Фридрих Шилер: Разлика между версии
Demar-stil (беседа | приноси) |
м дребни |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
== Живот == |
== Живот == |
||
Шилер е роден в [[Марбах]], [[Вюртемберг]] (в Югозападна Германия, в областта около [[Щутгарт]], бивша [[Швабия]]). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на [[Карл Ойген]], херцог на Вюртемберг, влиза в |
Шилер е роден в [[Марбах]], [[Вюртемберг]] (в Югозападна Германия, в областта около [[Щутгарт]], бивша [[Швабия]]). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на [[Карл Ойген]], херцог на Вюртемберг, влиза в ''Karlsschule'' (елитна военна академия в Щутгарт, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи [[медицина]]. |
||
Докато е в елитното училище, той тайно чете [[Жан-Жак Русо|Русо]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса ''Die Räuber'' (''Разбойници''), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление ''[[Буря и натиск]]''. |
Докато е в елитното училище, той тайно чете [[Жан-Жак Русо|Русо]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса, ''Die Räuber'' (''Разбойници''), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление ''[[Буря и натиск]]''. |
||
[[Картинка:Philipp Friedrich von Hetsch - Schiller als Regimentarzt (1781-1782).jpg|thumb|left|192px|Шилер като полкови лекар 1781/1782.<BR><small>Портрет от Филип Фридрих Хеч</small>]] |
[[Картинка:Philipp Friedrich von Hetsch - Schiller als Regimentarzt (1781-1782).jpg|thumb|left|192px|Шилер като полкови лекар 1781/1782.<BR><small>Портрет от Филип Фридрих Хеч</small>]] |
||
През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт. |
През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт. |
||
След представлението на „Разбойници“ в [[Манхайм]] през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и |
След представлението на „Разбойници“ в [[Манхайм]] през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и отива през [[Лайпциг]] и [[Дрезден]] във [[Ваймар]] през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по [[история]] и [[философия]] в [[Йена (град)|Йена]] и се вдълбочава в трудовете на [[Имануел Кант]], които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи. |
||
Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават [[Немски национален театър|Ваймарския театър]], който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна [[туберкулоза]]. |
Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават [[Немски национален театър|Ваймарския театър]], който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна [[туберкулоза]]. |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
== Поезия == |
== Поезия == |
||
Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване |
Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване до красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството. |
||
По-значими поетически творби: |
По-значими поетически творби: |
||
Ред 82: | Ред 82: | ||
== Философски трудове == |
== Философски трудове == |
||
Шилер пише много философски трудове по [[етика]] и [[естетика]]. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на [[Карл Леонхард Райнхолд]]. Развива понятието за „красивата душа“ (''Schöne Seele'') – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (''Pflicht und Neigung'') вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: [[Бог]] е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като ''„Тридесетгодишната война“'' и ''„Въстанието в Холандия“'', а после намира място и в драмите му (трилогията ''„Валенщайн“'' е за [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], а ''„Дон Карлос“'' – за въздигането на [[Холандия]] срещу [[Испания]]). Шилер пише основоположната статия ''„Върху трагическото изкуство“'' и две важни есета по въпроса за възвишеното (''das Erhabene''), озаглавени „''Vom Erhabenen''“ и „''Über das Erhabene''“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например |
