Георги Аспарухов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Народна република България, с малко „р“
advisor и дребни
Ред 38: Ред 38:
През [[1960]] г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на [[28 септември]] срещу „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“ в [[Пловдив]] (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“, където отбива военната си служба и става носител на [[Национална купа на България|Купата на България]] през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на [[28 юни]] [[1971]] г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на [[13 юни]] [[1971]] г. срещу „[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър]]“ във [[Велико Търново]] (1:1).
През [[1960]] г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на [[28 септември]] срещу „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“ в [[Пловдив]] (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“, където отбива военната си служба и става носител на [[Национална купа на България|Купата на България]] през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на [[28 юни]] [[1971]] г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на [[13 юни]] [[1971]] г. срещу „[[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|Етър]]“ във [[Велико Търново]] (1:1).


Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През [[1965]] г. е избран за спортист и [[Футболист № 1 на България]]. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – [[Златна топка|Златната топка]].<br> В историята влизат мачовете за [[Купа на европейските шампиони 1965/66|Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66]], когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „[[Бенфика]]“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда [[Еузебио]]. В първия мач в [[Португалия]] българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавъшния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „[[Милан]]“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана.
Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През [[1965]] г. е избран за спортист и [[Футболист № 1 на България]]. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – [[Златна топка|Златната топка]].<br> В историята влизат мачовете за [[Купа на европейските шампиони 1965/66|Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66]], когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „[[Бенфика]]“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда [[Еузебио]]. Първия мач в [[Португалия]] българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „[[Милан]]“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана.


Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] и 6 за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 6 мача за „Ботев“ в [[Купа на носителите на купи|КНК]]) и 19 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.
Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] и 6 за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 6 мача за „Ботев“ в [[Купа на носителите на купи|КНК]]) и 19 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.


За [[Български национален отбор по футбол|националния отбор на България]] дебютира на 6 май 1962 г. срещу [[Австрия]] във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязал гол на [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] на [[Уембли (стадион)|Уембли]] (1:1) (след [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов – Пижо]] и [[Георги Димитров - Червения]] през [[1956]] г.) <ref>[http://web.archive.org/web/20080304144826/http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133 Медиите тиражират гаф – Миланов, а не Гунди е с първи гол на „Уембли“!]</ref>. Той обаче е единственият българин вкарал гол на „А“ отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион. (Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски). Голът се оценява като шедьовър и остава паметен в историята – Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата.
За [[Български национален отбор по футбол|националния отбор на България]] дебютира на 6 май 1962 г. срещу [[Австрия]] във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] на [[Уембли (стадион)|Уембли]] (1:1). Другите са [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов – Пижо]] и [[Георги Димитров - Червения]] през [[1956]] г.<ref>[http://web.archive.org/web/20080304144826/http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133 Медиите тиражират гаф – Миланов, а не Гунди е с първи гол на „Уембли“!]</ref>. Той обаче е единственият българин вкарал гол на „А“ отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион. Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски. Голът се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата.


Играе на три световни първенства: в [[Чили]] – [[Световно първенство по футбол 1962|1962]] (1 мач), [[Англия]] – [[Световно първенство по футбол 1966|1966]] (3 мача и 1 гол) и [[Мексико]] – [[Световно първенство по футбол 1970|1970]] (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор на България в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (1:6). Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола и класира България за финалите в Англия); 1967 с [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] в Леон (1:1) – СП.
Играе на три световни първенства: в [[Чили]] – [[Световно първенство по футбол 1962|1962]] (1 мач), [[Англия]] – [[Световно първенство по футбол 1966|1966]] (3 мача и 1 гол) и [[Мексико]] – [[Световно първенство по футбол 1970|1970]] (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор на България в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (1:6). Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола и класира България за финалите в Англия); 1967 с [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] в Леон (1:1) – СП.
Ред 48: Ред 48:
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си [[Никола Котков]] на [[30 юни]] [[1971]] г. край прохода [[Витиня]] в [[Стара планина]].
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си [[Никола Котков]] на [[30 юни]] [[1971]] г. край прохода [[Витиня]] в [[Стара планина]].


