ФК АПОЕЛ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Апоел (Никозия))
АПОЕЛ
ΑΠΟΕΛ, Αθλητικός Ποδοσφαιρικός Όμιλος Ελλήνων Λευκωσία
Емблема на футболния клуб
Прозвище„Легендите“ (Θρύλος)
Основан8 ноември 1926 г.  (на 97 г.)
ДържаваКипър
Стадион„ГСП“
Капацитет22 859
Собственик „АПОЕЛ Футбол Лимитид“
Президент Продромос Петридис
Старши треньор Софронис Августи
ПървенствоКипърска първа дивизия
2022/23Действащ вицешампион Вицешампион
СпонсорPari-Match
ЕкипировкаMacron
Уебсайтwww.apoelfc.com.cy
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК АПОЕЛ в Общомедия

ФК АПОЕЛ (на гръцки: ΑΠΟΕΛ Ποδόσφαιρο; съкратено от Αθλητικός Ποδοσφαιρικός Όμιλος Ελλήνων Λευκωσίας, Атлитикос Подосфирикос Омилос Елинон Левкосияс, в превод Атлетичен футболен клуб на гърците от Никозия) e професионален футболен клуб от Никозия, Кипър и е един от основателите на Кипърски футболен съюз.[1]

АПОЕЛ е един от най-известните кипърски футболни отбори[2][3] и е най-успешният с общо 27 титли, 21 купи и 13 суперкупи.[4] Това е и първият отбор в Кипър достигнал 20 титли. Най-добрите постижения на АПОЕЛ в европейските клубни турнири е участие на четвъртфинал в Шампионска лига през сезон 2011/12, където отпада от Реал Мадрид. ФК АПОЕЛ е част от мултиспортния клуб АПОЕЛ, който е основан през 1926 г. и има отбори в други спортове като футзал, баскетбол, волейбол, плуване, боулинг, стрелба с лък, тенис на маса и колоездене.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1926 – 1929)[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е създаден като ПОЕЛ (на гръцки език: ΠΟΕΛ; Ποδοσφαιρικός Όμιλος Ελλήνων Λευκωσίας, Подосферикос Омилос Елинон Левкосиас, Футболен клуб на гърците от Никозия) на 8 ноември 1926 г. Основаването се случва, след като група от 40 души с еднакви интереси и възгледи се събират и поставят основите на футболен отбор, който да представя гръцките жители на столицата Никозия и тяхното желание за присъединяването на Кипър към Гърция. Срещата се състои в традиционна сладкарница, собственост на Хараламбос Хаджиану, а първи президент на отбора става Гиоргиос Пулиас.

След пътуване на отбора до Александрия, Египет през 1927 г., общото събрание решава през 1928 г., че футболистите не трябва просто да показват, че са добри, но и че са отлични атлети. Взима се решение да бъде създаден и лекоатлетически отбор към футболния. Това се отразява на името, което става АПОЕЛ (А – Атлитикос). Скоро сле това са създадени и волейболен и отбор по тенис на маса.

Първите титли (1930–те)[редактиране | редактиране на кода]

Кипър няма свое първенство по футбол до 1932 г. Дотогава футболните клубове играят само приятелски срещи. През 1932 г. Пезопорикос (Ларнака) организира първото неофициално първенство за острова, което е спечелено от АПОЕЛ след победа над АЕЛ Лимасол с 4:0. През 1934 г. не е постигнато съгласие между ФК Траст и Анортозис за организация на четвърто неофициално първенство. АПОЕЛ и АЕЛ Лимасол организират среща за учредяване на орган, който да ръководи развитието на футбола в страната. Събитието се случва на 23 септември 1934 г. в клуба на АПОЕЛ, където е постигнато съгласие за учредяването на Кипърска футболна федерация. Две години по-късно АПОЕЛ печели първата си официална титла. Общо пет титли са спечелени в периода 1936 – 1940 г.

Скандал (1948)[редактиране | редактиране на кода]

Политиката обаче, скоро предизвиква скандал в клуба. На 23 май 1948 г. борда на клуба праща телеграма до Гръцката аматьорска атлетическа асоциация (на гръцки: Σ.Ε.Γ.Α.Σ.) с възможност за участие в годишния Общогръцки леко атлетически конкурс, като включва и пожелания, че „бунта“ е завършен. Няколко леви членове на клуба, възприемат телеграмата като политически коментар на гръцката гражданска война и се разграничават от клуба. Няколко дни по-късно, те основават Омония (Никозия), който и до днес е основен конурент на АПОЕЛ, както и има традиционна неприязън между феновете на двата отбора.

1955 – 1959[редактиране | редактиране на кода]

Още конфликти водят до пререкания за надмощие в АПОЕЛ. Атлетите на клуба често участват в национални сблъсъци. По време на 1955 – 1959 г., националните протести срещу британската колониална власт, много от атлетите и членовете на АПОЕЛ са част от ЕОКА (Национална организация на кипърските бойци). Най-ярък пример е Михалакис Караолис, който е заловен от британците и обесен. През този период футболния отбор е близо до изпадане, тъй като много от футболистите са част от националната борба.

