Броненосни крайцери тип „Кент“

Вижте пояснителната страница за други значения на Кент.

---

Броненосни крайцери тип „Кент“ Monmouth-class cruiser
Броненосният крайцер „Кент“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Броненосни крайцери от типа „Кент“
Следващ тип	Броненосни крайцери тип „Девъншир“
Предшестващ тип	Броненосни крайцери тип „Дрейк“
Производител	Kорабостроителници в Бароу, Говен, Пембрук Док и Портсмът, Великобритания
Планирани	10
Построени	10
В строеж	1899 г. – 1904 г.
В строй	1903 г. – 1921 г.
Утилизирани	2
Загуби	8
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	10 000 t (нормална)
Дължина	141,3 m
Дължина между перпендикулярите	134,1 m
Ширина	20,1 m
Газене	7,6 m
Броня	на борда: 51 – 102 mm; на палубата: 20 – 51 mm; траверси: 127 mm; на кулите: 127 mm; каземати: 51 – 102 mm; барбети: 127 mm на бойната рубка: 254 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; 31 водотръбни котли Belleville („Беруик“ и „Съфолк“ котли Niclausse; „Корнуол“ котли Babcock)
Мощност	22 000 к.с. (16,3 МВ)
Движител	2 гребни винта
Скорост	23 възела (42,6 km/h)
Далечина на плаване	6600 мили при 10 възела скорост
Екипаж	678 – 735 души
Кръстени в чест на:	графството Кент
Въоръжение
Артилерия	2×2 152 mm; 10×1 152 mm; 10×1 76 mm; 3×1 47 mm
Торпедно въоръжение	2×1 457 mm ТА
Броненосни крайцери тип „Кент“ в Общомедия

Кент (на английски: Kent) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. Те са „бюджетна“ версия на крайцерите от типа „Дрейк“. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Построени са 10 единици: „Кент“ (на английски: HMS Kent), „Есекс“ (на английски: HMS Essex), „Бедфорд“ (на английски: HMS Bedford), „Монмът“ (на английски: HMS Monmouth), „Ланкастър“ (на английски: HMS Lancaster), „Донегал“ (на английски: HMS Donegal), „Корнуол“ (на английски: HMS Cornwall), „Беруик“ (на английски: HMS Berwick), „Къмбърланд“ (на английски: HMS Cumberland), „Съфолк“ (на английски: HMS Suffolk). „Бедфорд“ претърпява корабокрушение на 21 август 1910 година до остров Чеджудо, загиват 18 души. Най-голямата серия големи броненосни крайцери произведена в света. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Проектът получава развитие в крайцерите от типа „Девъншир“.

Проектиране

Крайцерите от типа „Хермес“ вече не са в състояние да изпълняват своята роля на защитници на търговията. Океанската търговия изпитва нужда от нови защитници, за това и краткото описание на проекта е „защитници на търговията“. За далечните станции са необходими кораби с размерите на „Блейк“, при това „повече на брой и по-евтини“, едновременно, със същото изискване, което има и при проектирането на „Блейк“: скорост, скорост и още веднъж скорост.

Тези британски крайцери, както и „Блейк“ (HMS Blake (1889)), са проектирани така, че с пълен запас от гориво да прекосят Суецкия канал и в необходимия момент да се окажат в Китайски води. Проектирани са и като отговор на френската и руска корабосторителни програми за океански „свръхбързи“ унищожители на търговци, такива като бронепалубните крайцери „Шаторено“, „Гишен“ и „Асколд“. Tези 8000-8300-тонни кораби са въоръжени с две 164-мм и шест 138-мм скорострелни оръдия и могат да носят голям пълен запас въглища (от 1400 до 1450 тона). Французите са проектирани да достигат ход от 24 възела за кратковременни периоди.

Бронепалубният крайцер „Богатырь“.

