Витоша (природен парк)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Витоша.
Природен парк „Витоша“ | |
Бистришко бранище | |
Местоположение | България |
---|---|
Най-близък град | София |
Площ | 27 079 ha |
Построен | 1934 г. |
Създаден | 1934 г. |
Уебсайт | www.park-vitosha.org |
Витоша в Общомедия |
„Витоша“ е първият природен парк в България и на Балканския полуостров.
Разполага се на територия от 270 кв. км в едноименната планина Витоша. Обявен е за защитена територия, с Постановление № ІІІа 15422 от 27.10.1934 г. на министъра на народното стопанство.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Парк „Витоша“ се простира върху площ от над 270 кв. км. На северозапад Владайската седловина и Владайска река я отделят от планината Люлин; на североизток е Софийска котловина; на изток река Искър я отделя от Лозенска планина; а на югоизток дълбоката долина на река Ведена я отделя от планината Плана. Бука-Преслапската седловина на юг я отделя от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива ѝ с река Клисурата (Суха). По-нататък границата следи река Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до село Боснек, а след това поречието на Струма и язовир „Студена“. На запад Витоша стига до Пернишката котловина.
Статут
[редактиране | редактиране на кода]С постановление на Министерски Съвет № 15422 от 27 октомври 1934 г., бр. 178/1934 на Държавен вестник заедно със самия парк е създаден резерват „Бистришко бранище“, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е сред от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и вторият резерват в парка „Торфено бранище“.
История
[редактиране | редактиране на кода]- 1934 г. – обявен за национален парк върху площ от около 6410 ха.
- 1952 г. – прекатегоризиран в Народен парк. Територията му се увеличава до 22 725 ха.
- 1981 г. – площта на парка е увеличена до 26 547 ха.
- 1991 г. – площта на парка се увеличава до 26 606 ха.
- 2000 г. – прекатегоризация в Природен парк.
- 2004 г. – последна промяна в границите на парка. Територията му се променя до днешните 27 079 ха.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Управлението се осъществява от Дирекция на Природен парк „Витоша“, поделение на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните.
Дирекция на Природен парк „Витоша“
[редактиране | редактиране на кода]- София, 1303
- ул. „Антим I“ № 17
- електронна поща: dppvitosha@iag.bg
- www.park-vitosha.org
Административна принадлежност
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение, площта на парка попада в три области, четири общини и 16 землища, както следва:[2]
- Област София (44% от територията)
- Столична община
- Район „Витоша“ – кв. Княжево, кв. Бояна, кв. Драгалевци, кв. Симеоново, с. Мърчаево, с. Владая;
- Район „Панчарево“ – с. Бистрица и с. Железница;
- Столична община
- Софийска област (18% от територията)
- Област Перник (38% от територията)
- Община Перник – с. Рударци, с. Кладница, с. Чуйпетлово, с. Боснек и бившите села (заличени) Витошко и Крапец;
- Община Радомир – с. Горна Диканя.
Фондова принадлежност
[редактиране | редактиране на кода]№ | землище | площ, ха | собственост, ха | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
държавна | общинска | частна | религиозна | на общ. организации | временно стопанисвана от общината | съсобственост | |||
1. | с. Мърчаево | 606.019 | 531.364 | 0.133 | 73.483 | 0.571 | 0.469 | ||
2. | с. Владая | 1253.669 | 686.064 | 0.666 | 561.246 | 0.47 | 1.487 | 2.170 | 1.566 |
3. | кв. Княжево | 187.592 | 79.18 | 8.234 | 95.836 | 3.00 | 1.341 | ||
4. | кв. Бояна | 3819.203 | 3578.832 | 0.141 | 214.670 | 2.141 | 23.419 | ||
5. | кв. Драгалевци | 1296.005 | 1024.862 | 27.334 | 180.280 | 12.789 | 39.395 | 11.345 | |
6. | кв. Симеоново | 521.753 | 469.466 | 7.914 | 41.42 | 2.641 | 0.312 | ||
7. | с. Бистрица | 2363.745 | 983.9 | 987.091 | 45.838 | 339.238 | 7.678 | ||