КНК (1963 – 1964)[редактиране | редактиране на кода]

АПОЕЛ бързо си възвръща силите и дебютира в европейските клубни турнири, където се изправя срещу норвежкия Йовик-Люн в турнира КЕШ. Отбора побеждава на два пъти с 6:0 и 1:0 и продължава напред, където среща Спортинг (Лисабон). От португалците отбора записва най-голямото си поражение – 1:16 и отпада от надпреварата.[5]

Успешно участие в пан-елинското гръцко първенство (1970–те)[редактиране | редактиране на кода]

Други триумфи следват клуба през 1970–те. През 1973 г. АПОЕЛ печели дубъл в местното първенство под ръководството на Панос Маркович. На следващата година става първият кипърски отбор, спасил се от изпадане от пан-елинското гръцко първенство. Това е и последния сезон, в който кипърския шампион участва в гръцката лига, поради турската окупация на острова през 1974 г.[6]

Оттегляне от КЕШ (1980–те)[редактиране | редактиране на кода]

1980–те са сравнително безрезултатни години за АПОЕЛ. Отбора печели само две титли (1980, 1986), една купа (1984) и две суперкупи (1984, 1986). През 1986 г. жребият за КЕШ утвърждава АПОЕЛ да се изправи срещу турския Бешикташ. Това е първи път, в който кипърски отбор трябва да играе срещу турски в турнирите. Правителството на Република Кипър забранява на отбора да играе срещу турския отбор и АПОЕЛ е наказан за две години от турнирите на УЕФА.[7] Наказанието е променено на една година все пак.

Дубъл (1990–те)[редактиране | редактиране на кода]

1990–те[8] са успешно десетилетие за АПОЕЛ. Спечелени са три титли (1990, 1992, 1996), пет купи (1993, 1995, 1996, 1997, 1999) и четири суперкупи (1992, 1993, 1996, 1999). Най-успешният сезон през десетилетието е 1995/96, когато е постигнат дубъл без нито една загуба в първенството. В същия сезон и баскетболния отбор печели дубъл, правейки честването на 70-годишнина на АПОЕЛ специална.

Формиране на дружество ФК АПОЕЛ[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. е създадено футболно дружество АПОЕЛ.[9] Това оказва значително влияние, защото отделя развитието на футбола от другите спортове в клуба. Това се налага поради финансовите затруднения, които изпитва отбора. Дружеството започва да оперира с капитал £600 000.

10 титли, 4 купи и 6 суперкупи[редактиране | редактиране на кода]

АПОЕЛ е най-успешният кипърски футболен отбор на 2000–те. От 2002 г. насам е спечелил десет титли (2002, 2004, 2007, 2009, 2011, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017), четири купи (2006, 2008, 2014, 2015) и шест суперкупи (2002, 2004, 2008, 2009, 2011, 2013). През сезон 2013/14 отбора постига исторически требъл на местно ниво, а през следващия 2014/15 втория си дубъл.

Европейски амбиции[редактиране | редактиране на кода]

Първият успешен поход в турнирите е през 2002 г., когато тима отпада в трети квалификационен кръг на Шампионска лига, но продължава в турнира за Купата на УЕФА, където се включва във втория кръг. Също така АПОЕЛ влиза три пъти в групите на ШЛ (2009/10, 2011/12 и 2014/15), където достига четвъртфинал през сезон 2011/12. Отборът участва и в групите на Лига Европа 2013/14.

2002/03: Европейска кампания[редактиране | редактиране на кода]

През сезона 2002/03, АПОЕЛ впечатлява като играе десет срещи в турнирите, започвайки в Шампионската лига с финландския Флора Талин (0:0 гост, 1:0 домакин), словенския Марибор (1:2 загуба като гост, 4:2 домакин) и отпада от гръцкия АЕК (2:3 загуба като домакин, 0:1 загуба като гост) в третия квалификационен кръг. АПОЕЛ продължава в турнира за Купата на УЕФА, като отстранява австрийския Грацер (2:0 домакин, 1:1 гост), като във втория кръг е отстранен от Херта Берлин (0:1 загуба като домакин, 0:4 загуба като гост).

2009/10: Групова фаза на ШЛ[редактиране | редактиране на кода]

ст. „ГСП“, АПОЕЛ – Челси

Първият голям успех в турнирите е през сезон 2009/10, когато тима влиза за пръв път в груповата фаза на Шампионската лига. Дотам се стига след като елиминира Стреймур (2:0 победа като гост, 3:0 като домакин), Партизан (2:0 като домакин, 0:1 загуба като гост) и Копенхаген в плейофите (0:1 загуба като гост, 3:1 домакин). При жребия за групите, АПОЕЛ е изтеглен в група D, където са още Атлетико Мадрид, Челси и Порто. АПОЕЛ прави 0:0 срещу Атлетико като гост на стадион Висенте Калдерон, губи у дома с 0:1 от Челси, губи с 1:2 на Естадио до Драгао от Порто. В четвъртия мач отново губи от Порто с 0:1 у дома, в петия с Атлетико завършва 1:1 у дома, както и в последния с Челси на Стамфорд Бридж. Така АПОЕЛ завършва на четвърто място в групата с равен брой точки с бъдещия победител в Лига Европа – Атлетико, заради гол на чужд терен в Никозия.

