Подмочани: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
'''Подмочани''' ({{lang-mk|Подмочани}}) е [[село]] в югозападната част на [[Република Македония]], община [[Ресен (община)|Ресен]]. |
'''Подмочани''' ({{lang-mk|Подмочани}}) е [[село]] в югозападната част на [[Република Македония]], община [[Ресен (община)|Ресен]]. Според преброяването от 202 година селото има 306 жители. |
||
== География == |
== География == |
||
Селото се намира на 3 километра северно от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и на запад от [[Пелистер]], в областта Горна Преспа, на 890 метра надморска височина. |
Селото се намира на 3 километра северно от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и на запад от [[Пелистер]], в областта Горна Преспа, на 890 метра надморска височина. |
||
== История == |
== История == |
Версия от 10:00, 5 октомври 2011
Подмочани (Шаблон:Lang-mk) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен. Според преброяването от 202 година селото има 306 жители.
География
Селото се намира на 3 километра северно от Преспанското езеро и на запад от Пелистер, в областта Горна Преспа, на 890 метра надморска височина.
История
Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и „арапско“ гробище, а между Подмочани и Долна Бела църква има развалини, които според легендата са на градчето Дреново.[1]
До Балканските войни основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на Цариград, а като строители - в Мала Азия и на други места. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Подгояни (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 българи.[2] Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Подмочани има 480 жители българи християни и 90 българи мохамедани.[3]
Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.[4]
Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и в Илинденското въстание. На 24 юли 1903 година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, ограбват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени.[5]
По време на Първата световна война Подмочани е център на община в Ресенска околия и има 615 жители.[6]
Подмочани днес
Според преброяването от 2002 година селото има 306 жители, от които:[7]
Националност | Всичко |
македонци | 302 |
албанци | 2 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 1 |
Личности
- Родени в Подмочани
- Шаблон:BGR-флаг Атанас Глъмбочки (1880 - 1926), български революционер
- Шаблон:BGR-флаг Кочо Кочовски (? - 1903), български революционер от ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Панарет Брегалнишки (1878 - 1944), български духовник
- Шаблон:BGR-флаг Трайко Китанчев (1858 - 1895), български революционер, пръв председател на Македонския комитет
- Шаблон:BGR-флаг Ефтим Китанчев (1868-1925), български военен и спортен деец
Външни препратки
Бележки
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48 - Рапорт на главния учител в Ресен от 25 май 1907 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.
- ↑ Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 195
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, стр. 9.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|