Правителство на Георги Димитров 2: Разлика между версии

Правителство на Георги Димитров 2
	Правителство на Георги Димитров 2
66-о правителство на България
Общи
Председател	Георги Димитров
Сформиране	12 декември 1947
Разпускане	20 юли 1949
Първоначален състав
Коалиция	БРП (к.), БЗНС, Звено, БРСДП
Министри	22
~ мъже	21
~ жени	1

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:43, 28 септември 2015

Второто правителство на Георги Димитров е шестдесет и шесто правителство на Народна република България, назначено с Решение на Великото Народно събрание от 12 декември 1947 г.^[1]. Управлява страната до 20 юли 1949 г., след което е наследено от първото правителство на Васил Коларов^[2].

Политика

Вътрешна политика

Осигурили си в края на 1947 г. политическата власт, комунистите бързат да сложат ръка и върху икономиката на страната. На 23 декември с.г. Великото Народно събрание гласува „Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия“. Държавата изземва 1 997 по-едри и 4 027 дребни индустриални предприятия, чиито собственици не получават никакво обезщетение. На 27 декември с.г. са национализирани всички частни банки. През следващата година към държавния сектор минават кооперативните захарни фабрики и електродобивните кооперативни предприятия, частните солници, мелници, маслобойни, сушилни, както и корабите с тонаж над 40 тона. Кабинетът засилва натиска върху селяните за влизане в кооперативните стопанства. Забранена е изполицията. Приет е „Закон за изкупуване на едрия селски инвентар“ (на нищожни цени) и са въведени задължителни държавни доставки. Не се допускат да следват във висши учебни заведения деца на селяни, отказали да се включат в кооперативното движение. Кооперирането и развитието на тежката индустрия са определени от V конгрес на БКП (1948) като „генерална линия за развитието на икономиката“ на България. До този момент едва 4% от обработваемата земя са в ТКЗС. Неуспехите в кооперирането и ниските добиви принуждават кабинета за няколко месеца да преустанови образуването на нови кооперативи, докато се стабилизират старите (отпуснати са огромни държавни дотации)^[2].

От средата на 1949 г. натискът върху селяните за влизане в кооперативите отново се засилва. В редица райони на страната милицията участва активно в насилственото коопериране на земята, подкрепяна от безимотни селяни и местните партийни кадри. Принудени да се включат в кооперативите, селяните поголовно изколват впрегатните животни, което предизвиква продоволствена криза през следващата година^[2].

1947–1949

През периода 1947–1949 г. продължава обезличаването на политическите партньори на комунистите в ОФ. Социалдемократическата партия се влива в БКП (1948), а „Звено“ и Радикалната партия се саморазпускат (1949). Ролята на БЗНС в обществения живот се свежда до безгласен партньор на Комунистическата партия, който да демонстрира пред света, че в България има многопартийно управление.

За да наложи комунистическата идеология като общонационална доктрина, кабинетът започва цялостната реформа на българската просвета. През 1948 г. са закрити всички чуждестранни училища в България. Няколко месеца по-късно Народното събрание гласува „Закон за народната просвета“, чийто основна цел е „всестранно физическо и духовно развитие на децата в духа на социализма“. Премахнато е вероучението. Във висшите учебни заведение 20% от местата на новопостъпилите студенти са запазени за децата на активни борци. Българската академия на науките преминава под контрола на правителството. Силно е ограничена самостоятелността на университетите, където са въведени за изучаване редица дисциплини на базата на доминиращата марксистка идеология. Разширява се дейността на казионните организации „Чавдарче“, „Септемврийче“ и Комсомол. От края на 1948 г. управлението на просветата се осъществява чрез съвместни постановления на ЦК на БКП и правителството, което е пореден етап от реализирането на цялостната тактика на комунистите за сливане на партия и държава. Великото Народно събрание удължава мандата си два пъти и продължава да бъде върховен орган на властта. През февруари 1949 г. е приет „Закон за народните съвети“, с който се уреждат по съветски образец съставът и правомощията на местните органи на властта. Проведените непосредствено след това избори укрепват комунистическата власт и в малките селища^[2].