2011/12: Четвъртфинал в ШЛ[редактиране | редактиране на кода]

Най-големи успехи в турнирите, АПОЕЛ постига през сезон 2011/12. Две години след първото си участие, отбора отново влиза в групите на шампионската лига, елиминирайки по пътя си последователно КФ Скъндербеу Корча|Скъндербеу (2:0 победа като гост, 4:0 домакин), Слован (0:0 домакин, 2:0 победа като гост) и Висла Краков (0:1 загуба като гост, 3:1 домакин) в плейофната фаза. АПОЕЛ е изтеглен в група G, заедно със Зенит Санкт Петербург, Шахтьор Донецк и Порто. В първия мач, АПОЕЛ побеждава като домакин Зенит, като това е първа победа за тима в групите. Следва равенство 1:1 на Донбас Арена срещу Шахтьор и 1:1 на Драгао срещу Порто. У дома, АПОЕЛ надвива Порто с 2:1. Равенството 0:0 на Петровски със Зенит, класира тима за шестнадесетина-финалите.[10] Там ги очаква френския Олимпик Лион. Лион печели с 1:0 на Стад де Жерланд, но като гост на АПОЕЛ губи със същия резултат. Следват дузпи, където кипърския клуб печели с 4:3 и се класира на исторически четвъртфинал. В първия двубой, отбора е домакин на Реал Мадрид, но губи с 0:3 от испанците. На реванша на Сантяго Бернабеу, АПОЕЛ успява да отбележи на два пъти, но крайния резултат е 5:2 за Реал и тима отпада.

2013/14: Групова фаза на Лига Европа[редактиране | редактиране на кода]

АПОЕЛ започва кампанията 2013/14 в третия квалификационен кръг на шампионска лига срещу словенския Марибор. Двата отбора завършват 1:1 на ГСП, а като гост в Словения 0:0. Марибор продължава напред след гол на чужд терен.

След като е отстранен от турнира, АПОЕЛ участва в плейофния кръг на Лига Европа срещу белгийския Зьолте Варегем. Двете срещи завършват 1:1 в Белгия и 1:2 загуба в Кипър. Въпреки това, АПОЕЛ е включен след изхвърлянето на Фенербахче от турнирите заради уредени мачове от сезон 2010/11 в турската суперлига.[11] Включването става на случаен принцип сред всички клубове, които са загубили плейофа.[12] АПОЕЛ е изтеглен в група F, където са още Макаби Тел Авив, Айнтрахт Франкфурт и Бордо. На 19 септември 2013 г. се играе първия мач с Макаби, който приключва с нулево реми. Във втория мач, тима губи у дома с 0:3 от Айнтрахт. На Стад Шабан-Делма, Бордо вкарва за 2:1 в последната минута, но в ответния мач АПОЕЛ побеждава с 2:1. В петия двубой, тима завършва наравно 0:0 с Макаби като домакин и остава на трето място в групата на три точки зад тях. На 12 декември 2013 г. е последният мач от груповата фаза срещу Айнтрахт на Комерцбанк-Арена, който завършва 2:0 за германците. Крайното класиране изглежда така – Айнтрахт е първи с 15 точки, втори е Макаби с 11, на трето място е АПОЕЛ с 5, а на последното Бордо с 3 пункта.

2014/15: Групова фаза на ШЛ[редактиране | редактиране на кода]

Три години след достигането до четвъртфинал, АПОЕЛ се класира за групите на шампионска лига за трети път. Тимът елиминира ХЯК Хелзинки в третия квалификационен кръг след равенство 2:2 във Финландия и победа като домакин с 2:0. В плейофите е преодолян датския Олбор след равен 1:1 навън и победа с 4:0 като домакин. В група F, АПОЕЛ е с Барселона, Пари Сен Жермен и Аякс.[13]

В първия си мач в групата, тима губи от Барселона на Ноу Камп с 0:1, след попадение на Жерар Пике.[14] Във втория мач, Густаво Мандука носи точка за отбора при 1:1 с Аякс у дома.[15] В третия мач отбора губи от Пари Сен Жермен, като единствения гол вкарва Единсон Кавани, три минути преди края.[16] В ответния двубой, АПОЕЛ губи отново със същия резултат на Парк де Пренс, като отново Кавани прави разликата.[17] В петия двубой отбора губи от Барселона с 0:4. Лео Меси отбелязва на три пъти и става голмайстор на турнира със 74 гола.[18] В последния мач АПОЕЛ губи отново с 0:4 този път от Аякс на Амстердам Арена и напуска турнира с една спечелена точка.[19]

2015/16: Групова фаза на Лига Европа[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2015/16, тима стига до плейофите на шампионската лига като отстранява Вардар и Митюлан, но отпада от Астана на Станимир Стоилов. В Лига Европа е част от група K, заедно с Шалке 04, Астерас и Спарта (Прага). АПОЕЛ завършва на последното място в групата с 3 спечелени точки.

