Направо към съдържанието

Радигоже

Радигоже
Αγία Άννα
— село —
Гърция
40.4367° с. ш. 21.0833° и. д.
Радигоже
Западна Македония
40.4367° с. ш. 21.0833° и. д.
Радигоже
Костурско
40.4367° с. ш. 21.0833° и. д.
Радигоже
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина840[1] m
Население59 души (2011 г.)

Радигоже (на гръцки: Αγία Άννα, Агия Ана, до 1928 година Ραδιγκόσδι, Ραδιγκόσδη, Радигосди или Ραδογκόσδι , Радогосди[2][1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

Селото се намира в областта Нестрамкол на 30 километра югозападно от Костур и на три километра североизточно от демовия център Нестрам. Край него тече река Бистрица. На един неин приток е красивият Радигожки водопад.[1]

Според академик Иван Дуриданов името е по-старо *Радигождже < *Radigodje, притежателно прилагателно със суфикс -je (среден род по село) от личното име Радигодъ. Макс Фасмер смята, че гръцката форма предполага българската Radigoždь.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В църквата „Успение Богородично“ е намерена надгробна плоча,[4] а стари надписи са открити върху гредите на къщите в селото. Два от тях се съхраняват в музея на Нестрам, а някои фрагменти от древногръцки храм са запазени в църквата „Свети Николай“.[1]

В XV век в Радогожд са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.[5] В османските данъчни регистри от средата на XV век Радогожде е споменато с 13 глави на семейства и един неженен: Никола, Яно, Стайо, Мано, Тодор, Йорг, Стайко, Андрия, Йорг, Никифор, Михо, Стайко и Димо, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 976 акчета.[6]

В края на XIX век Радигоже е българско чифлишко село в Костурска каза на Османската империя. Известно е и само като Чифлик или Голем чифлик.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радигоже има 85 жители българи.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Радигоре е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 3 къщи, а Долно Радигоре също чисто българско с 18 къщи.[9]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радогоже има 144 българи екзархисти.[10] Гръцка статистика от 1905 година представя Радигосди като изцяло гръцко - със 150 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Радигости (Ραδιγόστι) има 18 „схизматични“ семейства.[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Радигоже е обозначено като българско селище.[14]

Реклама на гостилницата на Атанас Вановски от Радигоже и Зисо П. Бушлов от Пилкати, емигранти в Синсинати, САЩ

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радогош има 15 къщи славяни християни.[15] Селяните произвеждат жито и орехи и се занимават частично и със скотовъдство.[7]

В 1928 година е прекръстено на Агия Ана (в превод Света Ана). По време на германската окупация през Втората световна война селото пострадва от италианските и от заместилите ги по-късно германски окупатори.[16]

По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и по-голямата част от жителите му емиграрат в източноевропейските страни.[7] 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци.[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 137[7] 111[7] 129[7] 152[7] 46[7] 112[7] 83[7] 60[7] 55[7] 70 59 31
Родени в Радигоже
  • Кузман Киряков, български революционер, деец на „Охрана
  • Манчо Будур (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[17]
  • Пано (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[17]
  1. а б в г Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 20 юли 2022 г. (на гръцки)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 182.
  4. Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 120. (на гръцки)
  5. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  6. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 100
  7. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  11. а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Anna[неработеща препратка].
  12. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  13. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  14. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  16. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. а б Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 януари 2021 г.