Разгромът на опозицията е последван от вътрешнопартийни борби сред комунистите. Причините за конфликта са както борбата за власт между отделните групировки (емигранти, живели и работили дълги години в СССР, и партийни дейци от вътрешната съпротива – партизани и политзатворници), така и противоречия по въпроса дали българската вътрешна и външна политика да бъдат безпрекословно подчинени на съветската. Опитите и за най-лекото отклонение от „генералната линия на другаря Сталин“ завършват със смъртни присъди или дълги години в Белене. Жертви на репресиите стават водещи дейци на БКП. За антидържавна дейност е екзекутиран и Трайчо Костов^[2].

Външна политика

Във външната си политика правителството продължава започната от 1944 г. линия на обвързване със СССР (Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ – 18 март 1948 г.) и нейните сателите от т.нар. капиталистически лагер. Отхвърлено е предложението за получаване на помощи и инвестиции от САЩ (план „Маршал“). Обтегнатите отношения между СССР и Югославия (тя приема американската помощ и се стреми да провежда независима политика) довеждат до затварянето на западната граница на България. Започналата икономическа и политическа изолация, която прераства в Студена война, принуждава държавите от т.нар. Източен блок да образуват икономическа организация – Съвет за икономическа взаимопомощ (януари 1949)^[2].

След смърт на министър-председателя Георги Димитров на 2 юли 1949 г. е образуван нов кабинет начело с Васил Коларов^[2].

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Кимон Георгиев, е образуван от политически дейци на Отечествения фронт (Народния съюз „Звено“, БРП (к.), БЗНС „Ал. Стамболийски“ и Радикалдемократическата партия).

Кабинет

Сформира се от следните 23 министри^[2].

министерство		партия
председател на Министерския съвет¹	Георги Димитров	БРП (к.)
подпредседател на Министерския съвет²	Трайчо Костов	БРП (к.)
подпредседател на Министерския съвет, външни работи	Васил Коларов	БРП (к.)
подпредседател на Министерския съвет, електрификация и мелиорации	Кимон Георгиев	Звено
подпредседател на Министерския съвет, земеделие и гори	Георги Трайков	БЗНС
подпредседател на Министерския съвет	Георги Попов	БРСДП
председател на Държавната планова комисия	Добри Терпешев	БРП (к.)
председател на Комисията за държавен контрол	Георги Чанков	БРП (к.)
председател на Комитета за наука, изкуство и култура	Вълко Червенков	БРП (к.)
вътрешни работи	Антон Югов	БРП (к.)
народна просвета³	Кирил Драмалиев	БРП (к.)
финанси	Иван Стефанов	БРП (к.)
правосъдие	Ради Найденов	БЗНС
народна отбрана	Георги Дамянов	БРП (к.)
търговия и продоволствие	Кръстю Добрев	БРП (к.)
строежи и пътища	Манол Сакеларов	БРП (к.)
комунално стопанство и благоустройство	Петър Каменов	БРП (к.)
железопътни, автомобилни и водни съобщения	Стефан Тончев	БЗНС
пощи, телеграфи и телефони	Цола Драгойчева	БРП (к.)
индустрия и занаяти	Петко Кунин	БРП (к.)
мини и подземни богатства	Васил Павурджиев	БЗНС
народно здраве	Трайчо Доброславски	Звено
труд и социални грижи	Здравко Митовски	БРСДП

¹: – подпредседател на правителствения комитет за народна отбрана и външна политика.
²: – подпредседател на правителствената комисия за стопански и финансови връзки.
³: – министерството е създадено на основание член 17, т. 3, и на член 40 от Конституцията на Народна република България от 4 декември 1947 г.

Промени в кабинета

от 5 януари 1948

министерство	име		партия
мини и подземни богатства		Кирил Клисурски	БЗНС

от 30 ноември 1948

Министерството на търговията и продовлствието е разделено на Министерство на вътрешната търговия и Министерство на външната търговия с Указ № 1652 от 5 ноември 1948 г.

министерство	име		партия
външна търговия		Димитър Ганев	БРП (к.)
вътрешна търговия		Кръстю Добрев	БРП (к.)

от 19 декември 1948

Министерството на земеделието и горите е разделено на Министерство на земеделието и Министерство на горите с Указ № 1800 от 19 декември 1948 г.

