Направо към съдържанието

Пилори

Пилори
Πυλωροί
— село —
Гърция
40.0883° с. ш. 21.6517° и. д.
Пилори
Западна Македония
40.0883° с. ш. 21.6517° и. д.
Пилори
Гревенско
40.0883° с. ш. 21.6517° и. д.
Пилори
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина730 m
Население52 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Пилори (на гръцки: Πυλωροί) е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

Селото е разположено на 730 m надморска височина, на около 30 километра източно от град Гревена.[1] На около 3 km на северозапад от него в миналото се е намирало бившето село Колокитаки.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Пилори е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пилори е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 27 къщи.[2]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пилори (Πυλωροί), Гревенска каза, живеят 140 гърци елинофони християни.[3]

В района на селото има няколко храма от ХІХ век, между които се отличава централната селска църква „Успение Богородично“, издигната в 1881 година. На нейния празник 15 август (Голяма Богородица) се провежда годишният селски събор.[4] Църквата в Пилори „Свети Апостоли“ е обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.[5]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пилори влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 1920-те години в селото са заселени понтийски гърци бежанци - 50 семейства или 198 души.[1]

Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 95[1][6] 99[1] 198[1] 246[1] 225[1] 283[1] 175[1] 166[1] 203[1] 146 69 52
  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 127. (на македонска литературна норма)
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
  3. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
  4. Официален сайт на бившия дем Вендзи, архив на оригинала от 2 май 2014, https://web.archive.org/web/20140502004109/http://www.dimosbentziou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=14, посетен на 13 юни 2010 
  5. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51770/1233 π.ε./26-1-1987 – ΦΕΚ 271/Β/2-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-28. Посетен на 4 август 2015.
  6. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012