Стефан Стефанов: Разлика между версии
м {{пост списък|Председател на Народното събрание на България|39}} |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му '''Георги Стефанов''' е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — [[Георги Семерджиев]]. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани. |
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му '''Георги Стефанов''' е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — [[Георги Семерджиев]]. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани. |
||
⚫ | [[Картинка:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п|Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.]] |
||
=== Политическа кариера === |
=== Политическа кариера === |
||
* 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. |
* 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
* 1931-1934 г. - [[министър на финансите]] в правителствата на [[Никола Мушанов]]. |
* 1931-1934 г. - [[министър на финансите]] в правителствата на [[Никола Мушанов]]. |
||
* 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония. |
* 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония. |
||
⚫ | [[Картинка:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п|Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.]] |
||
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на [[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния [[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов". |
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на [[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния [[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов". |
Версия от 06:09, 11 август 2011
- Тази статия е за българския предприемач и политик. За футболиста вижте Стефан Божков.
Стефан Стефанов | |
политик, индустриалец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Демократическа партия |
Народен представител в: XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС |
Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов (1931-1934 г.).
Биография
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През 1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През 1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — Георги Семерджиев. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.
Политическа кариера
- 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
- 1915-1933 г. - член на Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
- 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III.
- 1921-1926 г. - емигрант в Италия.
- 1926-1933 г. - член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
- 1926-1939 г. - народен представител.
- 1931-1934 г. - министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов.
- 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония.
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".
Източници
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 173, ISBN 954-528-790-Х
|