министерство	име		партия
земеделие		Георги Трайков	БЗНС

от 3 януари 1949

министерство	име		партия
гори		Георги Попов	БРСДП

от 9 февруари 1949

министерство	име		партия
председател на Комисията за държавен контрол		Димо Дичев	БКП

от 31 март 1949

На 6 декември 1948 г. се провежда среща в Москва между Сталин и българска партийна делегация, на която Сталин изненадващо обвинява остро Трайчо Костов в укриване на стопанска информация от съветските представители в България. Това е използвано от Васил Коларов и Вълко Червенков, за да започнат атака срещу Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата, към които те самите имат амбиции. На 26-27 март 1949 г. е проведен пленум на ЦК на БКП, на който е решено Трайчо Костов да бъде изваден от властта. На 31 март с.г. той е освободен от състава на Политбюро и от поста подпредседател на Министерския съвет^[3].

от 20 юли 1949

На 2 юли 1949 г. умира министър-председателят Георги Димитров^[4]. След консултации със Сталин, на 15 юли с.г. Политбюро на ЦК на БКП решава ВНС да избере Васил Коларов за министър-председател, но поради неговото заболяване да му се осигури „абсолютна почивка“ в продължение на два месеца. На 20 юли с.г. Васил Коларов е избран за министър-председател, а за негови заместници:

министерство		партия
председател на Министерския съвет	Васил Коларов	БКП
подпредседател на Министерския съвет	Вълко Червенков	БКП
подпредседател на Министерския съвет	Добри Терпешев	БКП
подпредседател на Министерския съвет	Антон Югов	БКП

Литература

Българските политически водители 1879–1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

↑ ДВ. Решение на Велико Народно събрание от 12 декември 1947 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 289 от 12 декември 1947 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 245-252.
↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 36, Протокол от IV разширен пленум на ЦК на БКП, състоял се на 11-12 юни 1949 г. с взети решения за: извеждане от състава на ЦК и изключване от партията на Трайчо Костов след повторно разглеждане на обвиненията срещу него; изводи и оценки след изборите за народни съвети и съдебни заседатели на 15 май 1949 г. с взети решения за съществени изменения в стопанската политика на село, с. 2-81.
↑ На 2 юли 1949 г. умира „Вожда“ на българите, в санаториума „Барвиха“ край Москва, където в продължение на 4 месеца е подложен на лечение.

[Gazette-1] ДВ. Решение на Велико Народно събрание от 12 декември 1947 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 289 от 12 декември 1947 г.

[Encyclopedy-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 245-252.

[Plenum(jun-1949)-3] Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 36, Протокол от IV разширен пленум на ЦК на БКП, състоял се на 11-12 юни 1949 г. с взети решения за: извеждане от състава на ЦК и изключване от партията на Трайчо Костов след повторно разглеждане на обвиненията срещу него; изводи и оценки след изборите за народни съвети и съдебни заседатели на 15 май 1949 г. с взети решения за съществени изменения в стопанската политика на село, с. 2-81.