8. | с. Железница | 1822.575 | 671.01 | 676.116 | 144.956 | 0.055 | 4.862 | ||
9. | с. Ярлово | 4877.608 | 2180.406 | 1749.401 | 946.665 | 0.717 | 0.419 | ||
10. | с. Чуйпетлово | 3024.184 | 2680.093 | 74.917 | 250.401 | 18.773 | |||
11. | с. Горна Диканя | 683.634 | 543.262 | 53.246 | 60.545 | 26.58 | |||
12. | с. Боснек | 1910.829 | 1781.026 | 8.085 | 25.115 | 96.559 | 0.044 | ||
13. | бивше с. Крапец | 1381.639 | 735.168 | 79.573 | 436.833 | 0.988 | 129.078 | ||
14. | бивше с. Витошко | 1802.470 | 1070.995 | 24.662 | 601.069 | 5.473 | 4.816 | 95.455 | |
15. | с. Кладница | 1069.903 | 910.601 | 0.724 | 93.265 | 52.5 | 3.218 | 8.947 | 0.648 |
16. | с. Рударци | 442.07 | 417.15 | 0.42 | 23.745 | 0.747 | 0.018 | ||
Всичко: | 27 062.898 | 18 343.379 | 3698.657 | 3795.36 | 71.232 | 52.959 | 1049.94 | 52.121 |
Обекти в парка
[редактиране | редактиране на кода]Резервати
[редактиране | редактиране на кода]В границите на парка, съществуват два резервата:
- Биосферен резерват „Бистришко бранище“
- Резерват „Торфено бранище“
Върхове и скали
[редактиране | редактиране на кода]Местности
[редактиране | редактиране на кода]Природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Алекови водопади
- Боснешки карстов район
- Боянски водопад
- Боянско езеро
- пещера Духлата
- карстов извор Живата вода
Детски екостационар
[редактиране | редактиране на кода]- Детски екостационар „Белите брези“, с:
- Музей на совите
- Музей на водното конче
- Музей на мечката
Храмове и манастири
[редактиране | редактиране на кода]- Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“
- Драгалевски манастир „Успение Богородично“
- Кладнишки манастир „Свети Николай“
Флора
[редактиране | редактиране на кода]Растителният свят в парка е изключително богат и разнообразен: [3]
- 500 вида сладководни водорасли;
- 805 вида гъби;
- 360 вида лишеи;
- 326 вида мъхове;
- 1489 вида висши растения
-
Диворастящи гъби
-
Пролетен горицвет
Фауна
[редактиране | редактиране на кода]Животинският свят също е изключително разнообразен: [4]
- Безгръбначни – 540 вида;
- Насекоми – голям дъбов сечко, буков сечко, червена горска мравка;
- Риби – балканска пъстърва;
- Птици – намерени са 236 вида, от които 120 са гнездящи, а 53 са прелетни. Основните видове са сокерица, жълтоглаво кралче, боров синигер, кръсточовка, червенушка, голям пъстър кълвач, черен кълвач, керкенез, мишелов, голям ястреб и други.
- Бозайници – благороден елен, сърна, мечка, вълк, заек, лисица, видра, дива котка и др.
В парка се срещат 13 вида прилепи – малък подковонос, голям подковонос, пещерен дългокрил и други.
-
Жълтоглаво кралче
-
Голям пъстър кълвач
-
Мишелов
-
Благороден елен
-
Вълк
-
Лисица
-
Видра
-
Малък подковонос прилеп в парка
-
Червена лисица – заснета от фотокапан в парка
-
Диви свине – заснети от фотокапан в парка
-
Сърна (женска) – заснета от фотокапан в парка
-
Дива котка – заснета от фотокапан в парка
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Държавен вестник (178). 1934 г.
- ↑ а б План за управление на Природен парк „Витоша“ 2005 – 2014 (pdf) // МОСВ, МРРБ, МЗГ и Столична община, 2005. с. 243. Посетен на 24.07.2021 г.
- ↑ Флора на природен парк Витоша, архив на оригинала от 26 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090926212032/http://www.park-vitosha.org/main.php?act=html&file=info%2F3.html, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Фауна на природен парк Витоша, архив на оригинала от 26 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090926015309/http://www.park-vitosha.org/main.php?act=html&file=info%2F5.html, посетен на 13 февруари 2021
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Природен парк „Витоша“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 27 юни 2014.
- Природен парк „Витоша“ – Официален сайт
- Природен парк „Витоша“ – Подписка в защита на Природен парк „Витоша“ Архив на оригинала от 2009-11-26 в Wayback Machine.
|