Лозна
| Лозна Κρεμαστά | |
  Лозна  Лозна  Лозна | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
Ло̀зна или Ло̀зена (на гръцки: Κρεμαστά, Кремаста, катаревуса Αγριοκερασέα, Агрокерасеа, до 1927 година Λόσνα, Лосна[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Съседните му села са Витово, Борово, Долна Лакавица, Дебрен и Черешово. Селото се намира на възвишение на западния бряг на река Места. До селото се достига по черен път от Черешово.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от начално *Лозяне, от местното име *Лоза.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В съкратен регистър на тимари и зиамети във вилаета Тимур хисар и в нахиите Неврокоп, Калоян, Кьопрьолю и др. от 1444 година фигурира и село Лозна (Лозне), от което в зиамета на Яхши бей, син на Хамза бей влизат 13 немюсюлмани и 1 вдовица с приход 956 акчета.[4] В запазен опис, датиран между 1498 и 1502 година село Лозна (Лозно) е регистрирано като село с 12 немюсюлмански домакинства, 3 неженени немюсюлмани и 1 вдовица.[5] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Лозна (Лозно) са регистрирани 16 лица.[6] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Лозна (Лозно) е вписано както следва - немюсюлмани: 19 домакинства, неженени - 2, вдовици - 1.[7] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Лозна (Лосна) с мюсюлмани: 6 домакинства, неженени - 12; немюсюлмани: 30 домакинства, неженени - 1; вдовици - 6.[8] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Лозна (Лозно) с мюсюлмани: 26 домакинства, неженени - 3.[9] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Лозна както следва: мюсюлмани - 1 семейство и 1 неженен; немюсюлмани - 14 семейства, 20 неженени и 2 вдовици.[10] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Лозна (Лозне) са зачислени 10 мюсюлмански домакинства.[11]
В XIX век Лозна е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лозна (Lozna) е посочено като село с 20 домакинства и 58 жители мюсюлмани.[12] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Лозна живеят 219 българи мохамедани[13] в 40 къщи, говорещи на турски език.[14]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. Селото е обезлюдено през войната. През 1927 година името на селото е сменено от на Кремаста (Κρεμαστά),[2] което в превод от гръцки значи „окачен“, но в него не са настанени гръцки бежанци от Турция.[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 153.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 5.
- ↑ Димитров, Страшимир. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 303-304.
- ↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и изкуство, 1989, [1972].
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 60.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 126.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 516-518.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 226-227.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 178. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
