Евла (община Ресен): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
|||
Ред 30: | Ред 30: | ||
В Евла е разположена пещерната манастирска църква „[[Възнесение Господне (Евла)|Свето Възнесение Господне]]“.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 28 февруари 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = visitpelagonia.mk | издател = | език = | цитат = }}</ref> |
В Евла е разположена пещерната манастирска църква „[[Възнесение Господне (Евла)|Свето Възнесение Господне]]“.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 28 февруари 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = visitpelagonia.mk | издател = | език = | цитат = }}</ref> |
||
В 19 век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в |
В 19 век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Ехла'' (Ehla) е посочено като село с 38 домакинства и 105 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.</ref> |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Ехла'' има 380 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.]</ref> |
||
В началото на [[20 век]] българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през |
В началото на [[20 век]] българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Ехла'' има 384 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.</ref> Българската църква „Успение Богородично“ е построена през 1848 година<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.41.</ref>. |
||
В края на 20-те години на [[ХХ век]] в селото работи като учител [[Спас Цветков]], който в началото на учебната 1930-1931 година е преместен от сръбските просветни власти като неблагонадежден.<ref>ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград) е отбелязан като Спасойе Цветкович. Добавена е резолюция, че е преместен.</ref> |
В края на 20-те години на [[ХХ век]] в селото работи като учител [[Спас Цветков]], който в началото на учебната 1930-1931 година е преместен от сръбските просветни власти като неблагонадежден.<ref>ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград) е отбелязан като Спасойе Цветкович. Добавена е резолюция, че е преместен.</ref> |
Версия от 22:06, 17 юли 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Евла.
Евла Евла | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Ресен |
Географска област | Горна Преспа |
Надм. височина | 894 m |
Население | 106 души (2002) |
Пощенски код | 7310 |
Евла или понякога книжовно Ехла (Шаблон:Lang-mk) е село в община Ресен, Република Македония.
География
Селото е разположено в източното подножие на Галичица, 5 км западно от град Ресен, като на изток остава Ресенското поле.
История
В Евла е разположена пещерната манастирска църква „Свето Възнесение Господне“.[1]
В 19 век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ехла (Ehla) е посочено като село с 38 домакинства и 105 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ехла има 380 жители, всички българи християни.[3]
В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ехла има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[4] Българската църква „Успение Богородично“ е построена през 1848 година[5].
В края на 20-те години на ХХ век в селото работи като учител Спас Цветков, който в началото на учебната 1930-1931 година е преместен от сръбските просветни власти като неблагонадежден.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 106 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности
- Родени в Евла
- Спас Цветков (1876 - ?), български революционер
- Христо Лозев, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[8]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Посетен на 28 февруари 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.41.
- ↑ ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград) е отбелязан като Спасойе Цветкович. Добавена е резолюция, че е преместен.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 94.
|