[Dimitrov-4] На 2 юли 1949 г. умира „Вожда“ на българите, в санаториума „Барвиха“ край Москва, където в продължение на 4 месеца е подложен на лечение.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Правителство
-Второто '''правителство на Георги Димитров''' е шестдесет и шесто правителство на [[Народна република България]], назначено с Решение на [[Велико Народно събрание|Великото Народно събрание]] от [[12 декември]] [[1947]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Решение на Велико Народно събрание от 12 декември 1947 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 289 от 12 декември 1947 г.</ref>. Управлява страната до [[20 юли]] [[1949]] г., след което е наследено от [[Правителство на Васил Коларов (1949–1954)|първото правителство на Васил Коларов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
+| правителство            = Правителство на Георги Димитров 2
+| номер                   = 66
+| категория               = политика
+| държава                 = България
+| знаме                   = Flag of Bulgaria.svg
+| знаме-рамка             = 50
+| снимка                  =
+| описание                =
+| сформирано              = [[12 декември]] [[1947]]
+| разпуснато              = [[20 юли]] [[1949]]
+| министър-председател    = [[Георги Димитров]]
+| държавен-глава          =
+| коалиция                = [[Българска комунистическа партия|БРП (к.)]], [[БЗНС (казионен)|БЗНС]], [[Звено]], [[Българска работническа социалдемократическа партия|БРСДП]]
+| брой                    = 22
+| мъже                    = 21
+| жени                    = 1
+| избори                  =
+| избрано-от              =
+| предишно                = [[Правителство на Георги Димитров (1946–1947)|Димитров 1]]
+| следващо                = [[Правителство на Васил Коларов (1949–1954)|Коларов 1, 2]]
+}}
+Второто '''правителство на Георги Димитров''' е шестдесет и шесто [[Правителства на България|правителство]] на [[Народна република България]], назначено с Решение на [[Велико Народно събрание|Великото Народно събрание]] от [[12 декември]] [[1947]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Решение на Велико Народно събрание от 12 декември 1947 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 289 от 12 декември 1947 г.</ref>. Управлява страната до [[20 юли]] [[1949]] г., след което е наследено от [[Правителство на Васил Коларов (1949–1954)|първото правителство на Васил Коларов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 == Политика ==
 === Вътрешна политика ===
-Осигурили си в края на 1947 г. политическата власт, комунистите бързат да сложат ръка и върху икономиката на страната. На [[23 декември]] с.г. [[ВНС|Великото Народно събрание]] гласува „Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия“. Държавата изземва 1 997 по-едри и 4 027 дребни индустриални предприятия, чиито собственици не получават никакво обезщетение. На [[27 декември]] с.г. са национализирани всички частни банки. През слдващата година към държавния сектор минават кооперативните захарни фабрики и електродобивните кооперативни предприятия, частните солници, мелници, маслобойни, сушилни, както и корабите с тонаж над 40 тона. Кабинетът засилва натиска върху селяните за влизане в кооперативните стопанства. Забранена е изполицията. Приет е „Закон за изкупуване на едрия селски инвентар“ (на нищожни цени) и са въведени задължителни държавни доставки. Не се допускат да следват във висши учебни заведения деца на селяни, отказали да се включат в кооперативното движение. Кооператирането и развитието на тежката индустрия са определени от [[Пети конгрес на БКП|V конгрес на БКП]] (1948) като „генерална линия за развитието на икономиката“ на [[България]]. До този момент едва 4% от обработваемата земя са в [[ТКЗС]]. Неуспехите в кооператирането и ниските добиви принуждават кабинета за няколко месеца да преустанови образуването на нови кооперативи, докато се стабилизират старите (отпуснати са огромни държавни дотации)<ref name="Encyclopedy"/>.
+Осигурили си в края на 1947 г. политическата власт, комунистите бързат да сложат ръка и върху икономиката на страната. На [[23 декември]] с.г. [[ВНС|Великото Народно събрание]] гласува „Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия“. Държавата изземва 1 997 по-едри и 4 027 дребни индустриални предприятия, чиито собственици не получават никакво обезщетение. На [[27 декември]] с.г. са национализирани всички частни банки. През следващата година към държавния сектор минават кооперативните захарни фабрики и електродобивните кооперативни предприятия, частните солници, мелници, маслобойни, сушилни, както и корабите с тонаж над 40 тона. Кабинетът засилва натиска върху селяните за влизане в кооперативните стопанства. Забранена е изполицията. Приет е „Закон за изкупуване на едрия селски инвентар“ (на нищожни цени) и са въведени задължителни държавни доставки. Не се допускат да следват във висши учебни заведения деца на селяни, отказали да се включат в кооперативното движение. Кооперирането и развитието на тежката индустрия са определени от [[Пети конгрес на БКП|V конгрес на БКП]] (1948) като „генерална линия за развитието на икономиката“ на [[България]]. До този момент едва 4% от обработваемата земя са в [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]]. Неуспехите в кооперирането и ниските добиви принуждават кабинета за няколко месеца да преустанови образуването на нови кооперативи, докато се стабилизират старите (отпуснати са огромни държавни дотации)<ref name="Encyclopedy"/>.
