ПФК Славия (София)
Славия (София) | |||
---|---|---|---|
![]() Емблема на футболния клуб |
|||
Прозвище |
„белите“ „бялата лавина“ |
||
Основан | 10 април 1913 г.[1] | ||
Държава | България | ||
Стадион | „Славия“ | ||
Капацитет | 25 556 | ||
Собственик |
![]() |
||
Президент |
![]() |
||
Старши треньор |
![]() |
||
Първенство | Първа лига | ||
2019/20 | Първа лига, 3-то | ||
Спонсор | bet365 | ||
Екипировка |
![]() |
||
Уебсайт | www.pfcslavia.com | ||
Екипи и цветове | |||
|
|||
ПФК Славия в Общомедия |
Славия е български футболен отбор от София, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Клубните цветове са бяло и черно.
Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Най-доброто му постижение в европейските клубни турнири е полуфинал в Купата на носителите на национални купи през сезон 1966/67.
История[редактиране | редактиране на кода]
Създаване и първи успехи[редактиране | редактиране на кода]
На 10 април 1913 г. няколко младежи, живеещи в района на Руски паметник, представители на гимнастическия отбор „Развитие“, създаден през 1910 г., и футболния отбор Ботев, създаден през 1909 г., вземат решение да се обединят в единен клуб. Името „Славия“ избират като символ на славянството, но и защото вече са чували за едноименния чешки отбор, от който се надяват да получат поощрение. За пръв председател e избран Димитър Благоев – Пальо – 21-годишен студент. На 11 август 1913 г. е изигран първият официален мач – победа с 1:0 срещу ФК 13. Голмайстор е Борис Шаранков.
През сезон 1928 „Славия“ става за първи път шампион на България, като на финала на Държавното първенство побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943.
Полуфинал в КНК[редактиране | редактиране на кода]
През 1963 г. „Славия“ печели Купата на България и дебютира в европейските клубни турнири (ЕКТ). Отпада с общ резултат 1:2 от унгарския МТК. През 1966/67 става първият български отбор, достигнал до полуфинал в турнира. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в „Славия“ играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев, Димитър Ларгов и Димитър Костов.[2]
ЖСК „Славия“ и вътрешни успехи[редактиране | редактиране на кода]
През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК „Славия“. През 1971 г. двата отбора отново тръгват по самостоятелен път, като активът на ЖСК „Славия“ е прибавен към този на „Славия“. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели и два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое.
През 1980-те отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. – румънския Арджеш.
Ерата на Кано[редактиране | редактиране на кода]
В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев – Кано, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. „Славия“ става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме под диктовката на президента си Томас Лафчис.
8-а национална купа и отново в Европа[редактиране | редактиране на кода]
През 2010/11 „Славия“ достига до финал за Купата на България, но губи от ЦСКА с 0:1.
През 2017/18 отборът печели 8-ата си Купа на България след драматична победа след дузпи във финала срещу Левски (София) с 4:2. Тимът се класира за участие в ЕКТ и елиминира финландския Илвес в Лига Европа. Следващият му съперник Хайдук (Сплит) обаче се оказва непреодолимо препятствие.
Настояще[редактиране | редактиране на кода]
Сезон 2019/20 е един от най-успешните в историята на клуба. Тимът успява в последния кръг от шампионата да победи шампиона Лудогорец и да изпревари Левски, заемайки 3 място в крайно класиране – най-доброто класиране на „Славия“ от златния сезон на Кано.
Участва и в Лига Европа 2020/21, но е елиминиран от албанския Кукъс в единствен мач в Албания, наложен от кризата с коронавирусната инфекция.
Стадион[редактиране | редактиране на кода]
На 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
На 12 март 1958 г. – Започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев – председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-и район в София.
На 17 март 2019 г. – Славия изиграва първия домакински мач на осветление на стадион Славия в историята си, след поставянето му в края на 2018 г.
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
- Славия (1913 – 1945)
- Славия-45 (1945 – 1946)
- Славия (1946 – 1949)
- Строител (1949 – 1950)
- Ударник (1951 – 1957)
- Славия (1957 – 1969)
- ЖСК Славия (1969 – 1971)
- Славия (от 1971 г.)