2016/17: Групова фаза на Лига Европа[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2016/17, АПОЕЛ отпада в плейофите на шампионската лига от датския Копенхаген като преди това отстранява Дъ Ню Сейнтс и Розенборг. Жребият отрежда отбора да бъде в група B на Лига Европа, където още са Олимпиакос, Йънг Бойс и Астана.

Футболна академия[редактиране | редактиране на кода]

Академията на клуба се развива отделно от първия отбор. Тя отговаря за отборите до 21 г. по футбол, баскетбол и волейбол. Също така си има свой борд на директорите и бюджет. През годините от нея са излезли много популярни местни футболисти с принос към АПОЕЛ. Някои от тях са Маринос Сациас, Константинос Хараламбидис, Нектариос Александру, Михалис Морфис, Мариос Антониадес. Те са били част и от националния отбор на страната, като Хараламбидис и Александру са играли и в гръцката суперлига.

Младежка лига на УЕФА[редактиране | редактиране на кода]

АПОЕЛ U19 участва за пръв път в групите на младежката лига на УЕФА през сезон 2014/15 в група F, с отборите на Барселона, Пари Сен Жермен и Аякс..[20] АПОЕЛ печели само една точка при 0:0 с Аякс у дома.[21] Останалите пет мача са загубени. Две загуби от Барселона (2:3 у дома, 0:3 гост), две от ПСЖ (0:3 домакин, 0:6 гост), и загуба от Аякс като гост с 1:4, завършвайки на четвърто място.

Цветове и лого[редактиране | редактиране на кода]

Цветовете на АПОЕЛ са син и жълт. Синьото символизира Гърция, а жълтото Византия.[22][23] Логото е синьо-жълт щит с името на клуба, изписано в синьо на диагонал. След като клуба печели 20-а титла през сезона 2008/09, две звезди са добавени от горе, които символизират 20-те шампионски титли (по една звезда на десет). Освен това логото е същото от създаването на отбора.

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: ГСП (стадион)
 Основна статия: Макарио (стадион)

От 23 октомври 1999 г. АПОЕЛ домакинства на стадион ГСП, който е с капацитет 22 859 места. Това е най-големият стадион в страната. На него домакинските си срещи играят още Омония и Олимпиакос Никозия.[24]

Преди да се премести на този стадион, отбора играе на стадион Макарио (1978 – 1999), както и на стария ГСП (до 1978).

Привърженици[редактиране | редактиране на кода]

АПОЕЛ е най-популярният отбор в Кипър. Феновете на тима са с десни политически възгледи, но не са обвързани с никоя политическа партия.

Феновете празнуват на терена влизането в групите на ШЛ, след елиминация на Висла Краков, 2011 г.

Основната фенска фракция е ПАН.СИ.ФИ (на гръцки: ΠΑΝ.ΣΥ.ΦΙ), която е създадена през 1979 г. и има представители във всички големи градове на страната, както и в други страни.[25] ПАН.СИ.ФИ (и повечето ултраси) носят оранжеви якета и тениски. За пръв път това се появява на двубоя срещу АЕЛ Лимасол в първия кръг на сезона 1992/93. Номер 79 (годината на създаване на фракцията) е изваден от употреба в чест на ПАН.СИ.ФИ.[26]

През сезон 2010/11 са продадени рекорден брой билети – 141 268 за домакинските срещи на отбора (15 домакинства).[27] Средната посещаемост е рекордна 9582 през сезон 2012/13.[28] Повече от 8000 сезонни карти са продадени за сезон 2014/15.[29]

АПОЕЛ държи и рекорда за най-посетен домакински мач, той е срещу Омония Никозия от сезон 2002/03. 23 043 зрители наблюдават нулевото равенство на 7 декември 2002 г.[30] Друг домакински рекорд е от 7 март 2012 г., когато четвъртфинал от шампионска лига срещу Олимпик Лион наблюдават 22 701 зрители.[31] Той завършва с победа за АПОЕЛ 1:0 в продълженията и 4:3 при изпълненията на дузпи.

