Коморски острови
| Коморски съюз на арабски: الاتحاد القمري | |
| Девиз: وحدة، تضامن، تنمية Съюз, справедливост, прогрес | |
| Химн: Udzima wa ya Masiwa | |
.svg) Местоположение на Коморски съюз | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 2034 km² (на 169-мо място) |
| Столица | Морони |
| Най-голям град | Морони |
| Официален език | коморски, арабски и френски език |
| Религия | Сунити |
| Демоним | коморец |
| Население (2018) | 850 688 (на 160-то място) |
| Гъстота на нас. | 444 души/km² |
| Управление | |
| Форма | |
| президент | Ахмед Абдала Мохамед Самби |
| История | |
| Независимост – обявена | от Франция 6 юли 1975 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2019) | $ 1,457 млрд. (на 178-ро място) |
| БВП на човек (ППС) | 1669$[1] (на 177-ми място) |
| БВП (ном.) | $ 781 млн |
| БВП на човек (ном.) | 894$ (на 165-мо място) |
| ИЧР (2018) |  0,503 (нисък)(на 160-то място) |
| Джини (2013) | 45,0 (среден) |
| Валута | Коморски франк (KMF) |
| Други данни | |
| Часова зона | EAT (UTC+3) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Интернет домейн | .km |
| Телефонен код | 269 |
| ITU префикс | COM |
| Официален сайт | beit-salam.km |
| Коморски острови в Общомедия | |
Коморските острови, официално Коморски съюз (до 2003 г. – Ислямска федерална република на Коморските острови) е островна държава в Африка, в акваторията на Индийския океан, на север от Мозамбикския проток между Мадагаскар и Източна Африка. Държавата обхваща 3 от 4-те големи вулканични острова от архипелага – Гранд Комор, Мохели и Анжуан. Четвъртият – Майот е владение на Франция. Държавно владение са и редица други малки ненаселени острови.
Столица на страната от 1962 г. е най-големият ѝ град Морони (с население 60 200 души, 2003 г.),[2] намиращ се на остров Гранд Комор.
Етимология
Името на страната произлиза от арабската дума قمر – al-qamar („ал-камар“), означаващо „Луна“. Европейските географи след II век, започвайки с трудовете на Птолемей, изобразявали на картите на Африка измислени Лунни планини. Португалските мореплаватели открили островите и приели тяхното арабско наименование „Джезаир ел Комра“ („лунни острови“), което е свързано с местния култ към Луната; впоследствие изображение на Луната е поместено на официалния флаг на страната. Да се утвърди названието Коморски (т.е. „Лунни“) острови в европейската употреба спомогнал отдавнашният мит за Лунните планини.
География
Страната заема три големи и няколко малки вулканични острова, оградени от коралови рифове. След обявяването на независимостта през 1975 г. (дотогава Коморските острови са отвъдморска територия на Франция) съседният остров Майот остава френско владение.
Остров Гранд Комор е най-големият и най-младият остров в архипелага. Тук се намира действащият вулкан Картала (2361 m) – най-високата точка на страната.
Изключително разнообразният животински свят на Коморските острови е представен от множество ендемити, сред които е застрашения вид[3] – летяща лисица на Ливингстън (едър плодояден прилеп с размах на крилата над 1 m).
История
Предколониален период
За първи човешки обитатели на Коморските острови са считани австранезийци, пристигнали с лодки от Югоизточна Азия. Те пристигат не по-късно от 6 век, от когато датира най-ранната археологическа находка, открита на остров Анжуан, въпреки предположенията за заселване още през първи век.
Коморските острови са населявани от поредица народи от бреговете на Африка, Арабския залив, Малайския архипелаг и Мадагаскар. Говорещите банту достигат островите, като част от по-голямо разселване на банту през първото хилядолетие.
Според предислямската митология, джин (дух) оставил скъпоценен камък, който образувал голям огнен кръг. Той се превърнал във вулкана Картала, от който бил създаден остров Гранд Комор.
