Дупнишки говор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 10:42, 8 декември 2018

Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори.

Говори се в района на Дупница - в котловините по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.

Характерни особености

Ят се произнася винаги е: бел (бял)
- Гласната а понякога се променя в е: чекам (чакам)
Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj.
Застъпници на стб. ѫ са:
Застъпник на стб. ъ е предимно o и в редки случаи а: бòчва (бъчва), зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа), маж (мъж), заб (зъб), каща (къща);^[1] Членуването завършва на о: големио (големия).
- предимно гласната a – пат (път), рàка (ръка).
- понякога гласната у – мỳка (мъка), сут (съд)
Групата ъл/лъ в дупнишкия говор търпи следните промени:
- сонантен изговор: жл̥т (жълт), дл̥̀га (дълга)
- изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там (гълтам)
- изговор на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица),
- изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт), цр вен (червен), цр н (черен)
Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва, зèл’е.
Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време -ем или им: Я четем (Аз чета).
Окончание за 1 л. мн. ч. сег. време -ме(мекане): Ние четеме (Ние четем).
Окончание за 3 л. мн. ч. сег. време -ат: Он, она, оно чете (Той, тя, то чете) и Они четат (Те четат; за разлика от Дупница официално се произнася четът на български).
Частица за бъдеще време че, а в по-източните краища и к’е (сравни с книжовното ще).
Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо).
Понякога съществителните в мн. число завършват на е: пръсетене (пръстени).
Частицата за пояснение на местоположението е винаги у освен при нормата в случаи като у нас: у Дупница (в Дупница), у ВУЗ (във ВУЗ) у университет (в университет).
Индивидуални различия при думите: модро (синьо), немой (недей), нога (крак), разбой (стан), кошуля (риза), жежок (горещ).
Акцентни изоглоси: мèсо (месò), бèри (берѝ).

Вижте също

Източници

↑ https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bulgarian_dialect_map-yus.png Карта БАН

[1] ttps://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bulgarian_dialect_map-yus.png Карта БАН

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Дупнишкият говор''' е български диалект, представител на централната група [[югозападни говори]].
 Говори се в района на [[Дупница]] - в котловините по течението на река [[Джерман (река)|Джерман]], между [[Конявска планина]], [[Рила]] и [[Верила]]. Сходен е с [[Кюстендилски говор|кюстендилския говор]].
 == Характерни особености ==
@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 * Групи '''шт''' и '''жд''' на [[праславянски език|прасляванските]] '''*tj''' и '''*dj'''.
 * Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са:
-* Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и в редки случаи '''а''': ''бòчва'' (бъчва), ''зòлва'' (зълва),  ''вàшка'' (въшка), ''лàжа'' (лъжа), ''маж'' (мъж), ''заб'' (зъб), ''каща'' (къща);<ref>https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bulgarian_dialect_map-yus.png Карта БАН</ref> Членуването завършва на '''о''': ''големио'' (големия).
+* Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и в редки случаи '''а''': ''бòчва'' (бъчва), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжа'' (лъжа), ''маж'' (мъж), ''заб'' (зъб), ''каща'' (къща);<ref>https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bulgarian_dialect_map-yus.png Карта БАН</ref> Членуването завършва на '''о''': ''големио'' (големия).
 ** предимно гласната '''a''' – ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка).
-** понякога гласната '''у''' –  ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд)
+** понякога гласната '''у''' – ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд)
 * Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени:
 ** сонантен изговор: ''жл̥т'' (жълт), ''дл̥̀га'' (дълга)
 ** изпускане на '''л''', когато групата е ударена и е между две съгласни: ''дъ̀го'' (дълго), ''гъ̀там'' (гълтам)
 ** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица),
 ** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен)
 * Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт), ''цр вен'' (червен), ''цр н'' (черен)
@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 * Частица за бъдеще време ''че'', а в по-източните краища и ''к’е'' (сравни с книжовното ''ще'').
 * Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''.
 * Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо).
 * Наличие на [[датив|дателно]] падежно окончание ''-ти'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòти'', ''дàдōме Минчòти колàта'' (дадохме колата на Минчо).
 * Понякога съществителните в мн. число завършват на '''е''': ''пръсетене'' (пръстени).
 * Частицата за пояснение на местоположението е винаги '''у''' освен при нормата в случаи като ''у нас'': ''у Дупница'' (в Дупница), ''у ВУЗ'' (във ВУЗ) ''у университет'' (в университет).
-* Индивидуални различия при думите: ''модро'' (синьо), ''немой'' (недей), ''нога'' (крак),  ''разбой'' (стан), ''кошуля'' (риза), ''жежок'' (горещ).
+* Индивидуални различия при думите: ''модро'' (синьо), ''немой'' (недей), ''нога'' (крак), ''разбой'' (стан), ''кошуля'' (риза), ''жежок'' (горещ).
-* Акцентни изоглоси: ''мèсо'' (месò),  ''бèри'' (берѝ).
+* Акцентни изоглоси: ''мèсо'' (месò), ''бèри'' (берѝ).
 == Вижте също ==