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Финалист – 2018
Носител на купата – 1977
Последните 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]
Сезон | Първенство | Място | М | П | Р | З | ГР | Т | Купа на България |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
2010/11 | „А“ група | 1 | 1/16-финал | ||||||
2011/12 | „А“ група | 12 | 1/16-финал | ||||||
2012/13 | „А“ група | 13 | 1/16-финал | ||||||
2013/14 | „А“ група | 6 | 1/32-финал | ||||||
2014/15 | „А“ група | 13 | 1/32-финал | ||||||
2015/16 | „А“ група | 2 | не участва | ||||||
2016/17 | Първа лига | 10 | 1/32-финал | ||||||
2017/18 | Първа лига | 1 | 1/8-финал | ||||||
2018/19 | Първа лига | 8 | 1/16 финал | ||||||
2019/20 | Първа лига | 11 | 29 | 6 | 8 | 15 | 26:50 | 26 | 1/4-финал |
Участия в Европейските клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]
Сезон | Турнир | Етап | Отбор | Домакин | Гост | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1963 – 64 | КНК | 1/16 финал | ![]() |
1:1 | 0:1 | 1:2 | ![]() |
1964 – 65 | КНК | 1/16 финал | ![]() |
1:1 | 2:0 | 3:1 | ![]() |
КНК | 1/8 финал | ![]() |
1:0 | 1:2 | 2:2 | ![]() | |
1966 – 67 | КНК | 1/16 финал | ![]() |
4:0 | 1:1 | 5:1 | ![]() |
КНК | 1/8 финал | ![]() |
2:0 | 0:1 | 2:1 | ![]() | |
КНК | 1/4 финал | ![]() |
3:0 | 0:1 | 3:1 | ![]() | |
КНК | полуфинал | ![]() |
0:1 | 0:1 | 0:2 | ![]() | |
1968 – 69 | Купа на панаирните градове | предварителен кръг | ![]() |
0:0 | 0:2 | 0:2 | ![]() |
1969 – 70 | Купа на панаирните градове | предварителен кръг | ![]() |
2:0 | 1:1 | 3:1 | ![]() |
Купа на панаирните градове | 1/16 финал | ![]() |
2:0 | 1:4 | 3:4 | ![]() | |
1970 – 71 | Купа на панаирните градове | 1/32 финал | ![]() |
1:0 | 0:3 | 1:3 | ![]() |
1972 – 73 | КНК | 1/16 финал | ![]() |
1:3 | 1:2 | 2:5 | ![]() |
1973 – 74 | УЕФА | 1/16 финал | ![]() |
2:0 | 1:4 | 3:4 | ![]() |
1975 – 76 | КНК | 1/16 финал | ![]() |
1:0 | 1:3 | 2:3 | ![]() |
1980 – 81 | КНК | 1/16 финал | ![]() |
3:1 | 0:1 | 3:2 | ![]() |
КНК | 1/8 финал | ![]() |
3:0 | 0:2 | 3:2 | ![]() | |
КНК | 1/4 финал | ![]() |
3:2 | 0:4 | 3:6 | ![]() | |
1982 – 83 | УЕФА | 1/32 финал | ![]() |
2:2 | 2:4 | 4:6 | ![]() |
1988 – 89 | УЕФА | 1/32 финал | ![]() |
0:5 | 0:5 | 0:10 | ![]() |
1990 – 91 | УЕФА | 1/32 финал | ![]() |
2:1 | 2:4 | 4:5 | ![]() |
1991 – 92 | УЕФА | 1/32 финал | ![]() |
1:0 | 0:4 | 1:4 | ![]() |
1995 – 96 | УЕФА | 1/32 финал | ![]() |
0:2 | 0:1 | 0:3 | ![]() |
1996 – 97 | УЕФА | предварителен кръг | ![]() |
4:3 | 1:1 | 5:4 | ![]() |
УЕФА | 1/32 финал | ![]() |
1:1 | 1:4 | 2:5 | ![]() | |
2016 – 17 | Лига Европа | предварителен кръг | ![]() |
1:0 | 0:3 | 1:3 | ![]() |
2018 – 19 | Лига Европа | предварителен кръг | ![]() |
2:1 | 1:0 | 3:1 | ![]() |
Лига Европа | предварителен кръг | ![]() |
0:1 | 2:3 | 2:4 | ![]() | |
2020 –21 | Лига Европа | предварителен кръг | ![]() |
2:1 | 2:1 | ![]() |
Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]
Играчи[редактиране | редактиране на кода]
Към 13 януари 2021 г.