На 8 декември 2009 г., повече от 6000 фена[32] пътуват до Стамфорд Бридж в Лондон, където АПОЕЛ и Челси правят 2:2. През сезон 2009/10 са продадени общо 244 977 билета за всички състезания – шампионат, купа и Шампионска лига.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Последна актуализация: 22 август 2016
[33]

Вратари
78 Урко Пардо
99 Бой Ватерман
Защитници
03 Роберто Лаго
05 Карлао
21 Живко Миланов
23 Иняки Астис
25 Рафаел Анастасиу
28 Марио Сержио
30 Йоргос Меркис
44 Николас Йоану
Халфове
04 Костакис Артиматас
07 Георгиос Ефрем
08 Андреа Орланди
11 Нектариос Александру
14 Чазим Ляч
16 Винисиус
17 Семир Щилич
26 Нуно Мораиш
31 Василиос Папафотис
70 Янис Яниотас
77 Вандер Виейра
88 Ренан Бресан
Нападатели
09 Игор де Камарго
19 Михалис Хараламбос
20 Пиерос Сотириу
27 Матеуш Пьонтковски
46 Ефстатиос Алонефтис

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Последна актуализация: 29 януари 2016

Европейски турнири[редактиране | редактиране на кода]

Последна актуализация: 8 декември 2017[37]

Състезание Играни Победи Равенства Загуби ВГ ДГ
Шампионска лига 86 25 24 37 90 115
Купа на УЕФА / Лига Европа 80 30 17 33 103 110
Купа на носителите на купи 30 6 6 18 27 78
ОБЩО 196 61 47 88 220 303

#Q = #Квалфикации, #PO = #Плейофи, #G = #Групова фаза, #R = #Кръг, 1/8 = четвъртфинали

Сезон Състезание Кръг Страна Отбор Домакин Гост Общ резултат
1963/64 КНК Q Йовик-Люн 6:0 1:0 7:0
1R Спортинг Лисабон 0:2 1:16 1:18
1965/66 КЕШ Q Вердер Бремен 0:5 0:5 0:10
1968/69 КНК 1R Дънфърмлин Атлетик 0:2 1:10 1:12
1969/70 КНК 1R Лирсе 0:1 1:10 1:11
1973/74 КЕШ 1R Зоря Луганск 0:1 0:2 0:3
1976/77 КНК 1R Ираклис 2:0 0:0 2:0
2R Наполи 1:1 0:2 1:3
1977/78 Купа на УЕФА 1R Торино 1:1 0:3 1:4
1978/79 КНК 1R Шамрок Роувърс 0:2 0:1 0:3
1979/80 КНК Q Болдклубен 1903 0:1 0:6 0:7
1980/81 КЕШ 1R Динамо Берлин 2:1 0:3 2:4
1981/82 Купа на УЕФА 1R Арджеш Питещ 1:1 0:4 1:5
1984/85 КНК 1R Сервет 0:3 1:3 1:6
1985/86 Купа на УЕФА 1R Локомотив София 2:2 2:41 4:6
1986/87 КЕШ 1R ХЯК Хелзинки 1:0 2:3 3:32
2R Бешикташ Оттегля се (Политически причини)
1988/89 Купа на УЕФА 1R Вележ Мостар 2:5 0:1 2:6
1990/91 КЕШ 1R Байерн Мюнхен 2:3 0:4 2:7
1992/93 Шампионска лига 1R АЕК Атина 2:2 1:1 3:32
1993/94 КНК Q Бангор 2:1 1:1 3:2
1R Пари Сен Жермен 0:1 0:2 0:3
1995/96 КНК Q Нефтчи Баку 3:0 0:0 3:0
1R Депортиво Ла Коруня 0:0 0:8 0:8
1996/97 Купа на УЕФА 1Q Б71 Сандур 4:2 5:1 9:3
2Q Ираклис 2:1 1:0 3:1
1R Еспаньол 2:2 0:1 2:3
1997/98 КНК Q Хавнар Бьолтфелаг 6:0 1:1 7:1
1R Щурм Грац 0:1 0:3 0:4
1999/2000 Купа на УЕФА Q Левски София 0:0 0:2 0:2
2000/01 Купа на УЕФА Q Томори Берат 2:0 3:2 5:2
1R Клуб Брюж 0:1 0:2 0:3
2002/03 Шампионска лига 1Q Флора Талин 1:0 0:0 1:0
2Q Марибор 4:2 1:2 5:4
3Q АЕК Атина 2:3 0:1 2:4
2002/03 Купа на УЕФА 1R ГАК 2:0 1:1 3:1
2R Херта Берлин 0:1 0:4 0:5
2003/04 Купа на УЕФА Q Дери Сити 2:1 3:0 5:1
1R Майорка 1:2 2:4 3:6
2004/05 Шампионска лига 2Q Спарта Прага 2:2 1:2 3:4
2005/06 Купа на УЕФА 1Q Биркиркара 4:0 2:0 6:0
2Q Макаби Тел Авив 1:0 2:21 3:2
1R Херта Берлин 0:1 1:3 1:4
2006/07 Купа на УЕФА 1Q Мурата 3:1 4:0 7:1
2Q Трабзонспор 1:1 0:1 1:2
2007/08 Шампионска лига 1Q БАТЕ Борисов 2:0 0:31 2:3
2008/09 Купа на УЕФА 1Q Пелистер 1:0 0:0 1:0
2Q Цървена звезда 2:2 3:31 5:52
1R Шалке 04 1:4 1:1 2:5
2009/10 Шампионска лига 2Q Стреймур 3:0 2:0 5:0
3Q Партизан Белград 2:0 0:1 2:1
PO Копенхаген 3:1 0:1 3:2
D Атлетико Мадрид 1:1 0:0 N/A
4-ти
D Челси 0:1 2:2 N/A
D Порто 0:1 1:2 N/A
2010/11 Лига Европа 1Q Таурас 3:1 3:0 6:1
2Q Яблонец 1:0 3:1 4:1
PO Хетафе 1:11 0:1 1:2
2011/12 Шампионска лига 2Q Скъндербеу Корча 4:0 2:0 6:0
3Q Слован Братислава 0:0 2:0 2:0
PO Висла Краков 3:1 0:1 3:2
G Зенит Санкт Петербург 2:1 0:0 N/A
1-ви
G Шахтьор Донецк 0:2 1:1 N/A
G Порто 2:1 1:1 N/A
R16 Олимпик Лион 1:0 0:1 1:1 (4:3 д.)
QF Реал Мадрид 0:3 2:5 2:8
2012/13 Лига Европа 1Q Сеница 2:0 1:0 3:0
2Q Олесунс 2:1 1:0 3:1
PO Нефтчи Баку 1:3 1:1 2:4
2013/14 Шампионска лига 3Q Марибор 1:11 0:0 1:1
2013/14 Лига Европа PO Зьолте Варегем 1:2 1:1 2:3 3
F3 Макаби Тел Авив 0:0 0:0 N/A
3-ти
F3 Айнтрахт 0:3 0:2 N/A
F3 Бордо 2:1 1:2 N/A
2014/15 Шампионска лига 3Q ХЯК Хелзинки 2:0 2:2 4:2
PO Олбор 4:0 1:1 5:1
F Барселона 0:4 0:1 N/A
4-ти
F Пари Сен Жермен 0:1 0:1 N/A
F Аякс 1:1 0:4 N/A
2015/16 Шампионска лига 2Q Вардар Скопие 0:0 1:1 1:1
3Q Митюлан 0:1 2:1 2:2
PO Астана 1:1 0:1 1:2
2015/16 Лига Европа K Шалке 04 0:3 0:1 N/A
4-ти
K Спарта Прага 1:3 0:2 N/A
K Астерас 2:1 0:2 N/A
2016/17 Шампионска лига 2Q Дъ Ню Сейнтс 3:0 0:0 3:0
3Q Розенборг 3:0 1:2 4:2
PO Копенхаген 1:1 0:1 1:2
2016/17 Лига Европа B Астана 2:1 1:2 N/A
1-ви
Олимпиакос 2:0 1:0
Йънг Бойс 1:0 1:3
R32 Атлетик Билбао 2:0 2:3 4:3
R16 Андерлехт 0:1 0:1 0:2
2017/18 Шампионска лига 2Q Ф91 Дюделанж 1:0 1:0 2:0
3Q Виторул (Констанца) 4:0 0:1 4:1
PO Славия (Прага) 2:0 0:0 2:0
H Реал Мадрид 0:6 0:3 N/A
4-ти
H Борусия Дортмунд 1:1 1:1 N/A
H Тотнъм 0:3 0:3 N/A

