Волково (община Прилеп)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Волково.
| Волково Волково | |
| — село — | |
  Волково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 795 m |
| Население | 42 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Волково в Общомедия | |
Волково, още Волково село или Волкосело (на македонска литературна норма: Волково), е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северното подножие на Дрен планина, южно от общинския център Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Волково е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вълково село (Valkovo-Sélo) е посочено като село с 25 домакинства и 175 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Волкоо Село има 98 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Влъково е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 14 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Волково има 96 българи екзархисти.[4] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник във Волково и Веселчани е Атанас Найденов.[5]
По време на Балканската война в 1912 година 2 души от Волково се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 42 жители, всички македонци.[7]
На 17 юли 2006 година митрополит Петър Преспанско-Пелагонийски осветява основите на църквата „Възнесение Господне“, кръстокуполен храм от византийски тип.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Волково
Атанас Ацев Талев (1892 – 1917), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина.[9] Загинал през Първата световна война.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 10, а.е. 77 (Регистър на венчилата в с. Вълково (Волкоо село) и в с. Веселчани, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Атанас Найденов)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ Црква „Вознесение Христово“, Волково Село // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 36, 37
| |||||||||||
