Битка при Смоленск (1941)

Битка при Смоленск
Източен фронт, Втора световна война
Източният фронт по време на Битката при Смоленск
Информация
Период	10 юли - 10 септември 1941
Място	Смоленск, западна Русия
Резултат	немска тактическа победа, стратегически успех за СССР
Страни в конфликта
Нацистка Германия Съветски съюз
Командири и лидери
Адолф Хитлер Федор фон Бок Хайнц Гудериан Херман Хот Гюнтер фон Клуге Адолф Щраус Максимилиан фон Вайхс Семьон Тимошенко Георгий Жуков Андрей Ерьоменко Фьодор Кузнецов
Сили
В началото на битката: 430 000 В началото на битката (без подкрепленията в по-късните етапи): 275 000
Жертви и загуби
неизвестни 760 000 души
54.782778, 32.045278

Битката при Смоленск е мащабен сблъсък между немски и съветски войски през лятото на 1941 г., част от операция „Барбароса“.

В хода на битката между 10 и 20 юли германските танкови групи, предвождани от Херман Хот и Хайнц Гудериан, разбиват съветската отбрана по горното течение на Днепър и обкръжават значителен брой червеноармейци. След кръвопролитни боеве, в които Вермахтът търпи значителни загуби, голяма част от обкръжените съветски групировки е унищожена (21 юли – 7 август). Наред със Смоленск в германски ръце падат Витебск, Орша, Могильов, Великие Луки и много други селища в източна Беларус и западна Русия. Въпреки това германските войски не успяват да си пробият път към Москва – една от основните цели в плана „Барбароса“. Съветските усилия за отвоюване на Смоленск (8 август – 10 септември) също не се увенчават с успех.

Отбраната по московското направление укрепва до следващия германски щурм (Операция „Тайфун“) през октомври 1941 г.

Подготовка

В последните дни на юни 1941 г. 670-хилядната групировка на Западния фронт е разгромена от германската група армии „Център“ в сражението между Бялисток и Минск. След завземането на Минск (28 юни) пътят на настъпващите германски войски към Москва преминава през т. нар. „Смоленски врати“ – района около град Смоленск, където реките Днепър и Западна Двина текат паралелно една на друга и създават своеобразен коридор в източна посока. Планът на командващия групата армии, фелдмаршал Федор фон Бок, е да завладее този коридор, като разсече с бронираните си части (2-ра танкова група, начело с Гудериан, и 3-та, начело с Хот) противниковата отбрана и обкръжи съветските войски около Смоленск. Унищожаването на обкръжения противник се пада на пехотните сили на групата армии (2-ра и 9-та армия). В помощ на Бок действа и 16-та армия от група армии „Север“.

Ставката на съветското Върховно главно командване предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт (от 2 юли начело с маршал Семьон Тимошенко), като привлича в състава му четири армии от стратегическия резерв (19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра), още една от Украйна (16-та), и реорганизира други две (4-та и 13-та), разбити по-рано в Беларус. На 200 километра източно от Днепър започва изграждане на втора защитна линия от още шест резервни армии (24-та, 28-ма, 29-та, 30-та, 31-ва и 32-ра).

Със стремителното си настъпление след падането на Минск германските танкови групи не дават възможност на съветските подкрепления да се подготвят за отбрана линията Могильов – Орша – Витебск – Полоцк и бързо завземат ключови предмостия на Днепър. Съсредоточаването на съветските войски е допълнително затруднено от германските военновъздушни сили, които имат пълно господство във въздуха. Поради тези причини в началото на битката за Смоленск войските на Федор фон Бок имат значително превъзходство над своя противник (430 000 войници, над 1 000 танка, 6 600 оръдия, 1 500 самолета срещу 275 000 бойци, 145 танка, 3 800 оръдия, 383 самолета). Съветските сили са недостатъчни за създаване на плътна отбранителна линия; отделни дивизии трябва да отбраняват участъци, широки десетки километри.

Начало на битката (10 - 20 юли)

На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при Могильов. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат плацдарми на левия бряг на Днепър северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск. На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а 7-ма танкова дивизия достига Ярцево, пресичайки железопътната линия между Смоленск и Вязма. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват отрязани от своите. На първо време те не получават помощ отвън, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.

За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на Западна Двина), завземат Невел и Великие Луки. На югоизток, благодарение на успешните действия на 3-та танкова дивизия, в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-та и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-ти механизиран корпус). С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал Фьодор Кузнецов. Нейният 63-ти корпус начело с генерал Леонид Петровски форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от Могильов. Други съединения на 21-ва армия достигат до река Березина и наближават Бобруйск. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.

Втора фаза (21 юли – 7 август)

Вследствие от директива на Хитлер от 19 юли, в последната десетдневка на месеца настъпват сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).

В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли са отвоювани (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал Константин Рокосовски изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия. На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12 000 съветски военнопленници. Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал Владимир Качалов (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението. Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310 000 души. При Рославъл са пленени други 38 000 червеноармейци.

Независимо от тези успехи, германските войски по московското направление преминават в отбрана съгласно нова директива на Хитлер (от 30 юли). Въпреки тежките загуби, съветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Съсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около Киев) застрашава от юг войските, настъпващи към Москва.

Трета фаза (8 август – 10 септември)

На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до Стародуб. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал Максимилиан фон Вайхс, която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски. Пленени са 78 000 червеноармейци. В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм Брянск и масираните въздушни атаки (460 самолета) и форсира (10 септември) река Десна в дълбокия тил на съветската групировка около Киев.

Промяната в направлението на германските удари позволява на съветското командване да привлече допълнителни резерви и да подсили отбраната на Москва.[22-25] На 8 август съветските войски (19-та и 30-та армия) преминават в настъпление при Духовщина, североизточно, а после и при Елня, югоизточно от Смоленск, но без успех. До края на месеца немските войски водят отбранителни боеве около реките Западна Двина и Воп. Опитите на Червената армия за отвоюване на Смоленск продължават и в началото на септември. Единственият голям успех в тези усилия е в ликвидирането на Елнинския плацдарм (между 30 август и 8 септември) от 24-та армия на генерал-майор Константин Ракутин.

Последици

В края на битката - Западния, Централния, Резервния и Брянски фронт и опълчението наброяват 760 000 души. Общо загубите наброяват 486 000 убити, безследно изчезнали и попаднали в плен. От тях пленените са 310 000 войника, а загубите в пленена или унищожена от германците техника наброяват 3 205 танка и 3 120 оръдия. Ранени са 273 800 войника. В германските редици само в танковите и моточасти загубили половината от личния си състав. Общо броят на загиналите надхвърля 500 000 души.

Въпреки добре замислената клопка на немците, члизо 200 000 червеноармейци успяват да се измъкнат от нея. Хитлер и немското главно командване започват да разбират, че въпреки тежките икономически, материални и физически загуби, Съветският съюз няма да се предаде, и че Група армии „Център“ вече е уязвима за съветските контраофанзиви. Затова Хитлер решава, че танковете от Група армии „Център“ трябва да бъдат изпратени в Група армии „Север“ и „Юг“, както и да победи Русия, като и  нанася сериозни икономически щети. Това означава бързо превземане на Ленинград на север и вземането на зърното и петролните находища на Русия в южната част. Почти целият град е унищожен след приключването на битката. На 6 май 1985 г. градът получава почетното звание „Град герой“.