Планирано е да се построят десет крайцера. Оправдавайки такава голяма серия Уайт указва още на четирите 23 възлови 6000-тонни крайцера наскоро поръчани от Русия (един в Съединените Щати, два в Германия, един във Франция) и това, че още два, най-вероятно, ще бъдат построени в Русия. Уайт ги счита за модифицирана версия на руския тип „Диана“. В проектните задания се казва, че руските крайцери трябва да имат възможност да поддържат 23 възела при естествена тяга на продължителни изпитания (от 12 до 24 часа).

Руските кораби, според наличните за него данни, трябва да са въоръжени с двенадесет 152-мм оръдия (против единадесет за съпоставимите британски крайцери), с двенадесет 75 мм, шест 47 мм и шест торпедни апарата (три подводни). Уайт също отбелязва голямата група 21-възлови крайцери: трите френски Klébers (броненосни крайцери, около 7500 тона) и сходният руски кораб, наското заложен в La Seyne. Френските кораби са въоръжени с осем 164 мм оръдия. Уайт е впечатлен от тяхната защита.

В допълнение към всичките тези десет френски и руски крайцера има още крайцери с проектни скорости от 22¼ до 23 възела: два на САЩ, два японеца, два аржентинеца, два чилиеца и два китаеца. Всичките, освен първите два, имат конструкцията на фирмата от Елсуик, и само при чилийската „Есмералда“ има и поясна броня. Уайт предполага, че, независимо от достигането на контрактната скорост на изпитанията, за всичките тези елсуикски крайцери скоростта в открито море съставлява от 18 до 19 възела, и даже по-малко в някои случаи.

Разглеждайки характеристиките на всички тези крайцери, Уайт изработва изискванията към новия броненосен крайцер – защитник на търговията. Те трябва да са способни за 21-възлов ход на гладка вода за продължително време, и за 23-възлов ход при 8-часовите изпитания на естествена тяга. Въоръжението им трябва да превъзхожда аналогичното на новите руски и френските крайцери от (типа „Дюпле“) с достатъчна защита за оръдията и екипажите. Максималната дебелина на поясната броня да съставлява 4 дюйма, в допълнение с по-тънка броня по скосовете. Запасът въглища да съставлява приблизително 1600 тона (половината – нормален запас).

Фактически е необходим крайцер с размерите на „Блейк“ или малко по-голям и със скорост като на „Дрейковете“, и такъв кораб е и проектиран.

Конструкцията на намаления крайцер е разработена от Уайт през предходната година, като част от процеса на проектирането на „Дрейк“. Неговите четиринадесет 6-дюймови оръдия превъзхождат въоръжението на французските или руските крайцери. Новото 6-дюймово скорострелно оръдие трябва да пробива бронята на „Дюпле“. Схемата на защитата повтаря „Дрейк“, но с намалена дебелина. Най-значителната разлика, спрямо проекта от 1897 година, е силовата установка: поставянето на котлите „Белвил“ (с тръбички голям диаметър) за достигането на мощност от 22 000 к.с. Продължителната мощност е 16 000 к.с., което дава оценка за скоростта при естествена тяга на изпитанията и непрекъсната морска скорост от 23 и 21 възела съответно.

Уайт указва, че има крайцери с по-силни бойни характеристики, достигнати, с цената на жертва на други качества. Шестте нови японски броненосни крайцера са по-добре защитени и въоръжени – но са по-бавни. Построените за Япония от „Викерс“ „Асами“ имат почти двойно по-голяма маса на бордовия залп (772 кг против 408).

Конструкция

Броненосните крайцери тип „Кент“. Схема на артилерията и бронирането.

Силова установка

Силовата установка включва две четирицилиндрови парни машини с тройно разширение и 31 парни котли, модел „Белвил“ („Беруик“, „Съфолк“ – котли „Никлос“, „Корнуол“ – котли на „Бабкок“), тяхната проектна мощност е 22 000 к.с.

Запас въглища: нормален 1600 дълги тона.

„Есекс“: скорост от 22,8 възела, при мощност от 22 219 к.с.,
„Ланкастър“: скорост от 24 възела, при мощност от 22 881 к.с.,
„Донегал“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 154 к.с.,
„Беруик“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 680 к.с.,
„Корнуол“: скорост от 23,6 възела, при мощност от 22 694 к.с.,
„Къмбърланд“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 784 к.с.,
„Съфолк“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 645 к.с.

