Земенска планина: Разлика между версии

Земенска планина
	Земенска планина
	Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение	България; Област Кюстендил; Област Перник
Част от	Конявско-Милевска планинска група
Най-висок връх	Тичак
Надм. височина	1294,9 m
Подробна карта

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:32, 8 февруари 2016

Земенска планина е планина в Западна България, Кюстендилска и Пернишка област, част от Конявско-Милевската планинска група в Краището.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Планината се простира от север на юг на около 17 км, а ширината ѝ от запад на изток достига до 12 км. Разположена е в южната част на физикогеографската област Краище като границите ѝ са следните:

На изток — Земенският пролом на река Струма я отделя от Конявска планина.
На юг — долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от Кюстендилската котловина.
На югозапад — долината на река Драговищица я отделя от Чудинска планина.
На запад — долината на река Уйнещица (ляв приток на Драговищица) я отделя от Изворска планина.
На северозапад — долината на река Добродолска я отделя от Кобилска планина.
На север и североизток — долината на Треклянска река ((десен приток на Струма) я отделя съответно от Пенкьовска планина и Рудините.

Природни особености

Билото на планината е плоско и заравнено, разположено на около 1200 м н.в. На него стърчат отделни заоблени върхове: Тичак (1294,9 m, най-висока ѝ точка в северната част), Силни връх (1244,6 m), Гламен (1212,4 m), Иванов камък (1207,9 m), Мечка (1176 m). Склоновете ѝ са стръмни. Малката река Брестница (десен приток на Струма я разделя на две части: северен и южен, като северният дял има по-ясно изразени върхове от южния.

Изградена е предимно от триаски варовици, пясъчници и доломити с множество карстови форми — кари, карни полета, пещери, понори, ували и др. Прорязва се от няколко суходолия, като единствената постоянно течаща река е река Скакавица. Във връзка с карстовия терен са и множеството карстови извори, които се ползват за напояване и питейно-битово водоснабдяване.

Климатът е преходно-континентален поради топлите въздушни маси, които навлизат откъм Егейско море. Почвите са предимно излужени канелени горски и рендзини, но и едните и другите са тънки и на места напълно ерозирани. Тя е силно обезлесена, като само по североизточните ѝ склонове са запазени редки гори от дъб и в по-малка степен бук, габър и липа.

Селища

В планината и по нейните склонове са разположени 1 град Земен и 11 села: Горановци, Горно Уйно, Добри дол, Драговищица, Злогош, Калотинци, Полетинци, Полска Скакавица, Раянци, Стенско и Сушица

Транспорт

През планината и по подножията ѝ преминават участъци от два пътя от държавната пътна мрежа:

По цялото ѝ северно и североизточно подножие, по долината на Треклянска река от град Земен до село Габрешевци, на протежение от 17,6 км — участък от третокласен път № 623 Дупница — Бобов дол — Земен — Габрешевци.
От север на юг, между селата Габрешевци и Драговищица, на протежение от 24 км — участък от третокласен път № 637 Трън — Трекляно — Драговищица.

През Земенския пролом на река Струма между гарите Земен и Шишковци преминава и част от трасето на жп линията София — Кюстендил — Гюешево.

Забележителности

Туристически интерес представлява водопадът Полска скакавица в Земенския пролом, чиито води падат от височина ок. 70 m. Водопадът е разположен от дясната страна на р. Струма. Самият пролом има дължина около 15 km. До водопада може да се достигне с влак от спирка "Скакавица" и с кола през с. Раждавица.

Освен това Земенската планина разполага с богато разнообразие от земни форми — скални игли, отвесни стени, каменни пирамиди и др. Там се намират Земенските ритли — скални прегради, разположени напречно на течението на река Струма, които са причина за формираните меандри.

В долината на река Струма се намират карстовите извори Агапие и Хайдушки извор.

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Шаблон:Карта

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 207-208. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
Николов, Васил и др. Планините в България. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. ISBN 978-954-430-870-4.

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 Планината се простира от север на юг на около 17 км, а ширината и&#768; от запад на изток достига до 12 км. Разположена е в южната част на физикогеографската област [[Краище]] като границите и&#768; са следните:
 * На изток — [[Земенски пролом|Земенският пролом]] на река [[Струма]] я отделя от [[Конявска планина]].
-* На юг — склоновете и&#768; потъват в северните части на [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]].
+* На юг — долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]] (десен приток на [[Струма]]) я отделя от [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]].
-* На югозапад — долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]] (десен приток на [[Струма]]) я отделя от [[Чудинска планина]].
+* На югозапад — долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]]  я отделя от [[Чудинска планина]].
 * На запад — долината на река Уйнещица (ляв приток на [[Драговищица (река)|Драговищица]]) я отделя от [[Изворска планина]].
 * На северозапад — долината на река Добродолска я отделя от [[Кобилска планина]].