Направо към съдържанието

Бутково

Бутково
Κερκίνη
— село —
Гърция
41.2189° с. ш. 23.0844° и. д.
Бутково
Централна Македония
41.2189° с. ш. 23.0844° и. д.
Бутково
Сярско
41.2189° с. ш. 23.0844° и. д.
Бутково
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСярско поле
Надм. височина44 m
Население1472 души (2001)
Официален сайтwww.sintiki.gov.gr

Бу̀тково (на гръцки: Κερκίνη, Керкини, до 1923 година Μπούτκοβο, Бутково, катаревуса Μπούτκοβον, Бутковон[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика, област Централна Македония. Селото има 1472 жители според преброяването от 2001 година.

Селото е разположено в Сярското поле на 51 километра северозападно от град Сяр (Серес), на северозападния бряг на Бутковското езеро (Керкини).

Според Йордан Н. Иванов името е от личното име *Бутко, умалително от Буто, Бутьо като Златко от Златьо от глагола бутея, вирея, развивам се буйно.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Бутково е средищно село и пазарен център със смесено население, числящо се към Сярската каза на Османската империя. Голяма част от мъжкото население се занимава с риболов в езерото, а жените със земеделие. Бутковци са се славели като изкусни майстори-риболовци, като рибата е продавана във Валовища.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Бутково (Boutkovo) е посочено като село с 90 домакинства, със 110 жители мюсюлмани и 120 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бутково, на З от Джумая 4 часа; на Ю от Порой. Жителите се занимават най-главно с риболовство; разположено е на западния бряг на едноименно езеро. Църква, в която четата гръцки; гръцко училище с 10-ина ученици. 100 турски, 50 черкезки, 25 цигански и 40 български. Оръдията, които употребяват за ловене са канджа – голяма въдица; сапкън – копие до 5 метра дълго с бодли на края; и мрежи – грип, даул.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 655 жители, от които 220 българи християни, 160 турци, 225 черкези и 50 цигани.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Бутково се състои от 520 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 15 ученици.[7]

През 1912 година селото брои около 200 къщи, от които половината български, 70 турски, 30 черкезки и 10 цигански. Всички живеят в отделни махали.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Бутково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година Бутково попада в Гърция. Според преброяването от 1928 година Бутково е смесено бежанско село с 86 бежански семейства с 321 души.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Бутково на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пейково[10] Πεϊκοβον Трагудистра Τραγουδίστρα[11] връх в Карадаг (654,7 m) СИ над Пейково
Кересли Κερεσλή Ксирорема Ξηρόρεμα[11]
Фундулана[10] или Фундулък[11] Φουντουλούκ Дасорема Δασόρεμα[11] река в Карадаг Ю от Бутково, вливаща се в Бутковското езеро[10]
Кюлахли[10] Κιουλακλή Ватирема Βαθύρεμα[11] река в Карадаг Ю от Бутково, вливаща се в Бутковското езеро[10]
Нишан тепе[10] или Нишан Таш[11] Νισάντασι Оросимон Όρόσημον[11] възвишение в Карадаг (374,1 m) З над Каяли[10]
Канли[10] Κανλή Матомено Рема Ματωμένο Ρέμα[11] река в Карадаг Ю от Бутково, вливаща се в Буковското езеро[10]
Исмаили[10] Ίσμαηλή Λόφος Парсинос Лофос Πράσινος Λόφος[11] възвишение в Карадаг (385 m) ЮЮИ от Бутково[10]
Йени махала[10] Γενή Μαχαλά Хр. Неас Гитонияс Χρ. Νέας Γειτονιάς[11] бивше село ЮЮИ от Бутково над западния бряг на Бутковското езеро[10]
Бестаук[10] Μπεσταούκ Λόφος Пенде Орнитес Πέντε Όρνιθες[11] рид в Круша Ю от Бутково[10]
Сусамник[10] Σουσαμνίκ Сисамия Σησαμιά[11] връх в Круша (781 m) ЮЗ от Бутково[10]
Чалик махала Τσαλίκ Μάχαλας Гитонияс Рема Γειτονιάς Ρέμα[11] река Ю от Бутково, минаваща през Чалик махала и вливаща се в Бутковското езеро
Старо Кюлахли[10] Παλαίο Κιουλαχλή Влахика Ерипия Βλάχικα Έρείπια[11] бивше село ЮЮИ от Бутково на западния бряг на Бутковското езеро[10]
Армутли Άρμουτλή Ерипия Апидияс Έρείπια Απιδιάς[11] бивше село в Круша ЮЗ от Бутково, СЗ под връх Сусамник[10]
Роядес[10] или Каядес[11] Καγιάδες Врахос Βράχος[11] вървишение в Круша на Ю от Старошево[10]
Кюлахли[10] Κιουλαχλή Влахос Βλάχος[11] бивше село в Карадаг Ю от Бутково[10]
Ложища[10] Λοζιστα Амбелия Άμπέλια[11] възвишение в Круша (184 m) Ю от Бутково, над западния бряг на Бутковското езеро[10]
Кюренли[12] Κιουρενλή Ерипия Кранион Έρείπια Κρανιών[11] бивше село в Круша ЮЗ от Бутково, Ю от Старошево[10]
Ходжа махала[10] Χότζα Μαχαλά Халасмата Χαλάσματα[11] бивше село в Круша ЮЗ от Старошево[10]
Маджарка Ματζάρκα Просфигика Προσφυγικά[11]
Йехели[10] Γεχελή Ерипия Псилорахис Έρείπια Ψηλοράχης[11] бивше село в Круша ЮЗ от Старошево[10]
Чашка Τσάσκα Дохион Δοχεΐον[11]
Родени в Бутково
Починали в Бутково
  • Асен Иванов Радославов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[14]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 85.
  3. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 24.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 850.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103 и 832.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  12. Porróïa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
  14. ВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 48