1 След продължения
2 Повече голове на чужд терен
3 АПОЕЛ е включен след изхвърлянето на Фенербахче от турнирите заради уредени мачове

УЕФА и IFFHS позиция[редактиране | редактиране на кода]

УЕФА[редактиране | редактиране на кода]

Място Страна Отбор Точки
58 Монако 36.549
59 Трабзонспор 36.420
60 Генк 36.000
61 АПОЕЛ 35.935
62 Бешикташ 34.920
63 Леванте 34.142
64 БАТЕ Борисов 34.000

Последна актуализация: 21 август 2016

IFFHS Световна класация[редактиране | редактиране на кода]

Място Страна Отбор Точки
61 Спарта (Прага) 153,00
62 Атлетико Насионал 152,50
63 БАТЕ Борисов 152,00
64 АПОЕЛ 149,50
65 Слован Либерец 149,00
66 Астана 146,00
Клуб Америка 146,00

Последна актуализация: 13 януари 2015

Спонсори[редактиране | редактиране на кода]

  • Официален спносор на фланелките – Pari-Match
  • Официален спносор на гърба на фланелките – 3CX
  • Официален проиводител на спортни облекла – Nike
  • Официален спонсор на комуникациите – Cytavision

Други спонсори[редактиране | редактиране на кода]

Български треньори[редактиране | редактиране на кода]

Известни бивши играчи[редактиране | редактиране на кода]

