Николас Тинберген
| Николас Тинберген | |
| нидерландски зоолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 декември 1988 г.
|
| Учил в | Лайденски университет |
| Работил в | Лайденски университет (18 април 1939)[1] Лайденски университет (23 януари 1947 – 16 юни 1949)[1] Оксфордски университет |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1973)[2][3] Член на Британското кралско научно дружество |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Ян Тинберген |
| Николас Тинберген в Общомедия | |
Николас (Нико) Тинберген (на нидерландски: Nikolaas Tinbergen), FRS[4] е холандски биолог и орнитолог, който споделя Нобеловата награда за физиология или медицина от 1973 г. с Карл фон Фриш и Конрад Лоренц[5][6][7][8][9] за техните открития относно организирането и извличането на индивидуални и социални модели на поведение при животните. Той е смятан за един от основателите на съвременната етология, изследване на поведението на животните.
През 1951 г. Тинберген публикува The Study of Instinct, значима книга за поведението на животните. През 60-те години на ХХ век той си сътрудничи с режисьора Хю Фалкус по поредица от филми за дивата природа, включително The Riddle of the Rook (в превод: „Загадката на враната“) (1972) и Signals for Survival (в превод: „Сигнали за оцеляване“) (1969), с които печели наградата на Италия през съответната година и американската синя лента през 1971 г.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Тинберген се жени за Елизабет Рутен (1912 – 1990) и има пет деца с нея. По-късно в живота си той страда от депресия и се страхува, че може да се самоубие, както брат му Луук е направил по-рано. Тинберген е лекуван от своя приятел, Джон Боулби, от чийто идеи е силно повлиян.[10] Тинберген умира в дома си в Оксфорд, Англия на 21 декември 1988 г., след претърпян инсулт.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б 2476 // Посетен на 19 юни 2019 г.
- ↑ Nikolaas Tinbergen Facts // Посетен на 15 октомври 2013 г. (на английски)
- ↑ Table showing prize amounts // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 4 февруари 2021 г. (на английски)
- ↑ а б Hinde, Robert A. Nikolaas Tinbergen. 15 April 1907 – 21 December 1988 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 36. 1990. DOI:10.1098/rsbm.1990.0043. с. 547–565.
- ↑ Tinbergen autobiography at nobelprize.org
- ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1973: von Frisch, Lorenz and Tinbergen
- ↑ Tinbergen Nobel Lecture
- ↑ Dewsbury, D. A. The 1973 Nobel Prize for Physiology or Medicine: Recognition for behavioral science? // American Psychologist 58 (9). 2003. DOI:10.1037/0003-066X.58.9.747. с. 747–752.
- ↑ Raju, T. N. The Nobel chronicles. 1973: Karl von Frisch (1886–1982); Konrad Lorenz (1903–89); and Nikolaas Tinbergen (1907–88) // Lancet 354 (9184). 1999. DOI:10.1016/s0140-6736(05)76931-2. с. 1130.
- ↑ Van Der Horst, F. C. P. John Bowlby's treatment of Nikolaas "Niko" Tinbergen's depressions // History of Psychology 13 (2). 2010. DOI:10.1037/a0019381c. с. 206–208.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikolaas Tinbergen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |