ПФК Славия (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ПФК Славия (София)
Професионален Футболен Клуб Славия
Малка
Емблема на футболния клуб
Прозвище „Бялата лавина“, „белите“
Основан 10 април 1913 г.  (на 104 г.)
Стадион Славия
Капацитет 25 556
Собственик България Младен Михалев
Президент България Венцеслав Стефанов
Старши треньор България Златомир Загорчич
Първенство Първа лига
2016/17 Първа лига, 11-то
Спонсор bet365
Екипировка Joma
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ПФК Славия (София) в Общомедия

Славия е български професионален футболен клуб от град София, участник в Първа професионална футболна лига.

Клубът е създаден на 10 април 1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са „Белите“ и „Бялата лавина“.

Славия е 7-кратен шампион на България и 7-кратен носител на Купата на България. Участвал е 15 пъти в Европейските клубни турнири, като най-доброто му постижение е полуфинал в Купата на носителите на купи (КНК) през сезон 1966/67.

История[редактиране | редактиране на кода]

Отборът на Славия, преди контролната среща с Лудогорец (Разград), 28 януари 2011 година.

На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора – Ботев (създаден през 1909 г.) и Развитие (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб Славия. Момчетата от Ботев били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на Славия Прага. За пръв председател бил избран Димитър Благоев-Пальо.

През 1928 г. Славия става за първи път шампион на България, като на финала на първенството побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове в България, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 г.

През 1963 г. Славия дебютира в Европейските клубни турнири, а през 1967 г. става първият български отбор, достигнал до полуфинал в Купата на носителите на купи. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи Сити, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Глазгоу Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в Славия играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев и редица други.[1]

През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК Славия. През 1971 г. двата отбора отново са отделени, като актива на ЖСК Славия се прибавя към този на Славия. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое (Стара Загора).

През следващите 15 сезона трофеи на вътрешната сцена липсват. Отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. румънския Арджеш Питещ.

В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. Славия става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме, под диктовката на президента си Томас Лафчис.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Славия (1913 – 1945)
  • Славия-45 (1945 – 1946)
  • Славия (1946 – 1949)
  • Строител (1949 – 1950)
  • Ударник (1951 – 1957)
  • Славия (1957 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • Славия (1971 – 1999)
  • Славия 1913 (от 1999)

Факти[редактиране | редактиране на кода]

Първа копка на стадион „Славия“
  • 11 август 1913 г. – Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
  • 15 април 1915 г. – Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
  • 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
  • 1924 г. – Славия става първият футболен клуб в България, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
  • 10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
  • 1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първият български международен съдия по футбол.
  • 12 март 1958 г. – Започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев – председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
  • 4 юни 1996 г. – След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели титлата, а в добавка и Купата на България.
  • 13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален Футболен Клуб "Славия“ АД – София.
  • 21 април 2011 г. – „Белите“ се класират на финал за Купата на България след победа срещу Пирин.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Президентът на клуба Венцислав Стефанов е в основата на успехите на клуба през 1996 година.
„А“ група
Купа на България
Балкански клубен шампион
  • 1968BK4-455x700.jpg Шампион (2 пъти) – 1986 и 1988 г.

Купа Интертото:

  • UEFA Intertoto Cup.svg Носител (1 път) – 1977 г.
Царска купа
Шампион на столицата
в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното.
Носител на Купа „Сали Мугабе“
  • Simple cup icon.svg (1 път) – 1993 г., побеждавайки „Таганда“, „Хайлендърс“ и националният отбор на Зимбабве.
УЕФА

Участия в Европейските клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост Резултат
1963-64 КНК 1/16 финал Унгария МТК (Будапеща) 1:1 0:1 1:2 Symbol delete vote.svg
1964-65 КНК 1/16 финал Република Ирландия Корк Селтик 1:1 2:0 3:1 Symbol keep vote.svg
1964-65 КНК 1/8 финал Швейцария Лозанспорт (Лозана) 1:0 1:2 2:2 Symbol delete vote.svg
1966-67 КНК 1/16 финал Уелс Суонзи Таун 4:0 1:1 5:1 Symbol keep vote.svg
1966-67 КНК 1/8 финал Франция Расинг (Страсбург) 2:0 0:1 2:1 Symbol keep vote.svg
1966-67 КНК 1/4 финал Швейцария Сервет (Женева) 3:0 0:1 3:1 Symbol keep vote.svg
1966-67 КНК полуфинал Шотландия Рейнджърс (Глазгоу) 0:1 0:1 0:2 Symbol delete vote.svg
1968-69 Купа на панаирните градове предварителен кръг Шотландия Абърдийн 0:0 0:2 0:2 Symbol delete vote.svg
1969-70 Купа на панаирните градове предварителен кръг Испания Валенсия 2:0 1:1 3:1 Symbol keep vote.svg
1969-70 Купа на панаирните градове 1/16 финал Шотландия Килмарнък 2:0 1:4 3:4 Symbol delete vote.svg
1970-71 Купа на панаирните градове 1/32 финал Югославия Хайдук (Сплит) 1:0 0:3 1:3 Symbol delete vote.svg
1972-73 КНК 1/16 финал Германия Шалке 04 (Гелзенкирхен) 1:3 1:2 2:5 Symbol delete vote.svg
1973-74 УЕФА 1/16 финал Съюз на съветските социалистически републики Динамо (Тбилиси) 2:0 1:4 3:4 Symbol delete vote.svg
1975-76 КНК 1/16 финал Австрия Щурм (Грац) 1:0 1:3 2:3 Symbol delete vote.svg
1980-81 КНК 1/16 финал Полша Легия (Варшава) 3:1 0:1 3:1 Symbol keep vote.svg
1980-81 КНК 1/8 финал Чехословакия Спарта (Прага) 3:0 0:2 3:2 Symbol keep vote.svg
1980-81 КНК 1/4 финал Нидерландия Фейенорд (Ротердам) 3:2 0:4 3:6 Symbol delete vote.svg
1982-83 УЕФА 1/32 финал Югославия Сараево 2:2 2:4 4:6 Symbol delete vote.svg
1988-89 УЕФА 1/32 финал Югославия Партизан (Белград) 0:5 0:5 0:10 Symbol delete vote.svg
1990-91 УЕФА 1/32 финал Кипър Омония (Никозия) 2:1 2:4 4:5 Symbol delete vote.svg
1991-92 УЕФА 1/32 финал Испания Осасуна (Памплона) 1:0 0:4 1:4 Symbol delete vote.svg
1995-96 УЕФА 1/32 финал Гърция Олимпиакос (Пирея) 0:2 0:1 0:3 Symbol delete vote.svg
1996-97 УЕФА предварителен кръг Литва Инкарас-Грифас (Каунас) 4:3 1:1 5:4 Symbol keep vote.svg
1996-97 УЕФА 1/32 финал Австрия Тирол (Инсбрук) 1:1 1:4 2:5 Symbol delete vote.svg
2016-17 Лига Европа предварителен кръг Полша Заглембе (Любин) 1:0 0:3 1:3 Symbol delete vote.svg

