Дупнишки говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q5316028. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Дупнишкият говор''' е български диалект, представител на централната група [[югозападни говори]]. |
'''Дупнишкият говор''' е български диалект, представител на централната група [[югозападни говори]]. |
||
Говори се в района на [[Дупница]] - в котловините по течението на река [[Джерман (река)|Джерман]], между [[Конявска планина]], [[Рила]] и [[Верила]]. Сходен е с [[Кюстендилски говор|кюстендилския говор]]. |
|||
== Характерни особености == |
== Характерни особености == |
||
Ред 31: | Ред 33: | ||
[[Категория:Югозападни говори]] |
[[Категория:Югозападни говори]] |
||
[[Категория:Дупница]] |
[[Категория:Култура в Дупница]] |
Версия от 17:46, 11 май 2013
Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори.
Говори се в района на Дупница - в котловините по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.
Характерни особености
- Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj.
- Застъпници на стб. ѫ са:
- предимно гласната a — пат (път), рàка (ръка).
- понякога гласната у — мỳка (мъка), сут (съд)
- Застъпник на стб. ъ е предимно o и в редки случаи а: бòчва (бъчва), зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа).
- Групата ъл/лъ в дупнишкия говор търпи следните промени:
- сонантен изговор: жл̥т (жълт), дл̥̀га (дълга)
- изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там (гълтам)
- изговор на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица),
- изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
- Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт).
- Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва, зèл’е.
- Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време -а: òда (ходя), плèта (плета).
- Частица за бъдеще време че, а в по-източните краища и к’е (сравни с книжовното ще).
- Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
- Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
- Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо).