Лудово: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q12285090 |
м Георги Константинов Бистрицки -> Георги Константинов Бистрицки |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref> |
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref> |
||
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди [[Балканска война|Балканската война]] има 8 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.</ref> |
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Лудово преди [[Балканска война|Балканската война]] има 8 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.</ref> |
||
=== В Гърция === |
=== В Гърция === |
Версия от 12:01, 10 януари 2014
Лу̀дово (Шаблон:Lang-el, Крия Нера, до 1926 Λούδοβο, Лудово, катаревуса: Λούδοβον, Лудовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Орестида, област Западна Македония. Населението му е 32 души (2001).
География
Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово в областта Костенария.
История
В Османската империя
В османските данъчни регистри от средата на 15 век Лундово е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Райко, Тодор, Мано, Тодор, Димо, Петкос, Крушо, Йорг, Йорг, Никола, Томо, Димос, Добри, Дабижив, Велчо, Райко, Димо и Герг, и три вдовици Кала, Кала и Варуна. Общият приход за империята от селото е 1 593 акчета[2].
В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лудово има 168 жители българи.[3]
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.[5]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,[7] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[8]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Крия Нера. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[10]
По време на Гражданската война 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[11]
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.[12]
Преброявания
- 1913 - 59 жители
- 1920 - 61 жители
- 1928 - 82 жители
- 1940 - 349 жители
- 1951 - 124 жители
- 1961 - 41 жители
- 1971 - 44 жители
- 1981 - 47 жители
- 1991 - 48 жители
Външни препратки
- Шаблон:El икона Официален сайт на дем Орестида
- Диалектни текстове от Лудово в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 56 - 66.
- Снимки от Лудово
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούδοβον -- Κρύα Νερά
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 86
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Вестник "Фони тис Касторияс", 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“
|