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 юли 2017 г.

Вратари
01 България Георги Петков Капитан
12 Италия Емануеле Джериа
32 Гърция Антонис Стергиакис
99 България Мартин Величков
Защитници
02 България Димитър Буров
04 България Михаил Венков
06 България Костадин Велков
13 България Стефан Велков
24 Бразилия Матеус Биси
55 България Андреа Христов
66 Кения Абуд Омар
Халфове
05 Габон Юлис Обаме-Ндонг
08 България Славчо Шоколаров
11 Нигерия Шикозе Мба
21 България Владислав Узунов
27 България Емил Мартинов
33 България Галин Иванов
35 България Георги Йомов
73 България Иван Минчев
77 България Стефан Велев
Нападатели
07 България Наско Милев
14 България Ивайло Димитров
19 България Калоян Кръстев
Мали Сюлейман Траоре


Технически щаб[редактиране | редактиране на кода]

Име Длъжност
България Златомир Загорчич Старши треньор
България Мартин Кушев Помощник-треньор
България Владимир Иванов Помощник-треньор
България Радостин Станев Треньор на вратарите
България д-р Любен Ангелов Лекар
България Николай Пенков Рехабилитатор
България Райко Иванов Рехабилитатор
България Венцислав Савов Домакин

Постижения на футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Най-много мачове за клуба в „А“ група
Име Държава Мачове
1 Андрей Желязков България 338
2 Атанас Александров България 317
3 Илияз Алиев България 306
4 Божидар Григоров България 301
5 Георги Гугалов България 293
6 Иван Хайдарлиев България 264
7 Александър Шаламанов България 262
8 Чавдар Цветков България 255
9 Иван Илиев България 247
10 Любен Тасев България 241
Най-много голове за клуба в „А“ група
Име Държава Голове
1 Андрей Желязков България 136
2 Божидар Григоров България 128
3 Чавдар Цветков България 104
4 Александър Василев България 100
Петър Александров България 100
6 Добромир Ташков България 97
7 Атанас Александров България 59
8 Илияз Алиев България 55
9 Мартин Кушев България 53
10 Михаил Мишев България 51
Футболисти №1 на България
Година Име
1963 Александър Шаламанов
1966 Александър Шаламанов
1968 Симеон Симеонов
1976 Божидар Григоров
1980 Андрей Желязков
Голмайстори на „А“ група с клуба
Година Име Държава Голове
1938 Крум Милев България 12
1952 Димитър Исаков България 10
1954 Добромир Ташков България 25
1958 Добромир Ташков България 9
1959 Александър Василев България 13
1997 Тодор Праматаров България 26
Най-добри вратари в „А“ група
Година Име Държава
1966 Симеон Симеонов България
1968 Симеон Симеонов България
1980 Георги Гугалов България
1996 Здравко Здравков България
2010 Раис М'Боли Алжир

Рекордьори на клуба[редактиране | редактиране на кода]

  • Андрей Желязков – най-много мачове – 338
  • Андрей Желязков – най-много отбелязани голове за Славия – 136
  • Димитър Зографов, Георги Китанов, Георги Филипов – с по 4 титли (1936, 1939, 1941 и 1943 г.)
  • Димитър Костов – с 4 купи на страната (1952, 1963, 1964 и 1966 г.)
  • Петър Александров – най-много отбелязани голове за един сезон – 33 (1986/87)
  • Тодор Праматаров – най-много отбелязани голове за един мач – 6 (срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/97 г.)

Прочути треньори[редактиране | редактиране на кода]

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Химн на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Момент от шампионатната среща Славия-Литекс (Ловеч), завършила с победа на гостите с 0-1, 13 май 2011, стадион „Славия“, София.

Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май 1919 г.

Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.
Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.
И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.
От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.

Сезони[редактиране | редактиране на кода]

ПФК Славия (София) през сезоните

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България България

Берое (Стара Загора) • Ботев (Пловдив) • Верея (Стара Загора) • Витоша (Бистрица) • Дунав (Русе) • Етър (Велико Търново) • Левски (София) • Локомотив (Пловдив) • Лудогорец (Разград) • Пирин (Благоевград) • Септември (София) • Славия (София) • ЦСКА (София) • Черно море (Варна)