На погребението на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия - като това на [[Георги Димитров]]. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на двама загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалият именно на него вътрешен министър [[Ангел Солаков]].<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 167 – 168}}</ref>
На погребението на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на [[Георги Димитров]]. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на двама загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалият именно на него вътрешен министър [[Ангел Солаков]].<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 167 – 168}}</ref>


През [[1999]] г. е обявен посмъртно за [[Най-добър футболист на България за 20 век]].
През [[1999]] г. е обявен посмъртно за [[Най-добър футболист на България за 20 век]].


На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно [[орден „Стара планина“]] първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=85286 | заглавие = Указ № 122 за награждаване посмъртно на Георги Аспарухов Рангелов с орден „Стара планина“ първа степен | достъп_дата = 10 януари 2015 | дата = 30 май 2014 | труд = Държавен вестник, dv.parliament.bg | издател = Република България}}</ref>
На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно [[орден „Стара планина“]] първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=85286 | заглавие = Указ № 122 за награждаване посмъртно на Георги Аспарухов Рангелов с орден „Стара планина“ първа степен | достъп_дата = 10 януари 2015 | дата = 30 май 2014 | труд = Държавен вестник, dv.parliament.bg | издател = Република България}}</ref>


== Статистика по сезони ==
== Статистика по сезони ==

Версия от 09:02, 8 януари 2017

Тази статия е за футболиста. За стадиона вижте Георги Аспарухов (стадион).
Георги Аспарухов
Лична информация
ПрякорГунди
Роден
Георги Аспарухов Рангелов
4 май 1943 г.
Починал30 юни 1971 г. (28 г.)
Ръст186 cm
Постцентрален нападател
Юношески отбори
Левски (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1959 – 1961
1961 – 1963
1963 – 1971
Общо:		 Левски (София)
Ботев (Пловдив)
Левски (София)		23
47
176
246		(7)
(25)
(118)
(150)
Национален отбор
1962 – 1970 България50(19)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Георги Аспарухов в Общомедия

Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г.

Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест, а в непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.

Биография

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66, когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „Бенфика“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „Милан“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана.

Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за „Ботев“ в КНК) и 19 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на Англия на Уембли (1:1). Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 г.[1]. Той обаче е единственият българин вкарал гол на „А“ отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион. Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски. Голът се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата.

Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор на България в мача срещу Унгария (1:6). Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола и класира България за финалите в Англия); 1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

На погребението на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на Георги Димитров. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на двама загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалият именно на него вътрешен министър Ангел Солаков.[2]

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.

На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.[3]

Статистика по сезони

Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест.
Сезон Клуб Мачове Голове
1959/60 Левски 2 0
1960/61 Левски 14 3
1961/62 Левски 7 4
1961/62 Ботев (Пд) 8 1
1962/63 Ботев (Пд) 30 20
1963/64 Ботев (Пд) 8 4
1963/64 Левски 22 15
1964/65 Левски 29 27
1965/66 Левски 22 13
1966/67 Левски 11 7
1967/68 Левски 25 14
1968/69 Левски 27 22
1969/70 Левски 24 12
1970/71 Левски 16. 8

Вижте също

Повече информация

  • Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София, 1978
  • Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“, София, 1988
  • Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978

Източници

  1. ↑ Медиите тиражират гаф – Миланов, а не Гунди е с първи гол на „Уембли“!
  2. ↑ Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 167 – 168.
  3. ↑ Указ № 122 за награждаване посмъртно на Георги Аспарухов Рангелов с орден „Стара планина“ първа степен // Държавен вестник, dv.parliament.bg. Република България, 30 май 2014. Посетен на 10 януари 2015.

Външни препратки

Награди
Предходна година
Никола Котков 		Футболист №1 на България
1965 		Следваща година
Александър Шаламанов
Предходна година
Боян Радев 		Спортист №1 на България
1965 		Следваща година
Продан Гарджев
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Аспарухов&oldid=7696650“.