Чуричени
| Чуричени | |
  Чуричени  Чуричени | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 108 души[1] (15 март 2024 г.) 4,64 души/km² |
| Землище | 23 297 km² |
| Надм. височина | 399 m |
| Пощ. код | 2891 |
| Тел. код | 07427 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 81791 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Чуричени в Общомедия | |
Чурѝчени или Чуричене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Чуричени се намира в планински район. Разположено е в южните склонове на планината Огражден, в подножието на връх Куковски чукар.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година с днешното си име Чуричени. През същата година в него живеят 31 християнски домакинства.[2]
През XIX век е чисто българско село, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чоришене (Tchorichené) е посочено като село с 85 домакинства с 334 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година село Чоричене е населявано от 720 жители, всички българи-християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 944 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 9 ученици.[5]
При избухването на Балканската война през 1912 година десет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 167 |
| Българи | 163 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 4 |
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чуричени
Анго Костадинов (1831 – ?), български хайдутин и революционер, деец на ВМОК- Анго Панов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
- Надка Голчева (р. 1952), българска баскетболистка
- Стоян Германов (р. 1937), български историк, доц. д-р, научен секретар на Македонския научен институт
- Тасе Панов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
- Починали в Чуричени
- Стойко Бакалов (Бакалчето) (1872 – 1928), български революционер, войвода на ВМОК
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Германов, Стоян. „Чуричене и Огражден“, София, 2013, 132 стр.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.570-571.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
| ||||||||
