Лудово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Sherpa (беседа | приноси)
Ботове
98 290 редакции
м Замяна на Шаблон:Селище в РГ инфо с Шаблон:Селище инфо|Гърция
Ред 1: Ред 1:
{{Селище в РГ инфо
{{Селище инфо|Гърция
| име = {{PAGENAME}}
| име = {{PAGENAME}}
| име-гр = Κρύα Νερά
| име-местно = Κρύα Νερά
| вид =
| ширина=40.4250
| знаме =
| дължина= 21.1667
| герб =
| изглед= 079Ludovo from road from Zhuzheltsi.jpg
| изглед = 079Ludovo from road from Zhuzheltsi.jpg
| описание_изглед= Лудово от пътя към Жужелци
| изглед-описание = Лудово от пътя към Жужелци
⚫
| област = Западна Македония
| дем = Орестида
| гео-ширина = 40.4250
| население = 32
| гео-дължина = 21.1667
⚫
| област = Западна Македония
⚫
| население-година = 2001
| дем = Орестида
| надморска-височина =
| географска-област = [[Костенария]]
⚫
| пощенски-код =
| телефонен-код =
| площ =
| герб =
| височина =
| геообласт = Костенария
| население = 32
⚫
| население-година = 2001
| геообласт-препратка = Костенария
| кмет =
| основаване =
⚫
| пощенски-код =
| телефонен-код =
}}
}}


Версия от 13:19, 10 февруари 2015

Лудово
Κρύα Νερά
Лудово от пътя към Жужелци
Лудово от пътя към Жужелци
Гърция
40.4191° с. ш. 21.1766° и. д.
Лудово
Западна Македония
40.4191° с. ш. 21.1766° и. д.
Лудово
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемОрестида
Географска областКостенария
Население32 души (2001)
Лудово в Общомедия

Лу̀дово (Шаблон:Lang-el, Крия Нера, до 1926 Λούδοβο, Лудово, катаревуса: Λούδοβον, Лудовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Орестида, област Западна Македония. Населението му е 32 души (2001).

География

Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово в областта Костенария.

История

В Османската империя

За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна, но не е проучена.[2]

В османските данъчни регистри от средата на 15 век Лундово е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Райко, Тодор, Мано, Тодор, Димо, Петкос, Крушо, Йорг, Йорг, Никола, Томо, Димос, Добри, Дабижив, Велчо, Райко, Димо и Герг, и три вдовици Кала, Кала и Варуна. Общият приход за империята от селото е 1 593 акчета[3].

В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лудово има 168 жители българи.[4]

В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.[6]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.[10] В 1926 година селото е прекръстено на Крия Нера. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[11]

По време на Гражданската война 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[12]

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.[13]

Преброявания

  • 1913 - 59 жители
  • 1920 - 61 жители
  • 1928 - 82 жители
  • 1940 - 349 жители
  • 1951 - 124 жители
  • 1961 - 41 жители
  • 1971 - 44 жители
  • 1981 - 47 жители
  • 1991 - 48 жители

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούδοβον -- Κρύα Νερά
  2. ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.
  3. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 86
  4. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  5. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  6. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  7. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
  8. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  9. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  10. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
  11. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  12. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
  13. ↑ Вестник "Фони тис Касторияс", 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лудово&oldid=6479822“.