Голяма Камчия

Голяма Камчия
	Голяма Камчия
	Река Голяма Камчия под стената на язовир „Тича“
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Сливен ; Община Котел ; Област Търговище ; Община Омуртаг ; Област Шумен ; община Върбица ; Община Велики Преслав ; Община Шумен ; Община Смядово ; Област Варна ; Община Дългопол
Дължина	199 km
Отток	6,88 m³/s
Начало
Място	на 7 km западно ; от село Братан,; Община Котел, ; Лиса планина
Координати	42°59′35.88″ с. ш. 26°16′26.04″ и. д. / 42.9933° с. ш. 26.2739° и. д.
Надм. височина	760 m
Устие
Място	лява съставяща на река Камчия → Черно море
Координати	43°02′39.11″ с. ш. 27°26′34.08″ и. д. / 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Надм. височина	26 m
	Голяма Камчия в Общомедия

Голяма Ка̀мчия (в древността Панисус, в Средновековието Тича, до 29 юни 1942 г. Голяма Камчия, до 5 януари 1946 г. Голяма Тича)^[1] е река в Североизточна България, област Сливен – община Котел, област Търговище – община Омуртаг, област Шумен – общини Върбица, Велики Преслав, Шумен и Смядово и област Варна – община Дългопол, лява съставяща на река Камчия. Дължината ѝ е 199 km, което и отрежда 11-о място сред реките на България). Голяма Камчия е приета официално за начален приток на река Камчия.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Голяма Камчия води началото си от Лиса планина, на 760 м н.в., на около 7 км западно от село Братан, община Котел. До село Тича протича в източна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След това завива на североизток, долината ѝ се разширява и протича през историко-географската област Герлово. При село Голямо Църквище, община Омуртаг, отново завива на изток, навлиза в Шуменска област и водите ѝ се вливат в големия язовир „Тича“. След изтичането ѝ от язовирната стена посоката ѝ отново става североизточна и образува живописен пролом между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. При град Велики Преслав навлиза в Дунавската равнина, като тече в широка долина и образува голяма, изпъкнала на север дъга. Между град Смядово и село Партизани долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер, между Роякското плато на север и северните разклонения на Върбишка планина на юг. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отдясно река Луда Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.

Водосборен басейн, притоци

Водосборният басейн на реката на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад – с водосборния басейн на река Янтра, а на юг – с водосборния басейн на река Луда Камчия. Водосборният басейн на Голяма обхваща части на 5 области в България – югозападната част на Варненска област, южната част на Шуменска област, източната част на Търговишка област, най-северната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.

Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:

→ Камбуров дол
→ Алмалъдере
← Кюпрюаланска дере
← Християнски дол
→ Колгидере
→ Черна река
→ Братов дол
← Арапаланско дере
← Къзълдюдере
← Каядере
→ Българаново дере
→ Гюрлек
← Герила (влива се в язовир „Тича“)
→ Палиска река (влива се в язовир „Тича“)
← Топоклидере (влива се в язовир „Тича“)
→ Драгановска река (Вардунска река) (влива се в язовир „Тича“)
← Кубарня (влива се в язовир „Тича“)
← Елешница (Дола) (влива се в язовир „Тича“)
← Хасарлък (влива се в язовир „Тича“)
← Чалъдере
→ Лимидол
← Долник
→ Врана
→ Поройна (Боклуджадере)
→ Стара река (Текедере)
← Златарска река
← Брестова река
→ Кремендере
→ Лааналък
← Мочка дере
← Лопушанска река
→ Касапдере

Хидроложки показатели

Река Голяма Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – октомври. Средният годишен отток при град Велики Преслав е 6,88 m³/s. След село Партизани коритото на реката е коригирано с водозащитни диги.

Селища

По горното течение на река Голяма Камчия са регистрирани 78 праисторически обекта, които в административно отношение съответстват на областите Шумен и Търговище. В разглеждания регион се откриват два типа селища. Всички неолитни обекти и една част от халколитните представляват селища от открит тип (общо 40%). Числено преобладават селищните могили от халколита с височина до 5 – 6 м (60%). Разнообразният релеф и множеството притоци на Голяма Камчия оформят гъста мрежа от долини, в които се обособяват няколко концентрации на селища.^[2]По долината на река Камчия е регистрирана най-голямата в Североизточна България гъстота на антични тракийски могилни некрополи от периода V–III в. пр. Хр.^[3]

Днес по течението на реката са разположени 2 града и 15 села:

Област Сливен

Община Котел – Тича, Топузево;

Област Търговище

Община Омуртаг – Голямо Църквище;

Област Шумен

Област Варна

Община Дългопол – Арковна, Красимир, Дългопол, Величково.

Стопанско значение, природни забележителности, фауна

Водите на реката се използват основно за напояване, като за целта в Община Върбица е изграден едни от най-големите (7-о място) язовири в България – „Тича“, а по множеството ѝ притоци десетки микроязовира.

По долината на реката в долното и средното ѝ течение преминва трасето на две жп линии: Синдел – Комунари (част от жп линията Варна – Карнобат) и Комунари – Шумен.

Между селата Хан Крум и Менгишево, на протежение от 44 км, по левия бряг на реката преминава участък от Републикански път I-7 от Държавната пътна мрежа Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП Лесово - Хамзабейли.

В реката обитават следните видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаш, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука, и др^[4].

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 58.
↑ Светлана Венелинова, РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2019-05-05.
↑ Георги Атанасов, Юри Йоргов, ТРАКИЙСКИТЕ ГРОБНИЦИ В МОГИЛАТА КРАЙ С. СУШИНА, ШУМЕНСКО; ИЗВ. НА ИСТ.МУЗЕЙ-ШУМЕН, Книга XIII, стр. 49
↑ www.hvanah.com // Архивиран от оригинала на 2014-07-01. Посетен на 2013-02-15.

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 238 – 239.
Реки в България.

Външни препратки

Карта на защитена зона Голяма Камчия Архив на оригинала от 2007-12-02 в Wayback Machine.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 58.

[2] Светлана Венелинова, РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2019-05-05.

[3] Георги Атанасов, Юри Йоргов, ТРАКИЙСКИТЕ ГРОБНИЦИ В МОГИЛАТА КРАЙ С. СУШИНА, ШУМЕНСКО; ИЗВ. НА ИСТ.МУЗЕЙ-ШУМЕН, Книга XIII, стр. 49

[4] www.hvanah.com // Архивиран от оригинала на 2014-07-01. Посетен на 2013-02-15.

[1]

[2]

[3]

[4]