 От средата на 1949 г. натискът върху селяните за влизане в кооперативите отново се засилва. В редица райони на страната милицията участва активно в насилственото коопериране на земята, подкрепяна от безимотни селяни и местните партийни кадри. Принудени да се включат в кооперативите, селяните поголовно изколват впрегатните животни, което предизвиква продоволствена криза през следващата година<ref name="Encyclopedy"/>.
 ==== 1947–1949 ====
-През периода 1947-1949 г. продължава обезличаването на политическите партньори на [[комунист]]ите в [[ОФ]]. [[БРСДП|Социалдемократическата партия]] се влива в [[БКП]] (1948), а „[[Звено]]“ и [[Радикалдемократическа партия|Радикалната партия]] се саморазпускат (1949). Ролятана [[БЗНС]] в обществения живот се свежда до безгласен партньор на [[Българска комунистическа партия|Комунистическата партия]], който да демонстрира пред света, че в България има многопартийно управление.
+През периода 1947–1949 г. продължава обезличаването на политическите партньори на [[комунист]]ите в [[ОФ]]. [[БРСДП|Социалдемократическата партия]] се влива в [[БКП]] (1948), а „[[Звено]]“ и [[Радикалдемократическа партия|Радикалната партия]] се саморазпускат (1949). Ролята на [[БЗНС]] в обществения живот се свежда до безгласен партньор на [[Българска комунистическа партия|Комунистическата партия]], който да демонстрира пред света, че в България има многопартийно управление.
-За да наложи комунистическата идеология като общонационална доктрина, кабинетът започва цялостната реформа на българската [[просвета]]. През 1948 г. са закрити всички чуждестранни училища в България. Няколко месеца по-късно [[Народното събрание]] гласува „Закон за народната просвета“, чийто основна цел е „всестранно физическо и духовно развитие на децата в духа на социализма“. Премахнато е вероучението. Във висшите учебни заведение 20% от местата на новопостъпилите студенти са запазени за децата на активни борци. [[БАН|Българската академия на науките ]] преминава под контрола на правителството. Силно е ограничена самостоятелността на университетите, където са въведени за изучаване редица дисциплини на базата на доминиращата марксистка идеология. Разширява се дейността на казионните организации „[[Чавдарче]]“, „[[Димитровска пионерска организация „Септемврийче“|Септемврийче]]“ и [[Комсомол]]. От края на 1948 г. управлението на просветата се осъществява чрез съвместни постановления на [[ЦК на БКП]] и правителството, което е пореден етап от реализирането на цялостната тактика на комунистите за сливане на [[партия]] и [[държава]]. Великото Народно събрание удължава мандата си два пъти и продължава да бъде върховен орган на властта. През февруари 1949 г. е приет „Закон за нароните съвети“, с който се уреждат по съветски образец състават и правомощията на местните органи на властта. Проведените непосредствено след това избори укрепват комунистическата власт и в малките селища<ref name="Encyclopedy"/>.
+За да наложи комунистическата идеология като общонационална доктрина, кабинетът започва цялостната реформа на българската [[просвета]]. През 1948 г. са закрити всички чуждестранни училища в България. Няколко месеца по-късно [[Народното събрание]] гласува „Закон за народната просвета“, чийто основна цел е „всестранно физическо и духовно развитие на децата в духа на социализма“. Премахнато е вероучението. Във висшите учебни заведение 20% от местата на новопостъпилите студенти са запазени за децата на активни борци. [[БАН|Българската академия на науките ]] преминава под контрола на правителството. Силно е ограничена самостоятелността на университетите, където са въведени за изучаване редица дисциплини на базата на доминиращата марксистка идеология. Разширява се дейността на казионните организации „[[Чавдарче]]“, „[[Димитровска пионерска организация „Септемврийче“|Септемврийче]]“ и [[Комсомол]]. От края на 1948 г. управлението на просветата се осъществява чрез съвместни постановления на [[ЦК на БКП]] и правителството, което е пореден етап от реализирането на цялостната тактика на комунистите за сливане на [[партия]] и [[държава]]. Великото Народно събрание удължава мандата си два пъти и продължава да бъде върховен орган на властта. През февруари 1949 г. е приет „Закон за народните съвети“, с който се уреждат по съветски образец съставът и правомощията на местните органи на властта. Проведените непосредствено след това избори укрепват комунистическата власт и в малките селища<ref name="Encyclopedy"/>.
