Хърватия

Хърватия
Знаме        Герб Герб
Девиз: няма
География и население
Площ	56 542 km² (на 123-то място)
Столица	Загреб
Най-голям град	Загреб
Официален език	хърватски език
Население (2007)	4,441,000 (на 119-то място)
Гъстота на нас.	68,4 души/km²
Управление
Форма	Република
Президент на Хърватия	Зоран Миланович
История
Независимост  - от Югославия	25 юни, 1991
Икономика
БВП (ППС, 2005)	$74,4 ? млрд (на ? място)
БВП на човек (ППС)	$16 800 ?
Валута	хърватска куна (HRK)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	.hr
Телефонен код	385
ITU префикс	HRV
Официален сайт	www.vlada.hr
Хърватия в Общомедия

Хърватия (също и Хърватска, рядко Хърватско, на хърватски: Hrvatska) е държава в Югоизточна Европа. Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На запад има излаз на Адриатическо море. Площта й е 56 613 км², от които 56 500 км² суша и 113 км² водна площ.

География

Хърватия се намира в Южна Европа.

В Хърватия има:

• езера и хълмове в северната си и североизточната си континентална част (Централна Хърватия и Славония, както и част от Панонската низина);
• планини, обрасли с гори в Лика и Горски Котар, които са част от Динарските планини;
• каменисто крайбрежие на Адриатическо море (Истрия, Северно Приморие и Далмация);
• множество острови (Жут, Пашман, Корнат).

Климатът във вътрешността на Хърватия е умерено-континентален, в планинската част на Хърватия – предпланински и планински, по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета).

Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата на морската вода през лятото е от 25ºC до 27ºC.

Морска площ: 33 200 км²
Обща земна и морска площ: 89 810 км²

Дължина на брега: 5 835 км
Дължина на брега на континенталната част: 1 777 км
Дължина на брега на островите: 4 058 км

Брой на островите: 1 185 (66 населени)

По-важните градове в Хърватия са: Загреб (столица), Сплит, Дубровник, Риека, Осиек, Задар, Карловац, Книн, Шибеник, Славонски брод и др.

Вижте също: Списък на градовете в Хърватия)

История

Хърватите са славянски народ, който се заселва по днешните хърватски земи през 7 век. След период на управление на хърватските князе и крале, през 1102 година хърватите подписват съглашение с унгарския крал и той поема управлението на Хърватия. В средата на 15 век Унгарското кралство търпи тежки удари от разширяващата се Османска империя, поради което Хърватският събор поканва Хабсбургите да поемат управлението на Хърватия. След редица войни, през 18 век голяма част от хърватските земи са освободени от турска власт, но Хърватия става административно зависима от Унгария. След продължително владение на хърватското адриатическо крайбрежие от Венеция, през 1813 г. то става австрийска провинция.

Карта на Хърватия

В края на 1918 година, след Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Хърватия влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Кралството на СХС г. е преименувано през 1929 в Кралство Югославия. Хърватия става бановина през 1939 г. По време на Втората световна война е основана Независима хърватска държава (1941–1945). След войната Хърватия става част от новата, социалистическа Югославия.

През 1991 г., една година след първите демократични избори, Хърватия обявява своята независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 година. През 1992 г. Хърватия е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации (ООН). През 2008 г. военно-политическият блок НАТО изпраща писмо до Хърватия, в което кани страната да започне официално преговори за присъединяване към организацията. На 1 април 2009 г. държавата е приета за член на НАТО.

Държавно устройство

След приемане на новата конституция, Хърватия е парламентарна демокрация.

Държавен глава на Хърватия е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър председателя, който се назначава от Хърватския събор.

Хърватският събор е еднокамарен законодателен орган с максимум 160 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският събор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември, всяка година.

На чело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместника и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната.

Хърватия има триинстанционна съдебна система: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията.

Жупании

Хърватски жупании

Хърватия е разделена на 20 жупании и един град*:

Жупания	Главен град
1. Загребска	Загреб
2. Крапинско-загорска	Крапина
3. Сисашко-мославска	Сисак
4. Карловацка	Карловац
5. Вараждинска	Вараждин
6. Копривнишко-крижевска	Копривница
7. Биеловарско-билогорска	Биеловар
8. Приморско-горанска	Риека
9. Лишко-сенска	Госпич
10. Вировитишко-подравска	Вировитица
11. Пожежко-славонска	Пожега
12. Бродско-посавска	Славонски брод
13. Задарска	Задар
14. Осиешко-баранска	Осиек
15. Шибенишко-книнска	Шибеник
16. Вуковарско-сремска	Вуковар
17. Сплитско-далматинска	Сплит
18. Истрийска (Истрия)	Пазин
19. Дубровнишко-неретванска	Дубровник
20. Меджимурска	Чаковец
21. Град Загреб*	Загреб

Вижте също: Списък на градовете в Хърватия

Икономика

Икономиката е основана предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи.

Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: голяма безработица (14,4% през 2004) и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Ситуацията е утежнена и от лошата съдебна и административна система.

Население

Основната част от населението на Хърватия представляват хърватите. Най-големите малцинства са: сърбите, бошняците, унгарците. Демографският преход е завършен: естественият прираст се измерва в промили. Очакваната продължителност на живота и грамотността са високи.

Основното вероизповедание е католицизмът, а има и източноправославно и сунитско мюсюлманско малцинство.

Официален език е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата.

Култура

Хърватската култура има тринадесетвековна история. Запазени са множество паметници на културата, художествени произведения и научни трудове. В Хърватия има шест паметника на световното наследство и осем национални парка.

В Хърватия са родени множество световноизвестни творци на изкуството и учени, като напр. скулпторът Иван Мещрович, физиците Руджер Бошкович и Никола Тесла и много други. Хърватия се слави и със своите изобретатели, сред които са: Едуард Славолюб Пенкала (автоматична писалка) и Фауст Вранчич (парашут).

Национални празници (неработни дни)

Дата	Име	Забележка
1 януари	Нова година
6 януари	Свети три краля
ден след Великден	Велики понеделник	променяща се дата
1 май	Празник на труда
60 дена след Великден	Свето тяло	променяща се дата
22 юни	Ден на антифашистката борба
25 юни	Ден на държавността
5 август	Ден на победата и благодарността на отечеството
15 август	Успение Богородично
8 октомври	Ден на независимостта
1 ноември	Вси светии
25 декември	Коледа
26 декември	Свети Стефан

---

Други

• Въоръжени сили на Хърватия

Външни препратки

• WWW.HR Хърватски уеб каталог (на хърватски)