Чака: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Henry lalev (б.), към версия на Iliev
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Без конкретни източници}}
{{Монарх|име=Чака
{{Монарх|име=Чака
| описание=цар на България
| описание=цар на България

Версия от 08:00, 4 октомври 2018

Чака
цар на България
Управление1299
НаследилНогай
НаследникТокту
Лични данни
Роден
1256 ?
Починал
Други титлицар на България?
ОбкръжениеСветослав Тертер
Семейство
ДинастияТоктай
БащаНогай
МайкаАлака
БракЕлена, дъщеря на Георги I Тертер
ПотомциКара-Кишек

Ча̀ка е син на татарския темник Ногай и Алака. Съпруг на Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.

Биография

След 1279 г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер, Елена. След като последният представител на ханския род Токтай въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай, и за кратко е хан, но влиза в конфликт с видни военачалници и в крайна сметка те минават на страната на Токту. Опитът му да се противопостави на новия хан се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при аланите, а сетне и в България заедно с жена си и шурея си Теодор Светослав. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата Търновград.

Цар на България

Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299-1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк Пламен Павлов предлага друга интерпретация на събитията, като смята, че Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер.

Разбрал за местонахождението на Чака, Токтай пратил към България голяма войска и обсадил престолния град Търново. Теодор Светослав бързо скалъпил нов заговор, хвърляйки в тъмница самия Чака, който скоро бил удушен. Главата му била пратена на Токтай. Някои считат, че в знак на благодарност Токтай дал част от територията управлявана от Ногай като феодално владение на Теодор Светослав. Синът на Чака - Кара Кишек, с двама свои родственици Джерик Темир и Юлукотлу, по-късно избягали от Токтай и с 3000 конници постъпили на служба при видинския деспот Шишман.

Семейство

Чака е женен за Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. От нея той има един син: Кара-Кишек.

Литература

  • John V.A. Fine, Jr., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor, 1987.

Външни препратки

Шаблон:История-България-мъниче