Стряма

Вижте пояснителната страница за други значения на Стряма.

---

Стряма
Река Стряма между селата Ръжево и Черноземен
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Пловдив Община Карлово Община Калояново Община Раковски Община Марица
Дължина	110,1 km
Водосб. басейн	1394 km²
Отток	8,56 m³/s
Начало
Място	южно от връх Вежен, Златишко-Тетевенска планина, Стара планина
Координати	42°45′00″ с. ш. 24°24′10.08″ и. д.42.75° с. ш. 24.4028° и. д.42.75, 24.4028
Надм. височина	2158 m
Устие
Място	Марица, ляв приток → Бяло море
Координати	42°09′32.04″ с. ш. 24°56′08.16″ и. д.42.1589° с. ш. 24.9356° и. д.42.1589, 24.9356
Надм. височина	149 m
Стряма в Общомедия

Стряма е река в Южна България – област Пловдив, общини Карлово, Калояново, Раковски и Марица, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 110,1 km, която ѝ отрежда 24-то място сред реките на България. Стряма е 6-та по дължина река след Тунджа, Арда, Еркене, Тополница и Сазлийка във водосборния басейн на река Марица.

География

Извор, течение, устие

Стряма

Река Стряма извира на 2158 m н.в. под името Камениница от южното подножие на връх Вежен (2198 m) в Златишко-Тетевенска планина на Стара планина. До град Клисура тече на юг в дълбока долина с голям надлъжен наклон. След това завива на изток и югоизток, навлиза в Карловското поле и протича по южната му част. Тук коритото на реката е широко и плитко. След град Баня завива на юг и образува късия (около 3 km) Стремски (Чукурлийски) пролом между Същинска Средна гора на запад и Сърнена Средна гора на изток. След като излезе от пролома Стряма навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно, с широко и плитко корито. При село Иван Вазово част от водите на реката са отклонени изкуствено в така наречената Дълга вада, главен напоителен канал (ГНК), който се влива самостоятелно в Марица. Същинската река Стряма се влива отляво в река Марица на 149 m надморска височина, на 2,3 km южно от село Маноле, Община Марица.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 1394 km², което представлява 2,6 % от водосборния басейн на Марица.

Границите на водосборния ѝ басейн са следните:

• на северозапад – с водосборния басейн на река Тополница;
• на запад – с водосборния басейн на река Пясъчник;
• на север – с водосборните басейни на реките Вит, Осъм и Янтра от басейна на Дунав;
• на североизток – с водосборния басейн на река Тунджа;
• на изток – с водосборните басейни на Брезовска река и река Сребра, ляви притоци на Марица

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• ← Пачарезов дол
• ← Дълга река
• ← Върлишница
• → Суходолско дере
• ← Падеш
• → Равна река
• ← Белишница
• → Дериндере
• → Бялата река (Дамлъдере)
• → Ибчедере
• → Кюпдере
• ← Селската река
• → Кюфдере
• ← Татлъдере
• → Манастирска река
• ← Куманица
• → Стара река
• ← Асмадере
• → Бяла река
• ← Каварджиклийска река

Хидроложки показатели

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода март-юни, а минимумът – юли-октомври. Среден годишен отток:

• 0,80 m³/s (при Клисура);
• 1,05 m³/s (при град Баня);
• 8,56 m³/s (при Маноле).

Причината оттокът на реката да е по-голям в средното ѝ течение, от този в долното е, че голяма част от водите на реката в Горнотракийската низина се отклоняват за напояване на обработваеми земи. В миналото реката често е причинявала големи наводнения в резултат на своите прииждания. Сега цялото ѝ корито в Горнотракийската низина е обезопасено във водозащитни диги, но въпреки това преди няколко години (2008 г.) реката отнесе няколко моста по течението си.

Средният наклонът на коритото ѝ е 8%.

Селища

По течението на реката са разположени 8 населени места – 2 града и 6 села:

• Община Карлово – Клисура, Слатина, Баня;
• Община Калояново – Долна махала, Черноземен, Ръжево Конаре;
• Община Марица – Трилистник, Маноле;

Стопанско значение

Стряма и мост над нея близо до селата Богдан и Каравелово

В Карловското поле и Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване, като за целта водите ѝ се отклоняват по няколко големи напоителни канала.

По долината на Стряма от град Баня до село Черноземен преминава участък от 19,8 km от второкласен път № 64 от Държавната пътна мрежа Карлово – Пловдив.

В участъка от село Дъбене до село Черноземен преминава и част от жп линията Карлово – Пловдив.

В Стряма обитават предимно мряна, червеноперка и кефал.

Имена

Античното име на реката на гръцки е Σύρμος, Сирмос или Σύρμας, Сирмас, а на латински – Syrmus, Сирмус. Турското име е Гьопса, което представлява трансформация на името на средновековния град Копсис (днешното Аневско кале), разположен в Карловското поле. Старобългарското име на реката е Стрѣма, запазено като правопис в българския книжовен език до 1945 година. Тъй като горното течение на Стряма е в близост до ятовата граница името има и западнобългарско произношение Стрема. Произношението в местните диалекти, говорени по течението на реката е Сряма.

Други

Куманица е дере в землището на с. Войнягово, община Карлово протичащо непосредствено в северния край на селото и вливащо се в Стряма. То е десен приток на Стряма от землището на Войнягово, като отвежда водите от северния скат на Средна гора. Има приблизителна дължина от 5 – 6 km и води началото си от местността „Куманова нива“, откъдето е и името му „Куманица“ (в местния диалект „Куман`ца“). То е най-пълноводното от другите три дерета, които също се спускат от северния скат на Средна гора и се вливат в Стряма. Дерето „Светата вода“ се влива в „Куманица“ при местността „Калугерец“, където е било старото село преди около 350 г., а другите две дерета „Варварица“ и „Асмъ дере“ са значително по-маловодни, особено „Асмъ дере“, и се намират доста на юг от селото в края на землището му при границата с това на Михилци.

Вижте още

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина
• Мост над река Стряма (Брезово – Пловдив)

Топографска карта

• Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 480 – 481.