Битка при Нова Загора: Разлика между версии
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2x заглавие-стил, 2x тире-числа, 29 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor) |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
|територия=[[Балкански полуостров]] |
|територия=[[Балкански полуостров]] |
||
|резултат= победа за Русия |
|резултат= победа за Русия |
||
|страна1= [[ |
|страна1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Руска империя|Русия]] |
||
|страна2= [[ |
|страна2= [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] [[Османска империя]] |
||
|командир1=[[ |
|командир1=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]] |
||
|командир2=[[ |
|командир2=[[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] [[Реуф паша]] |
||
|сила1= [[Преден отряд]]<br>[[ |
|сила1= [[Преден отряд]]<br>[[Файл:Samara flag.png|ръб|22px]] [[Българско опълчение]] (6 000 войника) |
||
|сила2= Новозагорски гарнизон (3 табура и черкезка конница) |
|сила2= Новозагорски гарнизон (3 табура и черкезка конница) |
||
|жертви1= 106 убити и ранени |
|жертви1= 106 убити и ранени |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
== Битката на 18/30 юли == |
== Битката на 18/30 юли == |
||
На 17/29 юли части на Предния отряд ([[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) настъпват към града разделени на 3 колони. Дясната колона (херцог [[Николай Лайхтенбергски]], 4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия) при с. Карабунар (дн. [[Подслон (Област Стара Загора)|Подслон]]) води бой с колоната на Реуф паша и след свечеряването нощува в с. [[Дълбоки]]. На следващия ден 18/30 юли, кавалерията отново влиза в бой, а [[ |
На 17/29 юли части на Предния отряд ([[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) настъпват към града разделени на 3 колони. Дясната колона (херцог [[Николай Лайхтенбергски]], 4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия) при с. Карабунар (дн. [[Подслон (Област Стара Загора)|Подслон]]) води бой с колоната на Реуф паша и след свечеряването нощува в с. [[Дълбоки]]. На следващия ден 18/30 юли, кавалерията отново влиза в бой, а [[пехота]]та е върната в Стара Загора. Средната колона ([[генерал-майор]] [[Адам Цвецински]]), с която се движи и генерал-лейтенант Гурко, настъпва към с. Долно Чанакчии (дн. [[Паничери]]). Лявата колона (генерал-майор [[Игнатий Борейша]]) настъпва към с. [[Баня (Област Сливен)|Баня]] и около 9:00 часа на 18/30 юли, достигайки с. [[Кортен]], се развръща в боен ред и атакува Нова Загора. |
||
Противниковите сили подпалват града, отбраняват [[ |
Противниковите сили подпалват града, отбраняват [[жп гара]]та и южната покрайнина. По време на боя пристига средната колона и в 11:35 часа генерал-лейтенант Гурко заповядва обща атака. Руските части пробиват противниковите [[Укрепление|укрепления]], казашките части с флангови удар превръщат османското отстъпление в бягство. Преследването продължава повече от 4 км. Руските сили заемат града. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
*''Освободителната война 1877 – 1878'', Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 53 – 54 |
* ''Освободителната война 1877 – 1878'', Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 53 – 54 |
||
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Нова Загора]] |
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Нова Загора]] |
Версия от 12:12, 16 ноември 2018
Битка при Нова Загора | |||
Руско-турска война (1877-1878) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 18/30 юли 1877 | ||
Място | Нова Загора | ||
Резултат | победа за Русия | ||
Територия | Балкански полуостров | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
|
Битката при Нова Загора между Предния руски отряд и Новозагорския османски гарнизон е част от руските усилия за недопускане преминаването на Централната османска армия през проходите в Източна Стара Планина и съединяване с османските сили в четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен. Води се едновременно с битката при Стара Загора и при Джуранли (дн. Калитиново).
Разположение на силите
По преценка на руското командване завземането на Нова Загора придобива значение за развоя на военните действия в Южна България през лятото на 1877 г. Пресича се пътя на Централната османска армия (Сюлейман паша) за съединяване с Източнодунавската османска армия през проходите в Източна Стара планина; заема се флангова позиция при евентуално османско настъпление срещу Шипченския проход; разгромява се втората по численост противникова групировка в Южна България – Новозагорския османски гарнизон.
В надвечерието на битката, османските сили в Нова Загора с командир Реуф паша са 15 табура, 1 ескадрон, 4 батареи и 400 черкези. На 17/29 юли Реуф паша изпълнява заповедта на Сюлейман паша и с основните си сили напуска града, за да се съедини с Ценралната османска армия и участва в битката при Стара Загора. В Нова Загора остават 3 табура и черкезка конница.
Битката на 18/30 юли
На 17/29 юли части на Предния отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко) настъпват към града разделени на 3 колони. Дясната колона (херцог Николай Лайхтенбергски, 4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия) при с. Карабунар (дн. Подслон) води бой с колоната на Реуф паша и след свечеряването нощува в с. Дълбоки. На следващия ден 18/30 юли, кавалерията отново влиза в бой, а пехотата е върната в Стара Загора. Средната колона (генерал-майор Адам Цвецински), с която се движи и генерал-лейтенант Гурко, настъпва към с. Долно Чанакчии (дн. Паничери). Лявата колона (генерал-майор Игнатий Борейша) настъпва към с. Баня и около 9:00 часа на 18/30 юли, достигайки с. Кортен, се развръща в боен ред и атакува Нова Загора.
Противниковите сили подпалват града, отбраняват жп гарата и южната покрайнина. По време на боя пристига средната колона и в 11:35 часа генерал-лейтенант Гурко заповядва обща атака. Руските части пробиват противниковите укрепления, казашките части с флангови удар превръщат османското отстъпление в бягство. Преследването продължава повече от 4 км. Руските сили заемат града.
Източници
- Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 53 – 54