Развитието на Коморските острови е разделено на фази. Най-ранната фаза, за която има достоверни източници, е фазата Дембени (девети до десети век), през която всеки остров поддържа по едно централно село. От 11 до 15 век търговията с остров Мадагаскар и търговци от Близкия Изток процъфтява, появяват се по-малки села, а съществуващите градове се разширяват. Много коморци могат да проследят родословното си дърво до Йемен и Оман.
Средновековие
Според легендата през 632 г., чувайки за исляма, островитяните изпратили емисар в Мека, но пророкът Мохамед умрял преди пристигането му. Въпреки това, след престой в Мека, се завърнал и оглавил приемането на ислямската вяра.
Сред най-ранните записи от Източна Африка, трудовете на Ал-Масуди описват ранните ислямски търговски пътища и как брега и островите, били често посещавани от мюсюлмани, включително персийски и арабски търговци, търсещи корал, амбра, слонова кост, злато и роби. С нарастването на значимостта на Коморските острови по източноафриканският бряг, са изградени малки и големи джамии.
След пристигането на португалците през ранния петнадесети век и последвалото рухване на източноафриканските султанати, могъщия омански султан Сайф Бин Султан започнал да побеждава португалците и нидерландците. Наследникът му Саид Бин Султан увеличава оманско-арабското влияние в региона, местейки своята администрация в намиращия се в близост Занзибар, който попада под оманска власт. Коморските острови запазват своята независимост и, въпреки че трите по-малки острова обикновено са политически единни, най-големият остров Гранд Комор се разделя на автономни кралства.
Съвременна история
През 1886 г. островите са колонизирани от Франция. През 1958 г. островите получават статут на френска отвъдморска територия. През 1968 г. получават вътрешно самоуправление. На 6 юли 1975 г. Коморите са обявени за независима държава, а през 1978 г. – за Федерална ислямска република. През 1989 г. е извършен държавен преврат и е убит президентът Ахмед Абдаллах. За нов държавен глава е избран С. Джохар (1990), принуден да подаде оставка след нов държавен преврат. През 1996 г. са проведени президентски и парламентарни избори и нов президент става М. Таки Абдулкарим. През 2002 г. президент става Азали Асумани.
Коморите членуват в ООН от 1975 г.
Държавно устройство
Коморските острови са република. Висши органи на властта са президентът (избиран за 6 години), правителство (възглавявано от президента), законодателният орган – Федерално събрание.
Административно деление
Стопанство
Коморските острови са бедна страна. Със селско стопанство и риболов се препитават повече от ¾ от заетите, но почти половината от необходимите продукти за изхранване на населението се внасят. За собствено потребление коморците отглеждат маниока, ориз, сладки картофи, банани, кокосови палми, а за износ – кафе, ванилия, канела и др. подправки, ароматични есенции, извличани от маслодайни дървета като иланг-иланг.
Население
Населението на Коморските острови е предимно от афро-арабски произход. Една от най-големите етнически групи е ширази.[4] Официални езици на Коморските острови са арабският и френският, заедно с коморският език, който е най-използван. Писмеността е на арабски и латински. Основната религия (99% от населението) е сунитски ислям,[5] останалите 1% са католици монофизити (французи, останали след обявяването на независимостта през 1975 г.).[6]
Култура
Други
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
- Комуникации в Коморските острови
- Транспорт в Коморските острови
- Армия на Коморските острови
- Външна политика на Коморските острови
Източници
- ↑ Коморските острови на сайта на МВФ
- ↑ USA Today Travel Guides
- ↑ Pteropus livingstonii
- ↑ Ari Nave. Encyclopedia of Africa. Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-533770-9. с. 187 – 188.
- ↑ The World Factbook – Central Intelligence Agency // cia.gov.
- ↑ CIA World Factbook: Comoros // Cia.gov. Посетен на 15 януари 2011.
Външни препратки
- Информация за Коморските острови в CIA World Factbook (на английски език)
|
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
| |||||