При един от тестовете „Съфолк“ достига скорост 24,7 възела. Скоростта на „Кент“ и „Монмът“ е малко под контрактната. Най-бавният кораб от серията – „Кент“ по време на Битката при Фолкландските острови развива 25 възела (което е 2 възела над проектната скорост), което е и мощност от 5000 к. с. над проектната. Това бил невероятен резултат (за повечето кораби е трудно да се достигат проектната си скорост след 5 – 6 години служба). Наистина, за да се постигне това в пещите отиват мебелите и тиковата дървесина, с която била облицована палубата.

Малко разочарование е далечината на хода, корабите могат да изминат около 6600 мили на 10 възлов ход вместо разчетните 8500.

Брониране

Бронята с дебелина 102 мм и нагоре е круповски тип корабна броня, по-тънката броня е стоманоникелова. Схемата на брониране повторя предходния тип, но дебелината е намалена. Главният брониран пояс, с дължина 73 м, е с дебелина 102 мм, а отзад е затворен от бронирана траверса с дебелина 127 мм. В носовата част има броневи пояс с дебелина 51 мм. Бронираната палуба има дебелина 19…25 мм, а от кърмовата траверса към кърмата те представлява черупка и нейната дебелина съставлява 51 мм. Дебелината на бронята на кулите съставлява 127 мм, дебелината на бронята на казематите е от 102 до 51 мм, а на бойната рубка – 254 мм. Като цяло защитата може надеждно да защити кораба само от 102 – 127 мм снаряди, като в същото време 138 – 152 мм бронебойни снаряди представляват определена опасност.

Въоръжение

Кула за 152 mm оръдие. Схема.

На тези крайцери главният калибър е намален до 152 мм оръдия Mk VII (те не получават нов модел), които са разположени в двуоръдейни кули (по една на носа и кърмата) и в каземати. За тези крайцери си има и шега: „Сър Уилям Уайт е проектирал крайцери от типа „Каунти“, но е забравил за оръдията“. Кулите страдат от ненадеждно електрооборудване, къси съединения, заливани са от вода, тесни са и са задимени. В резултат на всичко това скорострелността на двата ствола в кулата е под скорострелността на едно оръдие, поставено открито. Поставянето на двата ствола в една люлка води до голямо разсейване. Проблемът се усугубява, с това че от оставащите десет шест 152 мм оръдия са разположени в долните каземати – което не им позволява да водят огън при вълнение.

Оценка на проекта

• 
  „Богатырь“
• 
  „Варяг“
• 
  „Клебер“
• 
  „Бедфорд“
• 
  „Шаторено“

Сравнителни ТТХ на „Кент“ и неговите предполагаеми противници
Представител	„Богатир“	„Варяг“	„Дюпле“	„Кент“	„Шаторено“
Страна	Руска империя	Руска империя	Франция	Великобритания	Франция
Водоизместимост, t	7428	7022	7602	9800	8025
Въоръжение	12×152 mm, 12×75 mm, 8×47 mm, 2×37 mm	12×152 mm, 12×75 mm, 8×47 mm, 2×37 mm	8×164 mm, 4×100 mm,10×47 mm	14×152 mm, 10×76 mm, 3×47 mm	2×164 mm, 6×138 mm, 10×47 mm, 5×37 mm
Броня, mm	палуба – 35 – 70, кули – 125, каземати – 80, щитове оръдия – 25, рубка – 140	палуба – 38 – 76, рубка – 152	пояс – 100, палуба – 40, кули – 120, рубка – 80	пояс – 102 мм кули – 127, каземати – 51 – 102 мм, палуба – 20 – 51, рубка – 254	палуба – 40 – 100, каземати —40 – 60, щитове оръдия – 55, рубка – 160
Силова установка, к.с.	19 500	15 925	17 500	22 000	24 964
Максимална скорост, възела	23,55	23,2	21	22,7	24

„Кент“ не са пригодени за „големи сражения“, но били полезни и търсени в открито море. Те са успешни кораби, когато вършат работата, за която са създадени: да унищожават бронепалубните крайцери – изтребители на търговци.

