Гръцка война за независимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гръцка революция)
Jump to navigation Jump to search
Гръцка война за независимост
Митрополитът на Стара Патра Герман благославя знамето на въстаниците в манастира Агия Лавра, худ. Теодорос Вризакис
Митрополитът на Стара Патра Герман благославя знамето на въстаниците в манастира Агия Лавра,
худ. Теодорос Вризакис
Участници
Greek Revolution flag.svg
Първа гръцка република
Flag of Russia.svg
Руска империя
Flag of the United Kingdom.svg
Великобритания
Royal Standard of the King of France.svg
Кралство Франция
Ottoman flag.svg
Османска империя
Flag of Egypt (1844-1867).svg
Отомански Египет
Flag of Tunis Bey-fr.svg
Бейлик Тунис
Fictitious Ottoman flag 2.svg
Отомански Алжир
Място Балкански полуостров,
Беломорие
Датировка 6 март 182121 юли 1832
Жертви 170,000[1]
Резултат Константинополски договор (1832),
Установяване на Кралство Гърция
Гръцка война за независимост в Общомедия
The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Праистория
(до IV/III хил. пр. Хр.)
Бронзова епоха
(IV/III - ΙΙ хил. пр. Хр.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладски период
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — I в. пр. Хр.)
Ранножелязна епоха (XI—IX в. пр. Хр.)
Архаична епоха (VIII—VI в. пр. Хр)
Класическа епоха (V—IV в. пр. Хр.)
Елинистическа епоха (323 — 146 г. пр. Хр.)
Гърция в Римската империя
Римска Гърция (146 г. пр. Хр. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
Война за независимост (1821—1832)
Първа гръцка република (1822—1829)
Монархия (1832—1924)
Втора гръцка република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Гръцка военна хунта (1967—1974)
Трета гръцка република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Гръцката война за независимост (на гръцки: Ελληνική Επανάσταση του 1821), наричана също Гръцка революция, е въоръжената борба на гръцкия народ за независимост от Османската империя, която започва през 1821 г. и приключва през 1832 г. с Константинополския мирен договор, по силата на който се одобрява създаването на независимо Кралство Гърция. Гърците са първият народ, за когото се е приемало по време на войната, че е завладян от Османската империя, и същевременно е първият придобил своя независимост. Спорно е дали тази независимост е изначално придобита или възстановена като правоприемство от времето на Византия според Мегали идеята. Гръцката война за независимост е най-значимото събитие в историята на съвременна Гърция. [2][3]

Още Екатерина Велика след Кючуккайнарджийския договор прокарва първия гръцки проект, но избухналата междувременно Френска революция и последвалите я Наполеонови войни замразяват идеята. Последвалият Виенския, Веронски конгрес въвежда в международните отношения и термина източен въпрос, което ще рече съществуващите още от началото на 18 век проблеми с османското наследство на „болния човек“ да се поставят за разрешаване. Като цяло Свещеният съюз подкрепя англо-френската инициатива и заради властващия османски султан Махмуд II, за когото се твърди, че е син на Накшидил валиде султан, втора братовчедка на Жозефин дьо Боарне – първата императрица на Франция и съпруга на Наполеон Бонапарт.

Създаването на организацията започва още през 1814 г. в Одеса, където е учредена Филики етерия от няколко патриоти руски поданици от гръцки произход. През 1818 г. седалището на организацията се мести в Цариград. С подкрепата на богатата гръцка диаспора във Великобритания и САЩ, и с помощта на симпатизанти в Западна Европа и с тайната помощ от Русия, заговорниците заплануват бунт срещу султана.

„Двама войни“ (1855), Теодорос Вризакис

Въстанието срещу османската власт е вдигнато от група заговорници, водена от Александър Ипсиланти – предимно руски офицери от гръцки произход, т.е. дейци с военна подготовка и опит. Ипсиланти начело на въоръжена група пресича на 6 март 1821 г. руската граница на река Прут и навлиза на територията на днешна Молдова. На 1 май 1821 г. е разбит от османската армия при Галац.

Междувременно на 25 март избухва въстание в южната част на Пелопонес, което в рамките на 3 месеца обхваща целия полуостров, част от Същинска Гърция, Крит, Кипър и някои Егейски острови. Въстаниците завземат голяма площ. На 22 януари 1822 г. е свикано първото Народно събрание в Пиада (близо до Епидавър). Гръцките андарти обявяват независимостта на Гърция от Османската империя, приемайки демократична конституция. Военните действия срещу османските сили продължават сравнително успешно. В отговор на съзаклятието, в Константинопол е публично обесен за назидание цариградският патриарх Григорий V. Това е възприето изключително неодобрително в Западна Европа, като британското и френското правителство започват да подозират, че въстанието е претекст, от който да се възползва Руската империя с цел да овладее някогашния Константинопол. В резултат от западноевропейската политика настъпва разрив сред бунтовниците, който води до междуособна борба. Избухва гражданска война в края на 1823 – май 1824 и през 1824-1825 г. [4]

Поради невъзможност за друго, и поради неконтролируемия еничарски корпус, султанът се обръща за военна помощ към своя египетски васал Мохамед Али паша, която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед – Ибрахим Али се отправят към Егейско море. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в Триполи – административен център на региона.

Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричастност към гръцките борци за независимост, се намесват великите сили и изходът от конфликта намира своето бързо разрешение. През 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския вицеадмирал Едуард Кондрингтон навлиза в гръцки води и в четири часовата битка при Наварин, съюзниците разгромяват обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.

След тази победа, съюзниците не предприемат по-нататъшни съвместни действия, насочени към подкопаване на военната мощ на Османската империя, поради настъпили разногласия в лагера относно разделянето на бившите османски владения. Възползвайки се от тази неоценима помощ, Махмуд II през декември 1827 г. (след като е ликвидирал еничарския корпус) обявява война на Русия. Започва Руско-турската война от 1828-1829 г., която завършва с безпрецедентен турски разгром и с подписването на Одринския мирен договор от 1829 г., с който Османската империя признава независимостта на Гърция.

На 3 февруари 1830 г. в Лондон е подписан и лондонският протокол, по силата на който е официално призната независимостта на Гърция и от международната общност. До средата на 1832 г. е осъществена и демаркацията на границите на новата европейска държава.

След успешния край на гръцкото движение за независимост, в страната е установена монархия, и така е до 1974 г., когато е проведен референдум за република.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The War Chronicles: From Flintlocks to Machine Guns: A Global Reference of ..., Joseph Cummins, 2009, p.50
  2. Греческая национально-освободительная революция 1821—1829
  3. Greek War of Independence 1821—1832 ((en))
  4. Nina M. Athanassoglou-Kallmyer French images from the Greek War of Independence (1821—1830) Publisher: Yale University Press (September 10, 1989) ISBN 0-300-04532-8 ISBN 978-0-300-04532-1 ((en))