Шилер пише много философски трудове по [[етика]] и [[естетика]]. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на [[Карл Леонхард Райнхолд]]. Развива понятието за „красивата душа“ (''Schöne Seele'') – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (''Pflicht und Neigung'') вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: [[Бог]] е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като ''„Тридесетгодишната война“'' и ''„Въстанието в Холандия“'', а после намира място и в драмите му (трилогията ''„Валенщайн“'' е за [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], а ''„Дон Карлос“'' – за въздигането на [[Холандия]] срещу [[Испания]]). Шилер пише основоположната статия ''„Върху трагическото изкуство“'' и две важни есета по въпроса за възвишеното (''das Erhabene''), озаглавени „''Vom Erhabenen''“ и „''Über das Erhabene''“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинктат за самосъхранение, когато някой с готовност умира за една красива идея. |
||
[[File:Goethe Schiller Weimar.jpg|мини|250px|Статуя на Гьоте и Шилер пред Ваймарския театър]] |
[[File:Goethe Schiller Weimar.jpg|мини|250px|Статуя на Гьоте и Шилер пред Ваймарския театър]] |
||
Ред 94: | Ред 94: | ||
* ''Kabale und Liebe'', 1783 |
* ''Kabale und Liebe'', 1783 |
||
* ''Die Verschwörung des Fiesco zu Genua'', 1784 |
* ''Die Verschwörung des Fiesco zu Genua'', 1784 |
||
* ''Don Karlos'', 1787/88 ( |
* ''Don Karlos'', 1787/88 („Дон Карлос“) |
||
* ''Wallenstein'' – Trilogie, 1799 |
* ''Wallenstein'' – Trilogie, 1799 („Валенщайн“ – трилогия) |
||
* ''Maria Stuart'', 1800 (Мария |
* ''Maria Stuart'', 1800 (Мария Стюарт) |
||
* ''Die Jungfrau von Orléans'', 1801 |
* ''Die Jungfrau von Orléans'', 1801 („Орлеанската дева“) |
||
* ''Turandot'', 1801 |
* ''Turandot'', 1801 |
||
* ''Die Braut von Messina'', 1803 |
* ''Die Braut von Messina'', 1803 |
||
* ''Der Neffe als Onkel'', 1803 |
* ''Der Neffe als Onkel'', 1803 |
||
* ''Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen'', Lustspiel, 1803 |
* ''Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen'', Lustspiel, 1803 |
||
* ''Wilhelm Tell'', 1803/04 |
* ''Wilhelm Tell'', 1803/04 („Вилхелм Тел“) |
||
* ''Demetrius'' (unvollendet), 1805 |
* ''Demetrius'' (unvollendet), 1805 |
||
Версия от 19:05, 11 септември 2018
Фридрих Шилер Friedrich Schiller | |
Портрет от Лудовике Зимановиц (1794) | |
Роден | 10 ноември 1759 г. |
---|---|
Починал | 9 май 1805 г. |
Професия | поет, историк, драматург, философ |
Националност | Германия |
Направление | романтизъм |
Съпруга | Шарлот фон Ленгефелд (1790 – 1805, смъртта му) |
Деца | Деца Карл Лудвиг Фридрих (1793 – 1857), Ернст Фридрих Вилхелм (1796 – 1841), Каролине Луизе Фриедерике (1799 – 1850), Емили Хенриете Луиз (1804 – 1872) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Фридрих Шилер в Общомедия |
Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (Шаблон:Lang-de), познат като Фридрих Шилер, е немски поет, историк и драматург.
Живот
Шилер е роден в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия, в областта около Щутгарт, бивша Швабия). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Karlsschule (елитна военна академия в Щутгарт, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.
Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса, Die Räuber (Разбойници), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление Буря и натиск.
През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт.
След представлението на „Разбойници“ в Манхайм през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и отива през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.
Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна туберкулоза.
В чест на поета литературни и културни награди „Фридрих Шилер“ учредяват през 1920 г. швейцарската фондация „Шилер“, през 1954 г. град Манхайм, а през 1955 г. провинция Баден-Вюртемберг.
Поезия
Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване до красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството.
По-значими поетически творби:
- „Боговете на Гърция“ (1788)
- „Творците“ (1789)
- „Поезията на живота“ (1795)
- „Идеалът и животът“ (1795)
- „Разходка“ (1795)
- „Жалбата на Церера“ (1796)
- „Златната чаша“ (1797)
- „Ръкавицата“ (1797)
- „Пръстенът на Поликрат“ (1797)
- „Жеравите на Ивик“ (1797)
- „Боят със змея“ (1798)
- „Поръчителството“ (1798)
- „Елевзински празник“ (1798)
- „Песен на камбаната“ (1799)
- „Касандра“ (1802)
- „Победен празник“ (1803)
Прочутата му „Ода на радостта“ (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – днес официален химн на Европейския съюз.