Кипър
Албания
Аржентина
Армения
Австралия
Австрия
Бразилия
Колумбия
Коста Рика
Хърватия
Чехия
Франция
Англия
Гърция
Унгария
Македония
Мароко
Португалия
Холандия
Нигерия
Северна Ирландия
Полша
Румъния
Сърбия
Словакия
Словения
Того
Тунис

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

Последна актуализация: 21 август 2016
[38]

Президенти[редактиране | редактиране на кода]

  • Президенти[39]:
  • 1926 – 1958 – Йоргос Пулиас
  • 1958 – 1967 – Ефтиволос Антулис
  • 1967 – 1968 – Михалакис Триантафилидис
  • 1968 – 1969 – Такис Скарпарис
  • 1969 – 1971 – Константинос Лукос
  • 1971 – 1974 – Михалакис Зиванарис
  • 1974 – 1975 – Кикис Лазаридис
  • 1975 – 1983 – Яковос Филипу
  • 1983 – 1988 – Михалакис Зиванарис
  • 1988 – 1991 – Андреас Папаелинас
  • 1991 – 1992 – Кикос Фотиадес
  • 1992 – 1994 – Майк Йоанидис
  • 1994 – 1996 – Христос Триантафилидис
  • 1996 – 1999 – Ураниос Йоанидис
  • 1999 – 2000 – Динос Палмас
  • 2002 – 2004 – Динос Фисенцидис
  • 2004 – 2007 – Янос Йоану
  • 2007 – 2008 – Костас Шизас
  • 2008 – 2009 – Христодулос Елинас
  • 2009 – 2011 – Продромос Петридис
  • 2011 – 2012 – Арис Василопулос
  • 2012 – 2014 – Христофорос Потамитис
  • 2014–сега – Мариос Хараламбос
  • Председатели[40]:
  • 1997 – 1998 – Майк Йоанидис
  • 1998 – 2000 – Христос Триантафилидис
  • 2000 – 2001 – Харис Папанастасиу
  • 2001 – 2006 – Продромос Петридис
  • 2006 – 2008 – Кирякос Зиванарис
  • 2008 – 2013 – Фивос Еротокриту
  • 2013–сега – Продромос Петридис

