Клубът е създаден на 10 април1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са „Белите“ и „Бялата лавина“.
На 10 април1913 г. след сливането на два столични отбора – Ботев (създаден през 1909 г.) и Развитие (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб Славия. Момчетата от Ботев били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на Славия Прага. За пръв председател бил избран Димитър Благоев-Пальо.
През 1928 г. Славия става за първи път шампион на България, като на финала на първенството побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове в България, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 г.
През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК Славия. През 1971 г. двата отбора отново са отделени, като актива на ЖСК Славия се прибавя към този на Славия. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое (Стара Загора).
През следващите 15 сезона трофеи на вътрешната сцена липсват. Отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. румънския Арджеш Питещ.
В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. Славия става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме, под диктовката на президента си Томас Лафчис.
11 август1913 г. – Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
15 април1915 г. – Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
3 октомври1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
1924 г. – Славия за първи път ангажира треньор от чужбина. Това е Вилибалд Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
10 юни1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първият български международен съдия по футбол.
12 март1958 г. – Започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев – председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-и район в София.
1967 г. – Славия става първият български футболен клуб, който се класира за полуфинал в европейски клубен турнир – КНК.
13 август1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален Футболен Клуб "Славия“ АД – София.
9 май2018 г. – След рекордно 22-годишно прекъсване без трофей, „Славия“ печели Купата на България след победа срещу Левски (София) пред над 32 000 зрители.
17 март2019 г. – Славия изиграва първия домакински мач на осветление на стадион Славия в историята си, след поставянето му в края на 2018 г.
Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК – през 1967 г. – губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
Десеткратен участник в УЕФА. През 1969 г. Славия отстранява Валенсия (Испания).
Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май1919 г.
Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.
Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.
И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.
От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.
България
Joma
Шампион (7 пъти) – 1928, 1930, 1936, 1939, 1941, 1943 и 1996 г.
Вицешампион (10 пъти) – 1926 – титлата е присъдена служебно на Владислав (Варна), 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990 г.
Бронзов медалист (13 пъти) – 1940, 1942, 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1992, 1997, 2020
Финалист (3 пъти) – 1954, 1972 и 2010/11 г.
Носител (1 път) – 1977 г.
(1 път) – 1993 г., побеждавайки „Таганда“, „Хайлендърс“ и националният отбор на Зимбабве.
МТК (Будапеща)
Корк Селтик
Лозанспорт (Лозана)
Суонзи Таун
Расинг (Страсбург)
Рейнджърс (Глазгоу)
Хайдук (Сплит)
Шалке 04 (Гелзенкирхен)
Динамо (Тбилиси)
Щурм (Грац)
Легия (Варшава)
Спарта (Прага)
Фейенорд (Ротердам)
Омония (Никозия)
Олимпиакос (Пирея)
Инкарас-Грифас (Каунас)
Илвес Тампере
Хайдук Сплит
Георги Петков 
Антонис Стериакис
Дарко Тасевски
Портал „