Стара Загора (община): Разлика между версии
/* Население |
LordBumbury (беседа | приноси) м LordBumbury премести страница „Община Стара Загора“ като „Стара Загора (община)“: Bot: Moved page |
(Няма разлика)
|
Версия от 22:08, 13 декември 2016
Стара Загора (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Стара Загора |
Площ | 1063.42 km² |
Население | 173 085 души |
Адм. център | Стара Загора |
Брой селища | 52 |
Сайт | www.starazagora.bg |
Управление | |
Кмет | Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011) |
Общ. съвет | 51 съветници
|
Стара Загора (община) в Общомедия |
Община Стара Загора се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в централната част на Област Стара Загора. С площта си от 1063,418 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 20,62% от територията на областта, 7-та по площ и 5-та по население община в България. Границите ѝ са следните:
- на север – Община Казанлък, Община Мъглиж, Община Николаево и Община Гурково;
- на изток – Община Нова Загора, Област Сливен;
- на югоизток – Община Раднево и Община Опан;
- на юг – Община Димитровград, Област Хасково;
- на югозапад – Община Чирпан;
- на запад – Община Братя Даскалови.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина (Старозагорското поле) и Сърнена Средна гора.
Северните и северозападните части на община Стара Загора се заемат от южните полегати склонове на Сърнена Средна гора. На около 6 km северно от село Дълбоки, на границата с община Николаево се намира най-високата ѝ точка – връх Морулей 895,2 m.
Южно от Сърнена Средна гора се простира широкото и равно Старозагорското поле, с надморска височина 150 – 170 m, което обхваща източните, югоизточните и южните части на общината. В него южно от село Козаревец, на границата с община Димитровград се намира най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.
Води
Основна водна артерия на община Стара Загора е рака Сазлийка (145 km, ляв приток на Марица), която протича през нея с горното си течение. Тя води началото си от 651 m н.в. под името Топлиците на 1,5 km югозападно от връх Руя (812 m) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно завива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Старозагорското поле. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Старозагорското поле коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, минава покрай селата Калояновец, Петрово, Памукчии и Бъдеще и североизточно от последното навлиза в община Раднево. На територията на община Стара Загора река Сазлийка получава три по-големи притока:
- – Чаталка (десен), влива се в нея югоизточно от село Елхово;
- – Азмака (ляв, 25 km). Тя води началото си от извор-чешма в югоизточната част на село Кирилово, на 265 m н.в. Тече в посока изток-югоизток в плитка долина с малък надлъжен наклон. Източно от село Загоре навлиза в община Раднево и след около 5 km се влива отляво в река Сазлийка на 138 m н.в., на 700 m северозападно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборният ѝ басейн е 152 km2, което представлява 4,7% от водосборния басейн на Сазлийка.
- – Бедечка (ляв, 34 km). Тя извира под името Чакмадере на 649 m н.в. от Сърнена Средна гора, на 1,5 km северозападно от село Борилово. До шосето Стара Загора — Казанлък тече на изток в сравнително плитка асиметрична долина със стръмни десни склонове. След това завива на юг и в дълбока проломна долина достига до Стара Загора. След града завива на югоизток, навлиза в Старозагорското поле, където коритото ѝ изцяло е коригирано с водозащитни диги. Югоизточно от село Могила навлиза в община Раднево и след около 3 km се влива отляво в река Сазлийка на 135 m н.в., на 700 m северно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборният ѝ басейн е 143 km2, което представлява 4,4% от водосборния басейн на Сазлийка.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 160 108 | 100,00 |
Българи | 133 619 | 83,46 |
Турци | 2 841 | 1,77 |
Цигани | 8 531 | 5,33 |
Други | 624 | 0,39 |
Не се самоопределят | 405 | 0,44 |
Не отговорили | 13 788 | 8,61 |
Движение на населението (1934 – 2011)
Община Стара Загора | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 77480 | 84926 | 97710 | 123936 | 153664 | 176861 | 175451 | 167661 | 160108 | ?? | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
