6 януари

6 януари е 6-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 359 дни до края на годината (360 през високосна).

Събития

• 1066 г. — За крал на Англия е коронован Харолд Годуинсън.
• 1579 г. — Осемдесетгодишна война: В Арас е подписан договор за създаване на Араския съюз на лоялните към испанския крал нидерландски провинции.
• 1720 г. — Публикуван е създаването на Компания на южните морета в Англия, която на практика съществува от 1711 г. и има монопол върху търговията с Южна Америка.
• 1838 г. — Американецът Самюъл Морз става първият човек, създал електрически телеграф.
• 1848 г. — Роден поетът-революционер Христо Ботев.
• 1853 г. — Американският президент Франклин Пиърс и семейството му претърпяват железопътна катастрофа — президентът и съпругата му Джейн преживяват, но загива 7-годишният им син Бен.
• 1853 г. — Основан е окръг Айлънд в щата Вашингтон, САЩ.
• 1900 г. — Лейдисмит (Южна Африка) е атакуван от бурите.
• 1912 г. — Ню Мексико става 47-я щат на САЩ.
• 1919 г. — В Германия започва формирането на Фрайкорпс — доброволни про-десни военни формирования, съществували в началото на 19 век, участвали във войната срещу Наполеон.

Връчване на Ордена на мира на Майка Тереза

• 1929 г. — В Югославия крал Александър I Караджорджевич извършва държавен преврат и поставя начело на изпълнителната власт военните.
• 1929 г. — Католическата монахиня Майка Тереза, основала по-късно ордена Мисионери на милосърдието, пристига в Индия.
• 1930 г. — От Индианаполис до Ню Йорк е осъществено първото пътуване с автомобил с дизелов двигател.
• 1931 г. — Томас Едисън патентова последното си изобретение.
• 1939 г. — Германският химик Ото Хан прави публично достояние откритието си за разпадане на атомното ядро.
• 1940 г. — Втората световна война: Германските окупационни власти извършват масови екзекуции в Познан (Полша).
• 1942 г. — Пан Американ получава редовна линия за извършване на околосветски полети.
• 1950 г. — Великобритания признава Китайската народна република и между двете държави са установени дипломатически отношения.
• 1971 г. — В САЩ е синтезиран хормонът на растежа — соматотропин.
• 1972 г. — САЩ връщат на Унгария взетата по време на Втората световна война Корона на Свети Стефан — една от националните реликви.
• 1981 г. — Състои се премиерата на български игрален документален филм "Аз не живея един живот".
• 1984 г. — Правителството на Тунис въвежда извънредно положение.
• 1992 г. — Президентът на Грузия Звияд Гамсахурдия бяга в Армения.
• 1994 г. — Американската фигуристка Нанси Керигън е намушката в левия крак от съперничката си и съотборничка Тоня Хардинг.
• 2002 г. — Германският ски скачач Свен Ханавалд става първият победител във всички състезания на Турнира на четирите шанци.
• 2005 г. — В Брюксел започва световен конгрес на имамите и равините за мир.

