Лудово: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| име-гр = Κρύα Νερά |
| име-гр = Κρύα Νερά |
||
| flag_reg = Flag of Greek Macedonia.svg |
| flag_reg = Flag of Greek Macedonia.svg |
||
| картинка=Dimos Orestidos. |
| картинка=Dimos Orestidos New.PNG |
||
| север=40.7667 |
| север=40.7667 |
||
| юг=40.1333 |
| юг=40.1333 |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| дължина= 21.1667 |
| дължина= 21.1667 |
||
| точка={{PAGENAME}} |
| точка={{PAGENAME}} |
||
| описание={{PAGENAME}} на картата на |
| описание={{PAGENAME}} на картата на дем [[Орестида]], Костурско |
||
| област = Западна Македония |
| област = Западна Македония |
||
| |
| дем = Орестида |
||
| |
| дем-препратка = Орестида |
||
| дем = Хрупища |
|||
| дем-препратка = Хрупища (дем) |
|||
| население = 32 |
| население = 32 |
||
| население-година = 2001 |
| население-година = 2001 |
||
Ред 28: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Лу̀дово''' ({{lang-el|Κρύα Νερά}}, ''Крия Нера'', до 1926 ''Λούδοβο'', ''Лудово'', [[катаревуса]]: ''Λούδοβον'', ''Лудовон''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170894 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούδοβον -- Κρύα Νερά]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Орестида]], област [[Западна Македония]]. Населението му е 32 души (2001). |
||
==География== |
== География == |
||
Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център [[Хрупища]] (Аргос Орестико), на левия бряг на река [[Голешово]] в областта [[Костенария]]. |
Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център [[Хрупища]] (Аргос Орестико), на левия бряг на река [[Голешово]] в областта [[Костенария]]. |
||
==История== |
== История == |
||
=== В Османската империя === |
|||
В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на 15 век ''Лундово'' е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: ''Райко, Тодор, Мано, Тодор, Димо, Петкос, Крушо, Йорг, Йорг, Никола, Томо, Димос, Добри, Дабижив, Велчо, Райко, Димо и Герг'', и три вдовици ''Кала, Кала и Варуна''. Общият приход за империята от селото е 1 593 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 86</ref>. |
В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на 15 век ''Лундово'' е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: ''Райко, Тодор, Мано, Тодор, Димо, Петкос, Крушо, Йорг, Йорг, Никола, Томо, Димос, Добри, Дабижив, Велчо, Райко, Димо и Герг'', и три вдовици ''Кала, Кала и Варуна''. Общият приход за империята от селото е 1 593 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 86</ref>. |
||
В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в |
В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Лудово има 168 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.]</ref> |
||
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html |
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 180-181.</ref> |
||
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,<ref>Бистрицки |
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди [[Балканска война|Балканската война]] има 8 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.</ref> |
||
=== В Гърция === |
|||
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Крия Нера. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> |
|||
По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> |
По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> |
||
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.<ref>Вестник "Фони тис Касторияс", 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село [[Требино ( |
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.<ref>Вестник "Фони тис Касторияс", 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село [[Требино (дем Еордея)|Кардия]], епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община [[Старичани|Лакомата]] от ном Костур (41 жители) и [[Крапешино|Атрапос]] от ном Лерин (466 жители).“</ref> |
||
==Преброявания== |
=== Преброявания === |
||
* [[1913]] - 59 жители |
* [[1913]] - 59 жители |
||
* [[1920]] - 61 жители |
* [[1920]] - 61 жители |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{el икона}} [http://www.dimos-orestidos.gr/ Официален сайт на |
* {{el икона}} [http://www.dimos-orestidos.gr/ Официален сайт на дем Орестида] |
||
* Диалектни текстове от Лудово в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 56 - 66.] |
* Диалектни текстове от Лудово в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 56 - 66.] |
||
* [http://www.xroupista.gr/index.php?option=com_rsgallery2&Itemid=77&gid=5 Снимки от Лудово] |
* [http://www.xroupista.gr/index.php?option=com_rsgallery2&Itemid=77&gid=5 Снимки от Лудово] |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
⚫ | |||
[[mk:Лудово]] |
|||
⚫ | |||
[[Категория:Български общности в чужбина]] |
Версия от 13:21, 17 септември 2010
Лу̀дово (Шаблон:Lang-el, Крия Нера, до 1926 Λούδοβο, Лудово, катаревуса: Λούδοβον, Лудовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Орестида, област Западна Македония. Населението му е 32 души (2001).
География
Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово в областта Костенария.
История
В Османската империя
В османските данъчни регистри от средата на 15 век Лундово е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Райко, Тодор, Мано, Тодор, Димо, Петкос, Крушо, Йорг, Йорг, Никола, Томо, Димос, Добри, Дабижив, Велчо, Райко, Димо и Герг, и три вдовици Кала, Кала и Варуна. Общият приход за империята от селото е 1 593 акчета[2].
В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лудово има 168 жители българи.[3]
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.[5]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,[7] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[8]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Крия Нера. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[10]
По време на Гражданската война 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[11]
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.[12]
Преброявания
- 1913 - 59 жители
- 1920 - 61 жители
- 1928 - 82 жители
- 1940 - 349 жители
- 1951 - 124 жители
- 1961 - 41 жители
- 1971 - 44 жители
- 1981 - 47 жители
- 1991 - 48 жители
Външни препратки
- Шаблон:El икона Официален сайт на дем Орестида
- Диалектни текстове от Лудово в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 56 - 66.
- Снимки от Лудово
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούδοβον -- Κρύα Νερά
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 86
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Вестник "Фони тис Касторияс", 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“
|