряка намеса в страната на норманите, а след това на англичаните. Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмнителна лоялност на ирландските васали предизвиква поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. През този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в страната се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговоряща аристокрация в страната остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно.

През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, като католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.

От 80-те години на 19 век Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но приетият през 1914 година закон е отменен със започването на Първата световна война. През 1922 година, след Ирландската война за независимост, 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и образуват Ирландската свободна държава, от 1948 година - Република Ирландия.

Администрация

Регионална

Карта на графствата в Ирландия (в зелено)

Ирландия е разделена на 4 провинции. Техните имена са Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите провинции са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 графства.

Имената на графствата са следните:

• 1. Дъблин (1. Дъблин Сити, 2. Дун Леръ-Ратдаун, 3. Фингал, 4. Южен Дъблин)
• 2. Уиклоу
• 3. Уексфорд
• 4. Карлоу
• 5. Килдеър
• 6. Мийт
• 7. Лаут
• 8. Монахан
• 9. Каван
• 10. Лонгфорд
• 11. Уестмийт
• 12. Офали
• 13. Лийш
• 14. Килкени
• 15. Уотърфорд
• 16. Корк
• 17. Кери
• 18. Лимерик
• 19. Типърари
• 20. Клеър
• 21. Голуей
• 22. Мейо
• 23. Роскомън
• 24. Слайгоу
• 25. Лийтрим
• 26. Донигал

Административното деление обаче малко се разминава с традиционното: според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на северно и южно (от 2002), Дъблин - на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства (нещо подобно на София у нас). Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията - от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7 500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура) общинската власт не е особено силна.

Централна

Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann, 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 - от депутатите), и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973.

Природа

География и климат

Бреговата линия на острова е сравнително плавна на изток, където Ирлнадско море го дели от Британия, и доста неравномерна на запад, където Атлантическият океан е изрязал множество заливи, полуострови и острови. Преобладава хълмистият терен с отделни ниски планини (най-висок връх - Керънтуил (Carrauntiohill / Corrán Tuathail), 1039 м н. в.). Ландшафтът е изпъстрен с езера и реки. Най-голямата от тях, Шанън (Shannon / Sionnainn), разделя мочурестия централен регион от запада и със своите 386 км е най-дългата на Британските острови. Най-голямото езеро (388 км2) е Лох Неи (Lough Neagh / Loch nEathach) в северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето - о. Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода - Лох Неи. Природата е дарила Ирландия с богати торфени находища, а в регионалните води са открити солидни запаси от нефт и газ. Освен това добивът на цинк е на първо място в Европа.

Климатът е умерен морски,с влияние на океанското течение Гълфстрийм.Поради влиянието на Атлантическия океан,зимата е сравнително мека,а лятото прохладно.

Средни температури за Дъблин

температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	3° C	3° C	4° C	5° C	7° C	10° C	12° C	12° C	10° C	8° C	5° C	4° C
максимална	8° C	8° C	10° C	12° C	15° C	17° C	19° C	19° C	17° C	13° C	10° C	8° C

Флора и фауна

Някога обрасъл с дъбови и борови гори, сега изумруденият остров е зает от ливади, а горите покриват едва 9% от площта му. Характерни са диви цветя, между тях и символът на страната: детелината (shamrock / seamaróg "детелинка"). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници като лисица, глиган и елен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин, акула, костенурка) допълват фауната

Население

Демография

Със своите 4 200 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението и е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 за жените, като 20 % от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40-50 000 имигранти годишно. Населението на страната е над 3,9 милиона души, като повече от 98% от него са ирландци. Над 99% са християни. Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.

Език и грамотност

Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота и ирландският е все още първи език единствено за така наречените гелтахт (Gaeltacht) - региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е около 99.

Етноси и религия

Ирландци са 87 %, 6,5 % произхождат от страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малко китайци. Почти всички принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти)

Селищна система

Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000; малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000; 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.

Вижте още

• Комуникации в Ирландия
• Транспорт в Ирландия
• Въоръжени сили на Ирландия
• Външна политика на Ирландия
• Келтски тигър

Външни препратки

• Правителствен портал
• Информация за Ирландия в CIA World Factbook (на английски език)