Силата на жената
Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.
Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
Ала жената владее – и нека! – единствено с чар.
Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.
Истински властна е само женската хубост в жената:
Щом появи се, в появата вече е нейната власт.
1796 [1]
Философски трудове
Шилер пише много философски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за Тридесетгодишната война, а „Дон Карлос“ – за въздигането на Холандия срещу Испания). Шилер пише основоположната статия „Върху трагическото изкуство“ и две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинктат за самосъхранение, когато някой с готовност умира за една красива идея.
Медицински трудове
Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен „За философията на физиологията“, както и в „По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа“ (Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780). В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието трудова (или занимателна) терапия (Beschāftigungstherapie).
Библиография
Драми
- Die Räuber, 1781
- Kabale und Liebe, 1783
- Die Verschwörung des Fiesco zu Genua, 1784
- Don Karlos, 1787/88 („Дон Карлос“)
- Wallenstein – Trilogie, 1799 („Валенщайн“ – трилогия)
- Maria Stuart, 1800 (Мария Стюарт)
- Die Jungfrau von Orléans, 1801 („Орлеанската дева“)
- Turandot, 1801
- Die Braut von Messina, 1803
- Der Neffe als Onkel, 1803
- Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen, Lustspiel, 1803
- Wilhelm Tell, 1803/04 („Вилхелм Тел“)
- Demetrius (unvollendet), 1805
Стихотворения и балади
- Ode an die Freude, 1786
- Resignation, 1786
- Das verschleierte Bild zu Sais, 1795
- Die Teilung der Erde, 1795
- Der Handschuh, 1797
- Der Taucher, 1797
- Die Kraniche des Ibykus, 1797
- Ritter Toggenburg, 1797
- Der Ring des Polykrates, 1798
- Der Kampf mit dem Drachen, 1798
- Die Bürgschaft, 1798
- Das Lied von der Glocke, 1799
- Nänie, 1800
- Der Antritt des neuen Jahrhunderts, 1800
- Das Siegesfest, 1803
- Die Huldigung der Künste, 1804
Философски съчинения
- Über den Grund des Vergnügens an tragischen Gegenständen, 1792
- Augustenburger Briefe, 1793
- Über Anmut und Würde, 1793
- Kallias-Briefe, 1793
- Kallias oder Über die Schönheit, 1793
- Die Horen, 1795
- Über die ästhetische Erziehung des Menschen, 1795
- Über naive und sentimentalische Dichtung, 1795
- Kleinere prosaische Schriften, 1801
Исторически трудове
- Geschichte des Abfalls der Vereinigten Niederlande von der spanischen Regierung, 1788
- Was heißt und zu welchem Ende studiert man Universalgeschichte?, Antrittsvorlesung am 26. Mai 1789, 1790
- Geschichte des dreißigjährigen Krieges, 1790
Издания
-
Die Räuber 1781
-
Don Carlos 1787
-
Maria Stuart 1801
-
Wilhelm Tell 1804
Бележки
- ↑ „Силата на жената“ от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов
Източници
- Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов
- Венцеслав Константинов: Между идеала и живота, „Родна реч“, 5, 1985
- ((de)) Bio-Bibliografie
- ((de)) Фридрих Шилер в Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Фридрих Шилер в Zeno.org
- ((de)) Фридрих Шилер в zgedichte.de
- ((de)) Фридрих Шилер в Bibliotheca Augustana
- ((de)) Фридрих Шилер в Gedichte berühmter Schriftsteller
- ((de)) Фридрих Шилер в Bücherquelle
- ((de)) Фридрих Шилер в Textlog
- ((de)) Фридрих Шилер в Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Freiburger Anthologie
- ((de)) Фридрих Шилер в Deutsche Dichter
- ((de)) Фридрих Шилер в Liebeslyrik deutscher Dichter
- ((de)) Фридрих Шилер в Sternenfall
- ((de)) Фридрих Шилер в Die LYRIKwelt
- ((en)) Филми по произведения на Фридрих Шилер
|
|