Общината има 52 населени места с общо население от 160 108 жители (към 01.02.2011).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Арнаутито | 293 | 22,129 | Малко Кадиево | 258 | 9,548 | ||
Бенковски | 120 | 14,462 | Дуванджизлии | Михайлово | 331 | 23,680 | Гьок пала |
Богомилово | 1552 | 14,305 | Теке | Могила | 744 | 11,067 | |
Борилово | 236 | 23,497 | Хамзалари | Ново село | 93 | 10,582 | Янаклари |
Борово | 72 | 9,646 | Чираджии | Оряховица | 683 | 44,883 | |
Братя Кунчеви | 794 | 34,074 | Черково | Остра могила | 145 | 28,005 | Ада тепе |
Бъдеще | 406 | 16,440 | Ахиево | Памукчии | 297 | 12,845 | |
Воденичарово | 56 | 7,756 | Дермен махле | Петрово | 347 | 14,502 | Скендерлии, Александрово |
Горно Ботево | 835 | 27,025 | Шамлии, Горно Ботьово | Плоска могила | 278 | 7,703 | Читалии |
Дълбоки | 1532 | 55,219 | Подслон | 151 | 5,072 | Кара бунар, Царьово | |
Еленино | 712 | 9,769 | Карагитлии | Преславен | 637 | 18,241 | Гюрюджии |
Елхово | 140 | 17,539 | Пряпорец | 124 | 18,002 | Бараклари | |
Загоре | 922 | 17,196 | Ахърито, Оборито | Пшеничево | 212 | 11,997 | Голямо Дуванджии, Соколово |
Змейово | 569 | 39,667 | Дервент | Пъстрово | 54 | 44,056 | Алагюн |
Казанка | 132 | 37,807 | Ракитница | 467 | 20,360 | ||
Калитиново | 729 | 7,054 | Джуранлии | Руманя | 67 | 9,792 | Смавлии |
Калояновец | 952 | 25,629 | Джамбазите | Самуилово | 213 | 19,416 | Саръ Смаил |
Кирилово | 658 | 27,018 | Ашик сенеклии, Свети Кирилово, Кирилметодиево | Сладък кладенец | 180 | 26,548 | Шекер бунар |
Козаревец | 132 | 18,964 | Явузларе, Кечилер махле | Стара Загора | 138272 | 85,786 | |
Колена | 277 | 23,630 | Старозагорски бани | 325 | - | в з-щето на с. Сулица | |
Ловец | 168 | 16,034 | Авзжи Дуванджии, Ловеч | Стрелец | 143 | 12,246 | Талашманлии |
Лозен | 150 | 20,362 | Балаклии, Руда | Сулица | 145 | 12,908 | Сонгурларе |
Люляк | 75 | 22,718 | Нова махла | Хан Аспарухово | 1158 | 14,407 | Чавла кьой, Цар Аспарух, Стамово |
Лясково | 159 | 19,580 | Пъндаклии, Лесково | Християново | 383 | 12,286 | Мислимито |
Маджерито | 533 | 12,290 | Хрищени | 1749 | 34,895 | ||
Малка Верея | 448 | 14,781 | Кара Верлер | Яворово | 318 | 31,165 | Чохлаково |
ОБЩО | 160108 | 1063,718 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промени
- Указ № 89/обн. 15.02.1893 г. – обединява селата Суютлии и Араб махле в едно ново населено място – с. Белчево;
- Указ № 91/обн. 18.02.1893 г. – преименува с. Ашик сенеклии на с. Свети Кирилово;
- Указ № 343/обн. 13.04.1894 г. – преименува с. Балаклии на с. Лозен;
- Указ № 308/обн. 14.09.1897 г. – преименува с. Чавла кьой на с. Цар Аспарухово;
- Указ № 294/обн. 12.10.1900 г. – преименува с. Гьок пала на с. Михайлово;
- Указ № 73/обн. 23.01.1901 г. – преименува с. Дервент на с. Змейово;
- Указ № 103/обн. 25.03.1902 г. – преименува с. Кара бунар на с. Царьово;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Скендерлии на с. Александрово;
- – преименува с. Дуванджизлии на с. Бенковски;
- – преименува с. Теке на с. Богомилово;
- – преименува с. Хамзалари на с. Борилово;
- – преименува с. Чираджии на с. Борово;
- – преименува с. Ахиево на с. Бъдеще;
- – преименува с. Дермен махле на с. Воденичарово;
- – преименува с. Шамлии на с. Горно Ботьово;
- – преименува с. Кутлуджа на с. Дъбрави;
- – преименува с. Карагитлии на с. Еленино;
- – преименува с. Айдънлии на с. Зора;
- – преименува с. Джуранлии на с. Калитиново;
- – преименува с. Янузларе (Кечилер махле) на с. Козаревец;
- – преименува с. Муратлии на с. Кольо Ганчово;
- – преименува с. Пъндаклии на с. Лесково;
- – преименува с. Авджи Дуванджии на с. Ловеч;
- – преименува с. Кара Верлер (Кара Ферлер) на с. Малка Верея;
- – преименува с. Янаклари на с. Ново село;
- – преименува с. Ахърито на с. Оборито;
- – преименува с. Ада тепе на с. Остра могила;
- – преименува с. Чаталии на с. Плоска могила;
- – преименува с. Гюрюджии на с. Преславен;
- – преименува с. Бараклари на с. Пряпорец;
- – преименува с. Алагюн на с. Пъстрово;
- – преименува с. Смавлии на с. Руманя;
- – преименува с. Саръ Смаил на с. Самуилово;
- – преименува с. Шекер бунар на с. Сладък кладенец;
- – преименува с. Малко Дуванджии на с. Соколец;
- – преименува с. Голямо Дуванджии на с. Соколово;
- – преименува с. Талашманлии на с. Стрелец;
- – преименува с. Сонгурларе на с. Сулица;
