Вишни: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС |
м интервал; козметични промени |
||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
В селото има църкви „Свети Атанасий“, „Свети Никола“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 7 август 1999 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски]], „Свети Климент“, „Света Неделя“ и „Света Петка“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 29 юли 2006 година от Тимотей, а самата тя е осветена на 28 юли 2007 година от [[Иларион Брегалнишки]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> |
В селото има църкви „Свети Атанасий“, „Свети Никола“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 7 август 1999 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски]], „Свети Климент“, „Света Неделя“ и „Света Петка“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 29 юли 2006 година от Тимотей, а самата тя е осветена на 28 юли 2007 година от [[Иларион Брегалнишки]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> |
||
==Личности== |
== Личности == |
||
[[ |
[[Файл:Misho Georgiev.JPG|мини|Дядо Мишо Георгиев.]] |
||
;Родени във Вишни |
; Родени във Вишни |
||
* {{флагче|България}} Атанас Георгиев, [[Българско опълчение|български опълченец]], V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 38">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.</ref> |
* {{флагче|България}} Атанас Георгиев, [[Българско опълчение|български опълченец]], V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 38">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.</ref> |
||
* {{флагче|България}} [[Мишо Георгиев]], български хайдутин, по-късно деец на ВМОРО,<ref>Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37.</ref><ref>Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 37.</ref> през 1913 година е в четата на [[Петър Чаулев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.</ref> |
* {{флагче|България}} [[Мишо Георгиев]], български хайдутин, по-късно деец на ВМОРО,<ref>Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37.</ref><ref>Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 37.</ref> през 1913 година е в четата на [[Петър Чаулев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.</ref> |
||
Версия от 03:00, 30 октомври 2018
| Вишни Вишни | |
| — село — | |
 | |
  Вишни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 921 m |
| Население | 14 души (2002) |
| Пощенски код | 6333 |
| Вишни в Общомедия | |
Вишни или Вишне (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в община Струга.
География
Селото е разположено в източните склонове на планината Ябланица. На около 2 километра от селото се намира скалната църква „Свети Спас“.
История
В XIX век Вишни е предимно българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишне (Vichné) е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 450 българи и 14 власи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вишни има 600 жители българи християни и 20 арнаути мохамедани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишни има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война 21 души от Вишни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители македонци.[5]
В селото има църкви „Свети Атанасий“, „Свети Никола“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 7 август 1999 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски, „Свети Климент“, „Света Неделя“ и „Света Петка“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 29 юли 2006 година от Тимотей, а самата тя е осветена на 28 юли 2007 година от Иларион Брегалнишки.[6]
Личности
- Родени във Вишни
Атанас Георгиев, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[7]- Мишо Георгиев, български хайдутин, по-късно деец на ВМОРО,[8][9] през 1913 година е в четата на Петър Чаулев.[10]
- Настас Митрович, майстор строител, построил „Успение Богородично“ в Тузла от 1874 до 1882 година заедно с Христо Ангелкович от Охрид[11]
- Починали във Вишни
- Яким Алулов (? - 1903), български войвода от ВМОРО
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834 - 835.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 37.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.
- ↑ Гласник на Институтот за национална историја, 12, 1968, с. 161.
| |||||||||||