-Разгомът на опозицията е последван от вътрешнопартийни борби сред комунистите. Причините за конфликта са както борбата за власт между отделните групировки (емигранти, живели и работили дълги години в [[СССР]], и партийни дейци от вътрешната съпротива – партизани и политзатворници), така и противоречия по въпроса дали българската вътрешна и външна политика да бъдат безпрекословно подчинени на съветската. Опитите и за най-лекото отклонение от „генералната линия на другария Сталин“ завършват със смъртни присъди или дълги години в [[Белене]]. Жертви на репресиите стават водещи дейци на [[БКП]]. За антидържавна дейност е екзекутиран и [[Трайчо Костов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
+Разгромът на опозицията е последван от вътрешнопартийни борби сред комунистите. Причините за конфликта са както борбата за власт между отделните групировки (емигранти, живели и работили дълги години в [[СССР]], и партийни дейци от вътрешната съпротива – партизани и политзатворници), така и противоречия по въпроса дали българската вътрешна и външна политика да бъдат безпрекословно подчинени на съветската. Опитите и за най-лекото отклонение от „генералната линия на другаря Сталин“ завършват със смъртни присъди или дълги години в [[Белене]]. Жертви на репресиите стават водещи дейци на [[БКП]]. За антидържавна дейност е екзекутиран и [[Трайчо Костов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 === Външна политика ===
-Във външната си политика правителството продължава започната от 1944 г. линия на обвързване със СССР (Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ – [[18 март]] [[1948]] г.) и нейните сателите от т.нар. капиталистически лагер. Отхвърлено е предложението за получаване на помощи и инвестиции от [[САЩ]] ([[план „Маршал“]]). Обтегнатите отношения между СССР и [[Югославия]] (тя приема американската помощ и се стреми да провежда независима политика) довеждат до затварянето на западната граница на [[България]]. Започналата икономическа и политическа изолация, която прераства в [[Студена война]], принуждава държавите от т.нар. [[Източен блок]] да образуват икономическа организация — [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (януари 1949)<ref name="Encyclopedy"/>.
+Във външната си политика правителството продължава започната от 1944 г. линия на обвързване със СССР (Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ – [[18 март]] [[1948]] г.) и нейните сателите от т.нар. капиталистически лагер. Отхвърлено е предложението за получаване на помощи и инвестиции от [[САЩ]] ([[план „Маршал“]]). Обтегнатите отношения между СССР и [[Югославия]] (тя приема американската помощ и се стреми да провежда независима политика) довеждат до затварянето на западната граница на [[България]]. Започналата икономическа и политическа изолация, която прераства в [[Студена война]], принуждава държавите от т.нар. [[Източен блок]] да образуват икономическа организация – [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (януари 1949)<ref name="Encyclopedy"/>.
 След смърт на [[министър-председател]]я [[Георги Димитров]] на [[2 юли]] [[1949]] г. е образуван нов кабинет начело с [[Васил Коларов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
@@ Ред 27: / Ред 50: @@
 {{министър2|[[министър-председател на България|председател на Министерския съвет]]<sup>1</sup>|[[Георги Димитров]]||БРП (к.)}}
 {{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]]<sup>2</sup>|[[Трайчо Костов]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]],<br> [[министър на външните работи|външни работи]]|[[Васил Коларов]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]],<br> [[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Васил Коларов]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]],<br> [[министър на електрификацията и мелиорациите|електрификация и мелиорации]]|[[Кимон Георгиев]]||Звено}}
+{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]],<br> [[министър на електрификацията и мелиорациите на България|електрификация и мелиорации]]|[[Кимон Георгиев]]||Звено}}
-{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]],<br> [[министър на земеделието и горите|земеделие и гори]]|[[Георги Трайков]]||БЗНС}}
+{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]],<br> [[министър на земеделието и горите на България|земеделие и гори]]|[[Георги Трайков]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
 {{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]]|[[Георги Попов (политик)|Георги Попов]]||БРСДП}}
 {{министър2|[[Върховен стопански съвет|председател на Държавната планова комисия]]|[[Добри Терпешев]]||БРП (к.)}}
 {{министър2|[[Комитет за държавен и народен контрол|председател на Комисията за държавен контрол]]|[[Георги Чанков]]||БРП (к.)}}