Вратари | |
---|---|
1 | ![]() ![]() |
12 | ![]() |
13 | ![]() |
Защитници | |
---|---|
3 | ![]() |
4 | ![]() |
5 | ![]() |
6 | ![]() |
16 | ![]() |
19 | ![]() |
23 | ![]() |
55 | ![]() |
Халфове | |
---|---|
11 | ![]() |
17 | ![]() |
18 | ![]() |
22 | ![]() |
27 | ![]() |
70 | ![]() |
71 | ![]() |
77 | ![]() |
![]() |
Нападатели | |
---|---|
7 | ![]() |
8 | ![]() |
9 | ![]() |
14 | ![]() |
Технически щаб[редактиране | редактиране на кода]
Име | Длъжност | |
---|---|---|
![]() |
Александър Тарханов | Старши треньор |
![]() |
Мартин Кушев | Помощник-треньор |
![]() |
Владимир Иванов | Помощник-треньор |
![]() |
Радостин Станев | Треньор на вратарите |
![]() |
д-р Любен Ангелов | Лекар |
![]() |
Виктор Раковски | Рехабилитатор |
![]() |
Иван Златев | Рехабилитатор |
![]() |
Венцислав Савов | Домакин |
Почетна листа[редактиране | редактиране на кода]
№ | Име | Държава | Мачове |
---|---|---|---|
1 | Андрей Желязков | ![]() |
338 |
2 | Атанас Александров | ![]() |
317 |
3 | Иляз Алиев | ![]() |
306 |
4 | Божидар Григоров | ![]() |
301 |
5 | Георги Гугалов | ![]() |
293 |
6 | Иван Хайдарлиев | ![]() |
264 |
7 | Александър Шаламанов | ![]() |
262 |
8 | Чавдар Цветков | ![]() |
255 |
9 | Иван Илиев | ![]() |
247 |
10 | Любен Тасев | ![]() |
241 |
№ | Име | Държава | Голове |
---|---|---|---|
1 | Андрей Желязков | ![]() |
136 |
2 | Божидар Григоров | ![]() |
128 |
3 | Чавдар Цветков | ![]() |
104 |
4 | Александър Василев | ![]() |
100 |
Петър Александров | ![]() |
100 | |
6 | Добромир Ташков | ![]() |
97 |
7 | Атанас Александров | ![]() |
59 |
8 | Иляз Алиев | ![]() |
55 |
9 | Мартин Кушев | ![]() |
53 |
10 | Михаил Мишев | ![]() |
51 |
Година | Име |
---|---|
1963 | Александър Шаламанов |
1966 | Александър Шаламанов |
1968 | Симеон Симеонов |
1976 | Божидар Григоров |
1980 | Андрей Желязков |
Година | Име | Държава | Голове |
---|---|---|---|
1938 | Крум Милев | ![]() |
12 |
1952 | Димитър Исаков | ![]() |
10 |
1954 | Добромир Ташков | ![]() |
25 |
1958 | Добромир Ташков | ![]() |
9 |
1959 | Александър Василев | ![]() |
13 |
1997 | Тодор Праматаров | ![]() |
26 |
Година | Име | Държава |
---|---|---|
1966 | Симеон Симеонов | ![]() |
1968 | Симеон Симеонов | ![]() |
1980 | Георги Гугалов | ![]() |
1996 | Здравко Здравков | ![]() |
2010 | Раис М'Боли | ![]() |
2018 | Георги Петков | ![]() |
Химн[редактиране | редактиране на кода]
Композиран е от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов. За първи път е огласен на 1 май 1919 г.
„Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.
Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.
И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.
От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.“
Известни привърженици[3][4][5][редактиране | редактиране на кода]
- Васил Найденов – естраден певец
- Георги Минчев – рок певец
- проф. Боян Биолчев – ректор на СУ (1999 – 2007)
- Йордан Караджов – рок певец
- Стефан Македонски – оперетен певец
- Апостол Карамитев – актьор
- Васил Петров – певец
- Йордан Радичков – писател
- проф. Богдан Филов – министър-председател (1940 – 1943)
- Станислав Стратиев – драматург
- Радослав Янкулов – спортен журналист, генерален директор на БНР (2013 – 2016)
- Борис Христов – оперен певец
- Любен Чаталов – актьор
- Иван Ласкин – актьор
- ген.-лейт. Бриго Аспарухов – разузнавач и политик
- Албена Денкова и Максим Стависки – двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
- Павел Вежинов – писател
- Захари Бахаров – актьор
- Андрей Слабаков – режисьор и депутат
- Петър Слабаков – актьор
- Ернестина Шинова – актриса
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ФК Славия – визитна картичка. // bgclubs.eu. Посетен на 2020-12-08.
- ↑ Преди 45 г. „Славия“ играе първия европейски полуфинал в българския футбол. // Официален сайт на ПФК Славия, 2012-04-19. Посетен на 2020-12-08.
- ↑ Савов, Михаил. Благородната Славия навършва 95 г. днес. // Благородната Славия на 95 г.. 10.04.2008.
- ↑ Димитър Пенев. Сълзи и фойерверки за 100 години „Славия“. // 11 април, 2013.
- ↑ Обръщение на сдружение „Славия“, което е подкрепено от известни личности. // ПФК Славия. 22 май, 2017 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на ПФК Славия
- Спортен клуб Славия – Национален Клуб на Слависта
- Международен форум на привържениците на Славия
- История на ПФК Славия