Направо към съдържанието

Почетно звание „Народен“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Почетно звание „Народен“
Знак на почетното звание „Народен“.
Информация
Присъждан отДържавния съвет на НРБ България
Типпочетно звание
ИзбираемостБългарски граждани
Присъждан за„изключителни и от особено значение заслуги за изкуството, културата, науката, образованието и здравеопазването“
КампанияЗа духовното стимулиране в Народна република България. (указ № 1094 на Държавния съвет)
СтатусОт 30 декември 1987 г. награждаването е преустановено.
ДескрипцияЗнакът на почетното звание има форма на правилен кръг с диаметър 26 мм, изработва се от жълт метал.
Пластинкиняма
Статистика
УчреденоС указ от Президиума на VI велико народно събрание на 15 юни 1948 г.
Първо присъжданна Стефан Македонски 1948 г.
Последно присъждан1987 г.
Общо присъжданна 705 души
Положение в стълбицата на отличията
По-високо„Герой на социалистическия труд“
По-нискоПочетно звание „Заслужил“

Почетното звание „Народен“ е третото по старшинство почетно звание в наградната система на Народна република България.

Статут

[редактиране | редактиране на кода]

Учредено е с указ № 960 от Президиума на VI велико народно събрание на 15 юни 1948 г. Правно е регламентирано с указ на Държавния съвет № 1094 за духовното стимулиране в НРБ (1974), с правилник за прилагане на указа (1975) и с отделен статут. Първоначално се присъжда от Президиума на Народното събрание, а след 1971 г. званието се присъжда от Държавния съвет на НРБ на български граждани. С почетното звание „Народен“ се награждават удостоени вече със званието „Заслужил“ дейци на изкуството и културата, научни работници, учители и лекари за техните „изключителни и от особено значение заслуги за изкуството, културата, науката, образованието и здравеопазването“.

Удостоените със званието „Народен“ получават грамота от Държавния съвет на НРБ, знака на званието и добавка към месечната заплата или пенсия от 100 лева, а удостоените с това звание преди 17 май 1966 – 140 лева. Дейците на науката, изкуството, културата и просветата се удостояват със званието „Народен“ в чест на 24 май, а останалите категории – в чест на 1 май или в деня на професионалните им празници.

С указ № 3520 на Държавния съвет на НРБ от 30 декември 1987 г. двете почетни звания „Заслужил“ и „Народен“ са отменени. С почетното звание „Народен“ са удостоени 705 души.

Категории

[редактиране | редактиране на кода]

Обособени са общо 14 вида почетни звания:

Лауреати

[редактиране | редактиране на кода]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Знакът на почетното звание има форма на правилен кръг с диаметър 26 мм, изработен от жълт метал. В медальон в средата на знака е изобразен факел, околовръст са две лаврови клончета, а отгоре – миниатюрна петолъчка. В основата е изписано наименованието на почетното звание (НАРОДЕН). Отличието се носи на петоъгълен носач, върху който с емайл е нанесен националният трикольор.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Каталог Български ордени и медали“. 2001 Веселин Денков
  • „Българските ордени и медали“. 2002 Тодор Петров
  • „Ордени и медали в България“. 1998 Тодор Петров
  • „10 ноември превратът 1989“. 1999 Боян Георгиев Трайков
  • „Българска Енциклопедия от А-Я“. 2005 Авторски колектив към БАН
  • „България 20 век“. 1999 Авторски колектив

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Българските ордени и медали“. 2002 Тодор Петров / ISBN 954-509-240-8
  • „Енциклопедия България 1978 – 1996“ Издателство на БАН/Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. Ред. Вл. Георгиев и др
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Почетно_звание_„Народен“&oldid=12232911“.