 {{министър2|[[Комитет за наука, изкуство и култура|председател на Комитета за наука, изкуство и култура]]|[[Вълко Червенков]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Антон Югов]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Антон Югов]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на народната просвета|народна просвета]]<sup>3</sup>|[[Кирил Драмалиев]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на народната просвета на България|народна просвета]]<sup>3</sup>|[[Кирил Драмалиев]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Ради Найденов]]||БЗНС}}
+{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Ради Найденов]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
-{{министър2|[[министър на народната отбрана|народна отбрана]]|[[Георги Дамянов]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на народната отбрана на България|народна отбрана]]|[[Георги Дамянов]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на търговията и продоволствието|търговия и продоволствие]]|[[Кръстю Добрев]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на търговията и продоволствието на България|търговия и продоволствие]]|[[Кръстю Добрев]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на строежите и пътищата|строежи и пътища]]|[[Манол Сакеларов]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на строежите и пътищата на България|строежи и пътища]]|[[Манол Сакеларов]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на комуналното стопанство и благоустройството|комунално стопанство и благоустройство]]|[[Петър Каменов]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на комуналното стопанство и благоустройството на България|комунално стопанство и благоустройство]]|[[Петър Каменов]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения|железопътни, автомобилни и водни съобщения]]|[[Стефан Тончев]]||БЗНС}}
+{{министър2|[[министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения на България|железопътни, автомобилни и водни съобщения]]|[[Стефан Тончев]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
-{{министър2|[[министър на пощите, телеграфите и телефоните|пощи, телеграфи и телефони]]|[[Цола Драгойчева]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на пощите, телеграфите и телефоните на България|пощи, телеграфи и телефони]]|[[Цола Драгойчева]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на индустрията и занаятите|индустрия и занаяти]]|[[Петко Кунин]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на индустрията и занаятите на България|индустрия и занаяти]]|[[Петко Кунин]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на мините и подземните богатства|мини и подземни богатства]]|[[Васил Павурджиев]]||БЗНС}}
+{{министър2|[[министър на мините и подземните богатства на България|мини и подземни богатства]]|[[Васил Павурджиев]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
-{{министър2|[[министър на народното здраве|народно здраве]]|[[Трайчо Доброславски]]||Звено}}
+{{министър2|[[министър на народното здраве на България|народно здраве]]|[[Трайчо Доброславски]]||Звено}}
-{{министър2|[[министър на труда и социалните грижи|труд и социални грижи]]|[[Здравко Митовски]]||БРСДП}}
+{{министър2|[[министър на труда и социалните грижи на България|труд и социални грижи]]|[[Здравко Митовски]]||БРСДП}}
 {{министър2 край}}
 * <sup>1</sup>: – подпредседател на правителствения комитет за народна отбрана и външна политика.<br>
 * <sup>2</sup>: – подпредседател на правителствената комисия за стопански и финансови връзки.<br>
-* <sup>3</sup>: – създадено е на основание член 17, т. 3, и на член 40 от [[Конституция на Народна република България (1947)|Конституцията на Народна република България]] от 4 декември 1947 г.
+* <sup>3</sup>: – министерството е създадено на основание член 17, т. 3, и на член 40 от [[Конституция на Народна република България (1947)|Конституцията на Народна република България]] от 4 декември 1947 г.
 === Промени в кабинета ===
 ==== от 5 януари 1948 ====
 {{министър2 начало}}
-{{министър2|[[министър на мините и подземните богатства|мини и подземни богатства]]|[[Кирил Клисурски]]||БЗНС}}
+{{министър2|[[министър на мините и подземните богатства на България|мини и подземни богатства]]|[[Кирил Клисурски]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
 {{министър2 край}}
 ==== от 30 ноември 1948 ====
-* [[министър на търговията и продоволствието|Министерството на търговията и продовлствието]] е разделено на [[министър на външната търговия|Министерство на вътрешната  търговия]] и [[министър на вътрешната търговия|Министерство на външната търговия]] с Указ № 1652 от 5 ноември 1948 г.
+* [[Министерство на търговията и продовлствието на България|Министерството на търговията и продовлствието]] е разделено на [[Министерство на вътрешната търговия на България|Министерство на вътрешната търговия]] и [[Министерство на външната търговия на България|Министерство на външната търговия]] с Указ № 1652 от 5 ноември 1948 г.
 {{министър2 начало}}