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Ιστορική Αναδρομή // APOEL FC. Посетен на 30 май 2008. (на гръцки)
  2. ↑ Πρώτος σε φιλάθλους ο ΑΠΟΕΛ // balla.com.cy. Архивиран от оригинала на 2014-05-25. Посетен на 19 април 2012. (на гръцки)
  3. ↑ Είμαστε οι περισσότεροι! // apoel.net. Архивиран от оригинала на 2012-04-21. Посетен на 19 април 2012. (на гръцки)
  4. ↑ Trophies // APOEL FC. Посетен на 26 март 2014.
  5. ↑ Περίοδος 1960 – 1970 // APOEL FC. Посетен на 25 март 2014. (на гръцки)
  6. ↑ Ο θρύλος της Ά Εθνικής // APOEL FC. Посетен на 25 март 2014. (на гръцки)
  7. ↑ Περίοδος 1980 – 1990 // APOEL FC. Посетен на 30 май 2008. (на гръцки)
  8. ↑ Περίοδος 1990 – σήμερα // APOEL FC. Посетен на 30 май 2008. (на гръцки)
  9. ↑ APOEL FC LTD – HISTORY // APOEL FC. Посетен на 3 декември 2011.
  10. ↑ APOEL boss Ivan Jovanovic ecstatic after qualifying // ESPN soccernet, 24 ноември 2011. Архивиран от оригинала на 2012-07-23. Посетен на 24 април 2012.
  11. ↑ Draw to decide Fenerbahçe replacements // UEFA. Посетен на 29 август 2013.
  12. ↑ APOEL reinstated in UEFA Europa League // UEFA.com, 30 август 2013.
  13. ↑ Holders Real Madrid draw Liverpool in group stage // UEFA, 28 август 2014. Посетен на 28 август 2014.
  14. ↑ Piqué the head boy as Barça edge past APOEL // UEFA, 17 септември 2014. Посетен на 17 септември 2014.
  15. ↑ Ajax pegged back by APOEL // UEFA, 30 септември 2014. Посетен на 30 септември 2014.
  16. ↑ Cavani ensures Paris patience pays off at APOEL // UEFA, 21 октомври 2014. Посетен на 21 октомври 2014.
  17. ↑ Quick-fire Cavani sends Paris through, APOEL out // UEFA, 5 ноември 2014. Посетен на 5 ноември 2014.
  18. ↑ Record-breaker Messi leads Barça stroll at APOEL // UEFA, 25 ноември 2014. Посетен на 25 ноември 2014.
  19. ↑ Ajax thrash APOEL to finish third in Group F // UEFA, 10 декември 2014. Посетен на 10 декември 2014.
  20. ↑ Contenders learn group stage opponents // UEFA, 28 август 2014. Посетен на 28 август 2014.
  21. ↑ APOEL 0 – 0 Ajax // UEFA, 30 септември 2014. Посетен на 30 септември 2014.
  22. ↑ ΑΠΟΕΛ: Η κυπριακή Δεξιά, Οι „αποτυχημένοι“ με αίμα στα πορτοκαλί μπουφάν // epikaira.gr, 26 ноември 2011. Архивиран от оригинала на 2015-07-02. Посетен на 25 март 2014. (на гръцки)
  23. ↑ Πανίκος Χατζηλιασής: „Τους διαψεύσαμε όλους...“ // libero.fm, 24 ноември 2011. Архивиран от оригинала на 2014-03-26. Посетен на 25 март 2014. (на гръцки)
  24. ↑ GSP stadium // APOEL FC. Посетен на 25 март 2014.
  25. ↑ ΠΑΝ.ΣΥ.ΦΙ // APOEL FC. Посетен на 23 май 2008. (на гръцки)
  26. ↑ To „79“ ανήκει στους πορτοκαλί! // sentragoal.philenews.com, 12 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 2014-08-08. Посетен на 2 август 2014. (на гръцки)
  27. ↑ Πέρσι, φέτος και διαφορές // Cyprus Football Association. Посетен на 17 юни 2011. (на гръцки)
  28. ↑ Το ΑΠΟΕΛ διέθεσε τα περισσότερα εισιτήρια // APOEL FC, 13 юни 2013. Посетен на 14 юни 2013. (на гръцки)
  29. ↑ Η ξεχωριστή επίδοση του κόσμου // APOEL FC, 9 септември 2014. Посетен на 9 септември 2014. (на гръцки)
  30. ↑ COMMERCIAL AND NON-COMMERCIAL AT GSP STADIUM // gsp.org.cy. Архивиран от оригинала на 2012-04-26. Посетен на 10 ноември 2011.
  31. ↑ 22701 εισιτήρια... // kerkida.net, 7 март 2012. Архивиран от оригинала на 2012-09-11. Посетен на 9 март 2012. (на гръцки)
  32. ↑ ΑΠΟΕΛ: Πέραν από 6000 χιλιάδες! // Sigmalive, 8 декември 2009. Посетен на 10 ноември 2011. (на гръцки)
  33. ↑ Squad 2015 – 16 // APOEL FC, 31 август 2015. Посетен на 31 август 2015.
  34. ↑ UEFA Cup Winners' Cup – Season 1963 – 1964 – Preliminary round // UEFA, 16 януари 2000. Архивиран от оригинала на 2012-07-09. Посетен на 23 май 2012.
  35. ↑ UEFA Cup Winners' Cup – Season 1997 – 1998 – Qualifying round // UEFA, 16 януари 2009. Архивиран от оригинала на 2012-07-07. Посетен на 23 май 2012.
  36. ↑ UEFA Cup Winners' Cup – Season 1963 – 1964 – First Round // UEFA, 16 януари 2009. Архивиран от оригинала на 2012-07-10. Посетен на 23 май 2012.
  37. ↑ APOEL FC – History // UEFA, 15 юли 2015. Посетен на 15 юли 2015.
  38. ↑ Προηγούμενοι προπονητές // apoel.net, 10 януари 2015. Архивиран от оригинала на 2015-05-27. Посетен на 10 януари 2015. (на гръцки)
  39. ↑ ΟΙ ΠΡΟΕΔΡΟΙ ΤΟΥ ΣΩΜΑΤΕΙΟΥ // APOEL. Архивиран от оригинала на 2016-05-06. Посетен на 25 юни 2015. (на гръцки)
  40. ↑ Presidents // APOEL FC. Посетен на 25 юни 2015.


ФК АПОЕЛ - настоящ състав

3 Лаго • 4 Артиматас • 5 Карлао • 7 Ефрем • 8 Орланди • 9 Де Камарго • 11 Александру (к) • 14 Ляч • 15 Антониадес • 16 Винисиус • 17 Щилич • 19 Хараламбус • 20 Сотириу • 21 Миланов • 23 Астис • 25 Анастасиу • 26 Мораиш • 27 Пьонтковски • 28 Сержио • 30 Меркис • 31 Папафотис • 33 Аретас • 34 Нафиу • 44 Йоану • 45 Христодуло • 46 Алонефтис • 70 Яниотас • 77 Вандер • 78 Пардо • 88 Бресан • 98 Параскевас • 99 Ватерман • Треньор: Томас Кристиансен

Кипър Кипър

АЕЗ Закакиу (Лимасол) • АЕК (Ларнака) • АЕЛ (Лимасол) • ФК Анортосис Фамагуста (Ларнака) • АПОЕЛ (Никозия) • Аполон (Лимасол) • Арис (Лимасол) • Докса (Катокопия) • Етникос (Ахна) • Кармиотица (Пано Полемидия) • Неа Саламис (Ларнака) • Омония (Никозия) • Отелос (Атинеу) • Пафос •

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ФК_АПОЕЛ&oldid=11994657“.