Когато в боя те се сблъскват с други броненосни крайцери шансовете им са малко. По милиметрите броня и в килограмите на залпа „Кентовете“ радикално отстъпват на броненосните крайцери от „9000-тонния клас“ на всяка една страна. Но те и не са предназначени за борбата с тях, а пък за защитата на търговията и изтребването на неприятелските бронепалубни и спомагателни крайцери тези кораби се оказват почти идеални.

Бронепалубният крайцер „Асколд“ на изпитанията си в Кил, 1901 г.

Почти, за това защото има два крайцера в Руския флот, които са построени в Германия, които могат да бъдат настигнати не от всеки „Кент“, а, при лошо време, а настигнати могат да превърнат ловеца в жертва.

И единият от тях – „Асколд“ – доказва мощта на своето оръжие, карайки да прекрати боя по-мощният, отколкото са „Кентовете“, броненосен крайцер – японската „Асама“. „Кентовете“ могат да поддържат 21,5 – 22 възела в течение на 30 часа и малките бронепалубни крайцери от началото на XX век, включая и прекрасния „бегач“ „Новик“, не могат да се откъснат през деня от преследване: машините на малките крайцери могат да развиват форсирана скорост максимум за няколко часа. Новите турбинни рейдери са недостижими за „Кентовете“, което доказва безуспешното преследване на „Беруик“ на „Карлсруе“.

Сравнителни ТТХ на броненосни крайцери от началото на XX век с нормална водоизместимост под 10 000 тона
	„Глуар“	„Сейнт Луис“	„Кент“	„Йорк“	„Изумо“	„Баян“	„Монкалм“
Година на залагане	1899	1902	1900	1903	1898	1900	1898
Година на влизане в строй	1903	1905	1903	1905	1900	1903	1902
Водоизместимост нормална, т	9856	9855	9957	9533	9906	7326	9548
Пълна, т	?	11 024	11 176	10 266	10 470	8238	?
Мощност на ПМ, к.с.	21 800	21 000	22 000	19 000	14 500	16 500	19 600
Максимална скорост, възела	21,5	22	23	21	20,75	20,9	21
Далечина на плаване, мили (на ход, въз.)	6500(10)	6000 (10)	6500 (10)	5000 (10) 4200 (12)	4900 (10)	3900 (10)	8500(10)
Брониране, мм
Тип	СХ	СХ	НКС	КС	КС	СХ	СХ
Пояс	150	102	102	100	178	200	150
Палуба (скосове)	55(45)	25(76)	19 – 51	60(50)	63(63)	60	55
Кули	170	-	127	150	152	150	200
Барбети	140	-	127	150	152	150	200
Рубка	150	127 (КС)	254	150	356	160	160
Въоръжение	2×194-мм/40 8×1×164-мм/45 6×100 мм 18×1×47-мм/43 2 ТА	14×1×152-мм/50 18×1×76,2-мм/50	14(2×2,10×1) ×152-мм/45 10×1×76,2-мм/40 2 ТА	2×2×210-мм/40 10×1×150-мм/40 14×1×88-мм/35 4 ТА	2×2×203-мм/40 14×1×152-мм/40 12×1×76,2-мм/40 5 ТА	2×203-мм/40 8×1×152-мм/45 20×1×75-мм/50 2 ТА	2×194-мм/40 8×1×164-мм/45 4×100 мм 16×1×47-мм/43 2 ТА

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
• Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015. ISBN 978-5-699-84344-2.
• В. Кофман. Британия одевается в броню. Моделист-Конструктор. М., ЗАО „Редакция Моделист-Конструктор“, 2008. с. 31 – 34.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
• Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
• Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки

• MONMOUTH 1 class armoured cruisers (10, 1903 – 1904) ((en))
• Britain 6"/45 (15.2 cm) BL Mark VII ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Кент“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Кент““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​