Клубът е създаден на 10 април1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са „Белите“ и „Бялата лавина“.
На 10 април1913 г. след сливането на два столични отбора – Ботев (създаден през 1909 г.) и Развитие (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб Славия. Момчетата от Ботев били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на Славия Прага. За пръв председател бил избран Димитър Благоев-Пальо
През 1928 г. Славия става за първи път шампион на България, като на финала на първенството побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове в България, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 г.
През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК Славия. През 1971 г. двата отбора отново са отделени, като актива на ЖСК Славия се прибавя към този на Славия. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое (Стара Загора).
През следващите 15 сезона трофеи на вътрешната сцена липсват. Отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. румънския Арджеш Питещ.
В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. Славия става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме, под диктовката на президента си Томас Лафчис.
11 август1913 г. – Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
15 април1915 г. – Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
3 октомври1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
1924 г. – Славия става първият футболен клуб в България, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
10 юни1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първият български международен съдия по футбол.
12 март1958 г. – започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев – председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК – през 1967 г. – губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
Момент от шампионатната среща Славия-Литекс (Ловеч), завършила с победа на гостите с 0-1, 13 май2011, стадион „Славия“, София.
Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май1919 г.
Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.
Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.
И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.
От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.
Младен Михалев
Вицешампион (10 пъти) – 1926 – титлата е присъдена служебно на Владислав (Варна), 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990 г.
Бронзов медалист (12 пъти) – 1940, 1942, 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1992 и 1997 г.
Носител на Националната купа (7 пъти) – 1952, 1963, 1964, 1966, 1975, 1980 и 1996 г.
Финалист (3 пъти) – 1954, 1972 и 2011 г.
Носител (1 път) – 1977 г.
(1 път) – 1993 г., побеждавайки „Таганда“, „Хайлендърс“ и националният отбор на Зимбабве.
Емануеле Джериа
Антонис Стергиакис
Матеус Биси
Абуд Омар
Юлис Обаме-Ндонг
Шикозе Мба
Сюлейман Траоре
