Дупнишки говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м вр 8 ред (до Михайло) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Дупнишкият говор''' е български диалект, представител на централната |
'''Дупнишкият говор''' е български диалект, представител на централната група [[югозападни говори]]. Говори се в района на [[Дупница]] - в котловините по течението на река [[Джерман (река)|Джерман]], между [[Конявска планина]], [[Рила]] и [[Верила]]. Сходен е с [[Кюстендилски говор|кюстендилския говор]]. |
||
== Характерни особености == |
== Характерни особености == |
||
* Групи '''шт''' и '''жд''' на [[праславянски език|прасляванските]] '''*tj''' и '''*dj'''. |
|||
| ⚫ | |||
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са: |
|||
** предимно гласната '''a''' — |
** предимно гласната '''a''' — ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка). |
||
| ⚫ | |||
** понякога гласната '''у''' — ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд) |
|||
** след п или б — и наличие на преход ъ⇒у: бу̀гарин (българин), йàбука (ябълка) |
|||
| ⚫ | |||
** Подвижното ъ при сричкотворното р се изговаря винаги като ръ: бръс (бърз), дръво (дърво). |
|||
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени: |
|||
** Членна форма за мъжки род единствено число -о: градò (градът), денò (денят), кòно (конят), крàйо (краят). |
|||
** сонантен изговор: ''жл̥т'' (жълт), ''дл̥̀га'' (дълга) |
|||
| ⚫ | |||
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица), |
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица), |
||
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен) |
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен) |
||
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт). |
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт). |
||
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''. |
|||
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време ''-а'': ''òдим'' (ходя), ''плèтем'' (плета). |
|||
* |
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време ''-а'': ''òда'' (ходя), ''плèта'' (плета). |
||
* Частица за бъдеще време ''че'', а в по-източните краища и ''к’е'' (сравни с книжовното ''ще''). |
|||
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''. |
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''. |
||
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо). |
|||
* При съобщаване на имена: ''Минчò, Денò, Фильò, Цецò |
|||
* Наличие на [[датив|дателно]] падежно окончание ''-ти'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòти'', ''дàдōме Минчòти колàта'' (дадохме колата на Минчо). |
|||
== КОДЕКС НА ШОПА == |
|||
• 1. Най-мразим да мислим. Най-мразим да мислим, оти катo мислим - се грешим. |
|||
• 2. Кога ми се прибачка, седaм и чекам да ойде. |
|||
• 3. Кога ми се руча, не ми се бачка. Кога се наручам, ми се приспи. |
|||
• 4. Питат ме що моеш да работиш? - Можем да копам. - Друго? - Епа можем и да не копам. |
|||
• 5. Я че си запалим кащата, та да изгори на Вуте плевняко. |
|||
• 6. Я не сакам на мене да ми е арно. Я сакам на Вуте да не му е арно. |
|||
• 7. Никога не моат ми платат токо манко, коко я съм изработил. |
|||
• 8. Никога нема да ме осадат токо, коко я сам крал. |
|||
• 9. И по десет лева да напраат бензино, я па че си карам колата; и без пари да е - я па че го краднем. |
|||
• 10. И сам у трамвайо да сам, па че се ръгам. |
|||
• 11. И сам на опашка да сам, па че се пререда. |
|||
• 12. Най-обичам да сам змия - ем си лежим, ем си одим. |
|||
• 13. И сам да съм на острово, па че се заграда. |
|||
• 14. Я не помним кръчмаро дека има да ми дава нещо. |
|||
• 15. Я не помним да е имало ден дека ми се е работило и дека не ми се е кръкало. |
|||
• 16. Я одим на работа да си починем. Че си го отработим дома. |
|||
• 17. Коко и да се вратиш, газо ти се че е отзаде. |
|||
• 18. Какви беме - какви станаме. |
|||
• 19. Оти да се косим, като че ми мине. |
|||
• 20. Они ми плащат коко да не умрем, ама я работим коко да не заспим. |
|||
• 21. Що е законно? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него. |
|||
• 22. - Каде одиш ма, Нане? - Па те, тука сам яз. Тебе фана ли те яд? |
|||
• 23. - Вуте, оти копаш седнал? - Оти пробвах легнал, ама не може. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
| ⚫ | |||
* [[Шопи]] |
|||
* [[Кюстендилски говор]] |
* [[Кюстендилски говор]] |
||
* [[Врачански говор]] |
|||
* [[Самоковски говор]] |
|||
* [[Врачански говор]] |
|||
* [[Благоевградски говор]] |
* [[Благоевградски говор]] |
||
| ⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 18:26, 16 декември 2009
Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори. Говори се в района на Дупница - в котловините по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.
Характерни особености
- Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj.
- Застъпници на стб. ѫ са:
- предимно гласната a — пат (път), рàка (ръка).
- понякога гласната у — мỳка (мъка), сут (съд)
- Застъпник на стб. ъ е предимно o и в редки случаи а: бòчва (бъчва), зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа).
- Групата ъл/лъ в дупнишкия говор търпи следните промени:
- сонантен изговор: жл̥т (жълт), дл̥̀га (дълга)
- изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там (гълтам)
- изговор на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица),
- изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
- Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт).
- Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва, зèл’е.
- Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време -а: òда (ходя), плèта (плета).
- Частица за бъдеще време че, а в по-източните краища и к’е (сравни с книжовното ще).
- Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
- Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
- Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо).