- – преименува с. Мислимито (Мислими) на с. Християново;
- – преименува с. Чохлаково на с. Яворово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Джамбазите на с. Калояновец;
- МЗ № 1639/обн. 23.06.1939 г. – заличава с. Белчеве и възстановява кварталите му Суютлии и Араб махле като отделни населени места – с. Воднянка и с. Чернево;
- МЗ № 2875/обн. 15.11.1940 г. – заличава с. Соколец и го присъединява като квартал на с. Горно Ботьово;
- между 1946 и 1956 г. – осъвременено е името на с. Горно Ботьово на с. Горно Ботево без административен акт;
- – осъвременено е името на с. Дъбрави на с. Дъбрава без административен акт;
- – осъвременено е името на с. Кольо Ганчово на с. Колю Ганчево без административен акт;
- Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Ловеч на с. Ловец;
- Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Лозен на с. Руда;
- Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Голямо Кадиево и го присъединява като квартал на с. Оборито;
- Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Оборито на с. Загоре;
- – преименува с. Соколово на с. Пшеничево;
- Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Свети Кирилово на с. Кирилметодиево;
- Указ № 91/обн. 02.03.1951 г. – обединява селата Воднянка и Чернево в едно ново населено място – с. Ракитница;
- Указ № 163/обн. 12.07.1955 г. – признава н.м. Старозагорски минерални бани за отделно населено място – с. Старозагорски бани;
- Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – обединява селата Подслон, Руманя и Черково в едно ново населено място – с. Братя Кунчеви;
- Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава селата Дъбрава, Зора и Колю Ганчево и ги присъединява като квартали на гр. Стара Загора;
- Указ № 50/обн.09.02.1960 г. – преименува с. Нова махла на с. Люляк;
- Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – отделя кварталите Подслон и Руманя от с. Братя Кунчеви и ги възстановява като отделни населени места – с. Подслон и с. Руманя;
- Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;
- Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Кирилметодиево на с. Кирилово;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дълбоки и община Калояново и присъединява включените в състава им населени места към община Стара Загора;
- Указ № 3/обн. 19.01.1993 г. – преименува с. Стамово на с. Хан Аспарухово;
- Указ № 486/обн. 05.12.1997 г. – възстановява старото име на с. Руда на с. Лозен;
- Указ № 45/обн. 23.03.2001 г. – отделя с. Пъстрово и неговото землище от община Братя Даскалови и го присъединява към община Стара Загора;
- Указ № 1/обн.18.01.2013 г. – отделя с. Яворово и неговото землище от община Чирпан и го присъединява към община Стара Загора[3].
Транспорт
През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 72,0 km.
- През средата на общината, от югозапад на североизток, на протежение от 50,9 km – участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Бургас;
- През средата на общината, от север на юг, на протежение от 21,1 km – два участъка от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова. 16,8 km от границата с община Мъглиж до град Стара Загора и 4,3 km от село Михайлово до границата с община Чирпан. В участъка между Стара Загора и Михайлово двете жп трасета се дублират.
През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 169,2 km:
- два участъка с обща дължина от 17,7 km от автомагистрала Тракия (от km 194,9 до km 210,6 и от km 227,3 до km 229,3);
- участък от 30,8 km от Републикански път I-5 (от km 215,2 до km 246,0);
- началният участък от 10,6 km от Републикански път II-57 (от km 0,0 до km 10,6);
- участък от 44,3 km от Републикански път II-66 (от km 37,1 до km 81,4);
- участък от 10,5 km от Републикански път III-608 (от km 21,3 до km 31,8);
- целият участък от 10,8 km от Републикански път III-5008;
- последният участък от 12,7 km от Републикански път III-5701 (от km 3,3 до km 16,0);
- целият участък от 31,8 km от Републикански път III-6602.
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- ↑ Указ № 1 за утвърждаване на нови граници на община Чирпан, област Стара Загора, и община Стара Загора, област Стара Загора // Указ № 1 от 10.01.2013. ДВ. бр. 5, 18.01.2013. Посетен на 26.01.2013. (на български)
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
|
|