Родени

Гюстав Доре

Христо Ботев

• 1367 г. — Ричард II, крал на Англия († 1400 г.)
• 1412 г. — Жана д'Арк, национална героиня на Франция († 1431 г.)
• 1486 г. — Мартин Агрикола, германски поет († 1556 г.)
• 1665 г. — Карл Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1723 г.)
• 1745 г. — Жак-Етиен Монголфие, извършил с брат си първия полет с балон с горещ въздух († 1799 г.)
• 1799 г. — Джедидая Смит, американски пътешественик († 1831 г.)
• 1822 г. — Хайнрих Шлиман, немски археолог († 1890 г.)
• 1832 г. — Гюстав Доре, френски художник († 1883 г.)
• 1838 г. — Макс Брух, германски композитор († 1920 г.)
• 1839 г. — Георге Анджелеску, румънски политик († 1915 г.)
• 1848 г. — Христо Ботев, български поет и революционер († 1876 г.)
• 1850 г. — Едуард Бернщайн, немски общественик († 1932 г.)
• 1861 г. — Виктор Орта, белгийски архитект († 1947 г.)
• 1865 г. — Алексий Калайджиев, български духовник († ? г.)
• 1865 г. — Никола Жеков, военен деец († 1949 г.)
• 1866 г. — Алексей Апостол, финландски диригент († 1927 г.)
• 1866 г. — Антон Арнаудов, български революционер († 1948 г.)
• 1870 г. — Густав Бауер, германски политик († 1944 г.)
• 1872 г. — Александър Скрябин, руски композитор († 1915 г.)
• 1872 г. — Йордан Иванов, български учен († 1947 г.)
• 1875 г. — Атанас Калфов, български революционер († ? г.)
• 1878 г. — Стефан Добрев, български революционер († ? г.)
• 1878 г. — Карл Сандбърг, американски поет († 1967 г.)
• 1881 г. — Ернст Фесман, германски офицер († 1962 г.)
• 1881 г. — Тодор Оровчанов, български революционер († 1927 г.)
• 1882 г. — Александра Екстер, руска художничка († 1949 г.)
• 1882 г. — Антон Стериов, български революционер († 1924 г.)
• 1883 г. — Халил Джибран, ливански и американски поет († 1931 г.)
• 1884 г. — Исак Бродски, руски живописец († 1939 г.)
• 1884 г. — Кина Герджикова, българска актриса († 1950 г.)
• 1888 г. — Христо Николов Луков, български политик († 1943 г.)
• 1894 г. — Владимир Григоров, български художник († 1985 г.)
• 1894 г. — Освин Гролиг, немски офицер († 1944 г.)
• 1896 г. — Иван Маринов, български военен деец († 1979 г.)
• 1897 г. — Ференц Салаши, унгарски държавник († 1946 г.)
• 1900 г. — Мария Румънска, кралица на Югославия († 1961 г.)
• 1909 г. — Здравко Сугарев, български икономист († 1993 г.)
• 1909 г. — Моше Снех, израелски комунист († 1972 г.)
• 1913 г. — Едвард Герек, полски политик († 2001 г.)
• 1913 г. — Лорета Йънг, американска актриса († 2000 г.)
• 1915 г. — Боню Ангелов, български филолог († 1989 г.)
• 1915 г. — Джон Лили, американски писател († 2001 г.)
• 1921 г. — Христо Евтимов, български футболист († 2005 г.)
• 1927 г. — Ристо Кирязовски, македонски историк († 2002 г.)
• 1928 г. — Евгения Камова, българска писателка
• 1929 г. — Бабрак Кармал, афганистански политик († 1996 г.)
• 1931 г. — Едгар Лорънс Доктороу, американски писател
• 1933 г. — Олег Макаров, съветски космонавт († 2003 г.)
• 1935 г. — Клод Щайнер, австрийски психолог
• 1935 г. — Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, съпруга на Симеон Сакскобургготски
• 1938 г. — Адриано Челентано, италиански певец
• 1944 г. — Ролф Цинкернагел, швейцарски имунолог, Нобелов лауреат през 1996 г.
• 1945 г. — Иван Григоров, български юрист
• 1946 г. — Сид Барет, британски музикант (Pink Floyd) († 2006 г.)
• 1953 г. — Малкълм Йънг, австралийски китарист (AC/DC)
• 1953 г. — Манфред Калц, немски футболист
• 1954 г. — Антъни Мингела, британски режисьор († 2008 г.)
• 1955 г. — Роуън Аткинсън, английски комик
• 1957 г. — Майкъл Фоул, американски астронавт
• 1958 г. — Димитър Петков, български режисьор
• 1958 г. — Людмила Путина, съпруга на Владимир Путин
• 1960 г. — Андреа Томпсън, американска актриса
• 1963 г. — Карен Мовсисян, арменски шахматист
• 1963 г. — Станислав Семерджиев, български сценарист
• 1965 г. — Бьорн Ломборг, датски политолог
• 1966 г. — Атилио Ломбардо, италиански футболист
• 1970 г. — Димитър Екимов, български музикант († 2008 г.)
• 1970 г. — Цанко Цветанов, български футболист
• 1986 г. — Петер Нортхуг, норвежки ски бегач
• 1989 г. — Андрю Керъл, английски футболист