-{{министър2|[[министър на външната търговия|външна търговия]]|[[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на външната търговия на България|външна търговия]]|[[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]]||БРП (к.)}}
-{{министър2|[[министър на вътрешната търговия|вътрешна търговия]]|[[Кръстю Добрев]]||БРП (к.)}}
+{{министър2|[[министър на вътрешната търговия на България|вътрешна търговия]]|[[Кръстю Добрев]]||БРП (к.)}}
 {{министър2 край}}
 ==== от 19 декември 1948 ====
-* [[министър на земеделието и горите|Министерството на земеделието и горите]] е разделено на [[министър на земеделието|Министерство на земеделието]] и [[министър на горите|Министерство на горите]] с Указ № 1800 от 19 декември 1948 г.
+* [[Министерство на земеделието и горите на България|Министерството на земеделието и горите]] е разделено на [[Министерство на земеделието на България|Министерство на земеделието]] и [[Министерство на горите на България|Министерство на горите]] с Указ № 1800 от 19 декември 1948 г.
 {{министър2 начало}}
-{{министър2|[[министър на земеделието|земеделие]]|[[Георги Трайков]]||БЗНС}}
+{{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]|[[Георги Трайков]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
 {{министър2 край}}
 ==== от 3 януари 1949 ====
 {{министър2 начало}}
-{{министър2|[[министър на горите|гори]]|[[Георги Попов (политик)|Георги Попов]]||БРСДП}}
+{{министър2|[[министър на горите на България|гори]]|[[Георги Попов (политик)|Георги Попов]]||БРСДП}}
 {{министър2 край}}
@@ Ред 84: / Ред 107: @@
 ==== от 31 март 1949 ====
-* На [[6 декември]] [[1948]] г. се провежда среща в [[Москва]] между [[Сталин]] и българска партийна делегация, на която Сталин изненадващо обвинява остро [[Трайчо Костов]] в укриване на стопанска информация от съветските представители в [[България]]. Това е използвано от [[Васил Коларов]] и [[Вълко Червенков]], за да започнат атака срещу Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата, към които те самите имат амбиции. На 26-27 март 1949 г. е проведен [[Пленуми и съвещания на ЦК на БКП (1945–1989)|пленум на ЦК на БКП]], на който е решено Трайчо Костов да бъде изваден от властта. На 31 март с.г. той е освободен от състава на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] и от поста подпредседател на Министерския съвет<ref name="Plenum(jun-1949)">[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2720--iv-11-12-1949- Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 36], Протокол от IV разширен пленум на ЦК на БКП, състоял се на 11-12 юни 1949 г. с взети решения за: извеждане от състава на ЦК и изключване от партията на Трайчо Костов след повторно разглеждане на обвиненията срещу него; изводи и оценки след изборите за народни съвети и съдебни заседатели на 15 май 1949г. с взети решения за съществени изменения в стопанската политика на село, с. 2-81.</ref>.
+* На [[6 декември]] [[1948]] г. се провежда среща в [[Москва]] между [[Сталин]] и българска партийна делегация, на която Сталин изненадващо обвинява остро [[Трайчо Костов]] в укриване на стопанска информация от съветските представители в [[България]]. Това е използвано от [[Васил Коларов]] и [[Вълко Червенков]], за да започнат атака срещу Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата, към които те самите имат амбиции. На 26-27 март 1949 г. е проведен [[Пленуми и съвещания на ЦК на БКП (1945–1989)|пленум на ЦК на БКП]], на който е решено Трайчо Костов да бъде изваден от властта. На 31 март с.г. той е освободен от състава на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] и от поста подпредседател на Министерския съвет<ref name="Plenum(jun-1949)">[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2720--iv-11-12-1949- Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 36], Протокол от IV разширен пленум на ЦК на БКП, състоял се на 11-12 юни 1949 г. с взети решения за: извеждане от състава на ЦК и изключване от партията на Трайчо Костов след повторно разглеждане на обвиненията срещу него; изводи и оценки след изборите за народни съвети и съдебни заседатели на 15 май 1949 г. с взети решения за съществени изменения в стопанската политика на село, с. 2-81.</ref>.
 ==== от 20 юли 1949 ====
@@ Ред 97: / Ред 120: @@
 == Литература ==
-* {{cite book | title = Българските политически водители 1879-1994 | year = 1994 | publisher = ИК „Хераклит А & Н“| isbn = 954-573-005-6 }}
+* {{cite book | title = Българските политически водители 1879–1994 | year = 1994 | publisher = ИК „Хераклит А & Н“| isbn = 954-573-005-6 }}
 * {{ташев}}
@@ Ред 104: / Ред 127: @@
 {{Правителства на България}}
-[[Категория:Правителства на Народна република България|Димитров, Георги]]
+{{СОРТКАТ:Димитров, Георги}}
+[[Категория:Правителства на Народна република България]]
+[[Категория:Българска комунистическа партия]]
+[[Категория:Български земеделски народен съюз]]
+[[Категория:Звено]]
+[[Категория:Българска работническа социалдемократическа партия]]