Починали

Грегор Мендел

Теодор Рузвелт

• 1448 г. — Кристоф III, крал на Дания, Норвегия и Швеция (* 1418 г.)
• 1478 г. — Узун Хасан, тюркски владетел (* 1423 г.)
• 1536 г. — Балтазаре Перучи, италиански художник и архитект (* 1481 г.)
• 1607 г. — Гуидобалдо дел Монте, италиански учен (* 1545 г.)
• 1693 г. — Мехмед IV, Султан на Османската империя (* 1642 г.)
• 1831 г. — Родолф Кройцер, френски композитор и диригент (* 1766 г.)
• 1852 г. — Луи Брайл, създател на азбуката за слепи (* 1809 г.)
• 1860 г. — Уилям Лийк, британски топограф и историк (* 1777 г.)
• 1875 г. — Кръстьо Пишурка, български народен будител (* 1823 г.)
• 1878 г. — Станислав Доспевски, български възрожденски художник (* 1823 г.)
• 1884 г. — Грегор Мендел, австрийски монах, биолог и генетик (* 1822 г.)
• 1885 г. — Пьотър Левиз-оф-Менар, руски офицер (* 1829 г.)
• 1899 г. — Стоян Лазов, български революционер (* 1871 г.)
• 1902 г. — Коце Пейков, български революционер (* 1873 г.)
• 1918 г. — Георг Кантор, немски математик (* 1845 г.)
• 1919 г. — Теодор Рузвелт, 26-ти президент на САЩ, Нобелов лауреат през 1906 г. (* 1858 г.)
• 1934 г. — Хърбърт Чапман, английски футболист (* 1878 г.)
• 1942 г. — Александър Беляев, руски писател (* 1884 г.)
• 1942 г. — Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК (* 1876 г.)
• 1944 г. — Весела Василева, българска поетеса (* 1919 г.)
• 1945 г. — Владимир Вернадски, руски учен (* 1863 г.)
• 1946 г. — Божил Райнов, български просветен деец (* 1857 г.)
• 1949 г. — Виктор Флеминг, американски режисьор (* 1883 г.)
• 1949 г. — Стоян Бъчваров, български актьор (* 1878 г.)
• 1964 г. — Вернер Кемпф, германски офицер (* 1886 г.)
• 1981 г. — Арчибалд Кронин, шотландски писател (* 1896 г.)
• 1983 г. — Ерик Витковер, британски психоаналитик (* 1899 г.)
• 1990 г. — Павел Черенков, руски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1958 г. (* 1904 г.)
• 1993 г. — Дизи Гилеспи, американски джаз музикант (* 1917 г.)
• 1993 г. — Рудолф Нуреев, руски балетист (* 1938 г.)
• 1994 г. — Иления Кариси, италианска поетеса (* 1970 г.)
• 1995 г. — Тодор Диев, български футболист (* 1934 г.)
• 1999 г. — Мишел Петручани, френски джаз пианист (* 1962 г.)
• 2000 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист (* 1960 г.)
• 2000 г. — Дон Мартин, американски илюстратор (* 1931 г.)
• 2000 г. — Илия Минев, български антикомунист (* 1917 г.)
• 2004 г. — Пиер Чарлз, министър-председател на Доминика (* 1954 г.)

Празници

• Християнство — Кръщение Господне (Йордановден)
• Ортодоксална православна църква и Арменска църква — Бъдни вечер
• Католическа църква — Празник на Тримата крале Ивановден
• Българска армия — Водоосвещаване на българските бойни знамена и светини
• Ирак — Празник на армията
• Франция — Ден на семейството